Определение № 34225 от 21.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7473/2026
- Вид
- Определение № 34225
- Подписан
- 21.09.2026
- В сила
- 21.09.2026
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34225 гр. София, 21.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20261110107473 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. Ч. срещу „..“ ООД, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ../27.04.2022 г., поради противоречието му със закона, евентуално установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите по чл. 6, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от договора, поради накърняване на добрите нрави, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 639,11 евро, представляваща получено без основание от ответника плащане по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.
Ищцата твърди, че на 27.04.2022 г. сключила с ответника договор за потребителски кредит № .., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 1500 лв., която следвало да върне в срок до 28.03.2023 г., при уговорени ГПР в размер на 49,88% и ГЛП от 41,16%. В чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено, че в срок до края на следващия ден от сключването му кредитополучателят следвало да предостави гаранция по кредита за сума в размер на 1826 лв., а съгласно чл. 6, ал. 1, при неизпълнение на посоченото задължение същият следвало да заплати неустойка в размер на 1188 лв. Излага доводи относно недействителността на договора, тъй като в посочения ГПР по кредита не била включена дължимата неустойка. Счита, че условията за предоставяне на гаранция са неосъществими, поради което с уговарянето на неустойка кредитодателят имал за цел да заобиколи изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди наличието на заблуждаваща търговска практика поради липсата на яснота относно механизма на формиране на ГПР по кредита. Сочи, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в договора не бил отбелязан дневния лихвен процент. Твърди нищожност на клаузата за неустойка по чл. 6, ал. 1, както и на клаузата относно приложимия ГЛП – чл. 11, ал. 1, който надвишавал трикратния размер на законната лихва. Излага съображения относно противоречието им с добрите нрави. Твърди, че с оглед недействителността на договора дължи на ответника единствено чистата стойност на главницата, равняваща се на 766,94 евро. Сочи, че към настоящия момент е надплатила в полза кредитора без основание сумата от 639,11 евро, която следвало да й бъде върната. По изложените съображения, моли съда да прогласи нищожността на договора, евентуално на клаузите по чл. 6, ал. 1 и чл. 11, ал.
1
1, както и да осъди ответника за сумата от 639,11 евро, представляваща получено без основание плащане по договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на договора, както и получаването на извършени от нея плащания в общ размер на 1406,05 евро. Излага съображение, поради които счита, че клаузата за неустойка не следва да бъде съобразена при изчисляване на ГПР по кредита. Отбелязва, че начисляването й било обусловено от неизпълнението на задълженията на кредитополучателя. Твърди наличието на валидно основание за получаване на сумите по договора. Прави искане по чл. 213 ГПК. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесните договори, евентуално на клаузите по чл. 6, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно, че е сключила с ответника процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в исковата молба, че е заплатила твърдяната сума по договора, която е постъпила в патримониума на ответника, както и че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да докаже валидно основание за получаване на процесното вземане.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че помежду им е бил сключен договор за потребителски кредит № ../27.04.2022 г. за сумата от 1500 лв., която е била усвоена от кредитополучателя.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Представените с исковата молба писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Съдът намира за основателно искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото, тъй като същото е относимо и необходимо за правилното решаване на правния спор.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 14.12.2026 г. от 10.30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно 2 уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по делото, вещото лице по която да даде отговор единствено на задачата по т. 2.2 от исковата молба, при депозит в размер на 150 евро, вносим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице .., която да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на ответното дружество да представи справка от счетоводството си, тъй като извършването на справки не попада в приложното поле на цитираната разпоредба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, тъй като за установяване размера на извършените плащания по договора съдът е допуснал ССчЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК, доколкото присъединяването към настоящото производство на цитираните в отговора на исковата молба дела по описа на СРС е нецелесъобразно.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а и на ищеца и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3