Присъда № 10 от 30.07.2025, Районен съд - Балчик
- Съд
- Районен съд - Балчик
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 108/2025
- Вид
- Присъда № 10
- Подписан
- 30.07.2025
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- ГАБРИЕЛА ПЕТКОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 297 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 10, постановена на 30.07.2025 г. по НЧХД № 108/2025 г. по описа на Районен съд – Балчик:
Производството се развива след Решение №34/19.05.2025 г., постановено по ВНЧХД №61/2025 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което е отменена изцяло Присъда №9/13.11.2024 г. по НЧХД №237/2023 г. по описа на Районен съд - Балчик и делото е върнато на Районен съд – Балчик за ново разглеждане.
Образувано е по частна тъжба, подадена от Х. Т. П., с която срещу И. М. С. е повдигнато обвинение за това, че на ***, около ***, в *** е казала думи, унизителни за честта или достойнството на Х. Т. П. в нейно присъствие, а именно „***“, "***", "***" и „***“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
От тъжителката Х. Т. П. срещу подсъдимата И. М. С. е предявен и граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – *** до окончателното изплащане на сумата. Частната тъжителка е конституирана като граждански ищец.
В съдебно заседание частната тъжителка не се явява, представлява се от ***, който поддържа депозираната тъжба, както и предявения граждански иск. Излага, че от събраните по делото доказателства, се установява основателността на заявените в тъжбата твърдения.
Моли съда да кредитира показанията на *** и *** като посочва, че същите са непротиворечиви. Изтъква, че подсъдимата е основен свидетел по дело, в което *** е обвинен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а именно заплаха за убийство на брат му – ***. В тази връзка намира, че не следва да се кредитират показанията на *** от една страна заради влошените му отношения със ***, и от друга - заради влошените отношения на подсъдимата със ***. Счита, че не следва да се дава вяра и на показанията на *** поради родствената му връзка с подсъдимата. Поради изложеното пледира за осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск. Претендира присъждане на разноски.
В хода на съдебното следствие подс. И. М. С. дава обяснения, като не отрича да е имало конфликтна ситуация между нея и тъжителката на процесната дата, но заявява, че не е отправяла обидни думи към тъжителката.
Подс. И. М. С., редовно призована, се явява лично и с ***, редовно упълномощен и приет от съда. Защитникът на подсъдимата излага доводи за постановяване на оправдателна присъда, поради неоснователност и недоказаност на повдигнатите обвинения. След направен доказателствен анализ, счита, че в хода на провелото се съдебно следствие не са събрани достатъчно доказателства, сочещи по безспорен начин, че подс. И. С. е отправила към тъжителката думите „***“ и „***“. Посочва, че подсъдимата е потърсила обяснения от тъжителката за причините, поради които последната снима детето й. Акцентира, че с образуване на настоящото дело тъжителката цели да накаже подсъдимата, тъй като същата е свидетелствала в производство по ЗЗДН за постановяване на мерки за защита срещу бащата на тъжителката - ***. Счита, че свид. *** не е бил очевидец и показанията му не отговарят на обективната истина. Посочва, че *** е баща на тъжителката и е закономерно той да е заинтересован да обоснове нейната теза. Сочи, че проблемите между бащата на тъжителката и подсъдимата датирали още от 2021 г. и били свързани с ужилване от една от пчелите, които *** отглеждал в съседния двор. Поради изложените съображения пледира подзащитната му да бъде призната за невиновна, а гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски за три съдебни 1 инстанции.
Самата подс. И. М. С. посочва, че няма какво да добави към казаното от нейния защитник, като в предоставеното й на основание чл. 297 НПК право на последна дума моли да бъде оправдана.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата И. М. С. е родена на *** в ***, живуща в ***, с ЕГН **********.
Частната тъжителка Х. Т. П. живеела в ***, нейн баща бил ***, който притежавал в съсобственост със своя брат - *** недвижим имот в ***. В този имот *** имал около 100 кошера. От години *** и подс. И. С. имали обтегнати отношения, тъй като подсъдимата била ужилена от пчела, за което тя считала отговорен свидетелят. Наред с това срещу *** било повдигнато обвинение и образувано наказателно дело от общ характер за заплаха с убийство на брат му – ***, по което подсъдимата била основен свидетел на страната на ***.
С цел да опровергае показанията на подсъдимата по горепосоченото наказателно дело *** помолил дъщеря си Х. да дойде след работно време от ***, за да направи снимки с мобилния си телефон на имота в ***.
Така на *** тъжителката тръгнала с автобус от *** като малко след 18:00 часа баща й я посрещнал от автогарата в *** с автомобила си и тръгнали за ***. Когато наближили *** тъжителката и *** забелязали от едната страна на пътя две гуми, поради което на улицата не можели да се разминат две коли. В същото време подс. С. и съпругът й - свид. С. се прибирали от работа и спрели автомобила си на ***, за да поздравят съседа си - ***.
Наложило се *** да изчака свид. С. да паркира лекия си автомобил в двора си на ***, за да се разминат. *** спрял на ***, тъжителката слязла от колата и започнала да прави снимки на оградата между имота на *** и ***.
Тогава подс. С. се приближила към тъжителката и я попитала: „Защо снимаш?
Нямаш право да снимаш детето ми!“
*** влязъл в имота си, за да вземе вода и забелязал, че по улицата минава свид. Д., който си разхождал кучето, а пред *** бил ***. След това повикал дъщеря си, качили се в колата и тръгнали на обратно за ***, а подсъдимата се обадила на кмета на селото, за да се оплаче, че са снимали дъщеря й без изрично позволение. Впоследствие звъннали и на полицията.
Гореописаната фактическа обстановка се установи от следните гласни доказателства – обясненията на подс. И. С., както и показанията на *** и *** и частично от показанията на *** и свид. ***.
Въз основа на установената фактическа обстановка и събрания по делото доказателствен материал, съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно обстоятелството, че на процесната дата – *** между тъжителката и подсъдимата, е имало среща, която в светлината на проблемните им отношения е прераснала в конфликтна ситуация. Основният спорен в производството момент остава подсъдимата нарекла ли е тъжителката с обидни думи, респ. унизила ли е съзнателно и целенасочено чувството й на лично достойнство.
От показанията на всички разпитане свидетели се установява един типичен битов, междусъседски спор. По делото са налице две основни противоречащи си групи гласни доказателства относно обстоятелството изричани ли са в действителност обидни думи от подсъдимата срещу частната тъжителка при конфликтната ситуация помежду им в следобедните часове на ***
2
Съдът преимуществено кредитира показанията на първата група - *** и ***. Същите са логични, последователни и непротиворечиви в обстоятелството, че подсъдимата не е употребявала спрямо тъжителката обидни думи, като единствено е искала да разбере защо тъжителката снима имота й, в който се намирала дъщеря й и настоявала да преустанови действията си. Същата е подходила със забележка и молба да не се снима детето й. По делото се събраха данни за дългогодишен конфликт между семейството на подсъдимата и семейството на тъжителката, като съдът отчита изцяло създалото се междусъседско напрежение.
Действително във другата група свидетелски показания – тези на *** и свид. ***, се съдържат потвърждаващи данни за изречени обидни думи от подсъдимата. Част от думите са посочени в показанията на *** и свид. ***, като между техните показания и обвинението съвпадат единствено думите „***“ и „***“. Свидетелят Т. П. посочва “***“ и „***“, а свид.
*** – „***“, но тези думи не са посочени в обвинението. Единствените доказателства подкрепящи обвинителната теза са показанията на тези двама свидетели, които не се характеризират с необходимата степен на достоверност, за да е възможно само на база на същите да се изгради несъмнен извод за основателността на обвинението. Съмнителната достоверност на изложените от *** възприятия следва от изострените отношения между същия и подсъдимата, предвид водено дело срещу ***, по което подсъдимата е била основна свидетелка срещу него. От събраните в съдебното производство доказателства се установи, че поводът тъжителката да отиде на място на *** ***, заедно със ***, е да опровергае показанията на подсъдимата по посоченото дело. Изводът за наличие на основание за пристрастност у *** бе формиран и въз основа на данните по делото за дългогодишен конфликт между същия и подсъдимата, възникнал вследствие на ужилване на подсъдимата от пчела, за което се счита отговорен именно свидетелят.
Настоящият съдебен състав не успя да даде безкритично вяра и на показанията на свид. ***, доколкото същите съдържат противоречие с показанията на ***. От една страна свид. *** заяви „В този ден не съм си купувал мед.“, а от друга *** посочи за свид. ***: „Той дойде при мен за мед и стана свидетел на случая“.
Що се отнася до обясненията на подс. С. съдът не кредитира същите безкритично, като отчете тяхната двойствена природа – на доказателствен източник от една страна и на основно проявно средство на правото на защита на подсъдимата в наказателното производство от друга. При все това, доколкото съдържанието на същите не се опровергава по категоричен начин от останалите доказателствени материали, то за съда не съществува логично основание, което да води до извод за тяхната недостоверност.
Престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК запретява под страх от наказателна отговорност казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. От тук следва, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави /в такава насока е Решение № 20 от 14.07.1998 г. по к. д. № 16/98 г. на КС на РБ/. От обективна страна авторът на обидата си служи със словесна информация под формата на мнение, оценка, метафори или епитети, които не съдържат проверими факти от обективната реалност, а субективно личностно виждане. За да е съставомерна обидата, освен това е необходимо обидните изрази да са възприемат пряко или опосредено от обидения /така Решение № 664/ 1972 г. на I н.о. на ВКС/. Необходим елемент от обективна страна е и персоналната индивидуализация на нейния адресат, доколкото предмет на посегателство на обидата и респективно на защита от страна на НК са честта и достойнството на конкретна личност.
Горното, съотнесено към възприетата фактическа обстановка, води до извод, че подсъдимата не е реализирала престъплението обида.
3
Деянието, за което е повдигнато обвинение на подс. И. С. е несъставомерно и погледнато от субективна страна. За да възникне наказателна отговорност за обида, не е достатъчно да са изречени думи, унизителни за честта и достойнството на пострадалия, в негово присъствие, но и това да е извършено умишлено /с пряк или евентуален умисъл/.
Съдът намира, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като не са налице както интелектуалния, така и волевият момент на претендираната форма на вина. От поведението на И. С. не може да се извлече пряк умисъл за засягане на честта и достойнството на тъжителката, тъй като изречените думи, възведени от частното обвинение в контекста на целия проведен между тях разговор, са целели не да бъде унизено нейното достойнство, а да спре тъжителката да снима имота й. Освен това думите не са извън фактическата обстановка, изложена от подсъдимата, а съставляват констатации за поведението на пострадалата. В този смисъл следва да се приеме, че не е налице съзнание за обидността на употребеното, предвид представите в съзнанието на подсъдимата. В последните са отразени не етимологичния произход и оценъчното съждение на думите, а стремежа да бъде представено конкретното поведение на тъжителката в създалата се ситуация, напр. "Какво е това ненормално поведение? Защо мълчиш и ме гледаш като ***".