Присъда № 281 от 31.05.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 281 ОТ 31.05.2023 Г. ПО НЧХД №

15368/2022 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 94 СЪСТАВ

С частна тъжба И. Т. П. е повдигнал обвинение против С. Й. А. за това, че на 14.09.2022 г. около 18:00 часа в град С., в ж.к. „Л.“ в пространството около бл. *** вход А, казал нещо унизително за честта и достойнството на И. Т. П. в негово присъствие, като му крещял: „Измамник!“ и „Как може да си такъв измамник!?“, като обидата е нанесена публично – на публично място и пред множество хора – престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 НК.

В съдебно заседание частният тъжител И. П. се явява лично и с повереника си адв. И. И. от САК. Повереникът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като счита, че деянието е доказано от показанията на разпитаните свидетели - очевидци, а именно свидетелите Д. Х. и М. М., както и частично от депозираните от подсъдимия обяснения. По отношение на свидетелите Т., Г. и Г. изтъква, че не е доказано с категоричност, че са присъствали на мястото, а дори и да се приеме, че са били в близост, техните показания не опровергават обвинителната теза. Обясненията на подсъдимия преценява като средство за защита. Обръща внимание на противоречия в показанията на свидетелите Т., Г. и Г., както и между техните показания от една страна и обясненията на подсъдимия на друга. Сочи, че обясненията на подсъдимия противоречат на писмените доказателства. Счита, че с действията си подсъдимият от осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, тъй като с изречените от него реплики е засегнал честта и достойнството на тъжителя, като е целял именно този противоправен резултат. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и предвид на чистото му съдебно минало да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Частният тъжител И. П. излага твърдения, че думите и действията на подсъдимия са накърнили чувството му за лична чест и достойнство и са уронили престижа му пред служителите му и пред негови потенциални клиенти.

Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. М. К. от САК, счита, че обвинението не е доказано. Изтъква, че показанията на свидетелите М. М. и Д.

Х. не следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като двамата се намират в състояние на зависимост от тъжителя, който е техен работодател. Като следващо основание за да не бъдат възприемани в цялост показанията на двамата свидетели, защитникът изтъква, че тъй като двамата са висели на обезопасителни въжета около сградата, те не са могли да възприемат всичко случващо се. Счита, че и от показанията на свидетеля М. се установява, че тъжителят е отправил закана към подсъдимия. Сочи, че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А., Т., Г. и Г. са напълно еднопосочни по отношение на обстоятелството, че подсъдимият е казал на тъжителя, че се чувства измамен, като в тази връзка защитникът сочи, че оценката на собствените чувства на подсъдимия не може да се счете като израз на негативно отношение към личността на тъжителя и не осъществява състава на престъплението обида. Противно на доводите на повереника, адв.

К. счита, че показанията на свидетелите Т., Г. и Г. са конкретни, подробни и еднопосочни и следва да бъдат кредитирани. Противоречията в показанията на тримата свидетели защитникът обяснява с особености на личното възприятие на всеки от тях. Обръща внимание, че тримата са съседи на подсъдимия, но по никакъв начин не се намират в положение на зависимост спрямо него, поради което на показанията им следва да бъде придадена поголяма тежест от показанията на свидетелите М. и Х.. Защитникът счита, че от показанията на свидетелите Т., Г. и Г. се установява по категоричен начин, че подсъдимият не е изричал инкриминираните с тъжбата изрази, а напротив че тъжителят П. е отправил обидни думи към подсъдимия. По изложените съображения защитникът пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен 1 по повдигнатото му обвинение. Алтернативно навежда, че ако съдът приеме, че казаното от подсъдимия осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението обида, то следва да приложи института на реторсията и да освободи подсъдимия от наказание.

Подсъдимият С. А. се явява лично в съдебно заседание. Дава обяснения, в които заявява, че се е намирал в договорни отношения с тъжителя по сключен договор за изработка за поставяне на външна топлоизолация на жилището му.

Заявява, че между него и тъжителя е възникнал словесен конфликт по повод спор за цената. Твърди, че в хода на спора не е наричал тъжителя "измамник", а му е казал, че се чувства измамен. Навежда, че тъжителят е отправил към него обидни изрази, като го е нарекъл "мижитурка", "едно нищо", както и че го е заплашил, че ще го изкорми и ще направи така, че повече да не може да шофира.

В личната си защита подсъдимият С. А. заявява, че не е извършил престъплението, за което е обвинен, като нито е блъскал, нито е обиждал частния тъжител. Поддържа, че между двамата действително е имало словесен спор и след като подсъдимият казал на тъжителя, че няма да заплати за предоставените услуги, последният започнал да го обижда и заплашва.

В последната си дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан, защото не е извършил деянието, в което е обвинен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С. Й. А. е роден на хххххххххххх г. в гр. С., българин, български гражданин, женен, със средно образование, работи, живущ в гр. С., ж.к. „Л.” бл.*** вх.Б, ет.5, ап.34, ЕГН **********.

Подсъдимият С. Й. А. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел IV, Глава VIII от НК.

Към 14.09.2022 г. тъжителят И. Т. П. бил управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество "**********" ЕООД, ЕИК хххххххххх. Дружеството било с предмет на дейност ремонтни и строителни дейности. Към месец септември 2022 г. подсъдимият С. А. и съпругата му свидетелката А. А. живеели на адрес гр. С., ж.к. „Л.” бл.*** вх. А, ет. 3, ап. 7.

Свидетелката А. А. попаднала на обява в интернет за поставяне на външна топлоизолация от "**********" ЕООД и по този повод свидетелката и подсъдимият се свързали с тъжителя. Тъжителят И. П. отишъл в дома на подсъдимия на адрес гр. С., ж.к. „Л.” бл. *** вх. А, ет. 3, ап. 7, направил оглед на жилището, измерил площта, определил я на 32, 24 кв. м. и предложил на подсъдимия и съпругата му цена за поставяне на външна топлоизолация от 65 лв/кв. метър. Подсъдимият и свидетелката А. се съгласили.

На 14.09.2022 г. около 09.00 часа на адреса на подсъдимия в гр. С., ж.к.

„Л.” бл. *** вх. А, ет. 3, ап. 7 пристигнали тъжителят И. П., заедно с работниците му - Т. А. и свидетелите Д. Х. и М. Назиф М., които били с бус, 2 натоварен със строителни материали и инструменти. На същата дата бил сключен договор за изработка между подсъдимия С. Й. А., като възложител, и "**********" ЕООД, ЕИК хххххххххх - изпълнител, чрез тъжителя И. Т. П. като управител на дружеството. Като изпълнител по договора, дружеството се задължило да постави външна топлоизолация на обект, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. *** вх. А, ет. 3, ап. 7, с площ от 32,24 кв.м., срещу възнаграждение в общ размер на 2 440 лева, като 60% от тази сума (1450 лева) била заплатена при подписване на договора, а останалите 40% от дължимата цена възложителят С. А. следвало да доплати на изпълнителя при завършване на обекта - след етап шпакловка и при полагането на бяла завършваща минерална (драскана) мазилка.

След подписване на договора свидетелите Д. Х. и М. М., както и Т. А., пристъпили към извършване на ремонтните дейности, като свидетелите Х. и М. започнали да поставят изолацията, висейки на въжета около сградата, а Т.

А. им помагал. Тъжителят И. П. напуснал обекта, като уговорката с работниците му била да му се обадят по телефона около час - два преди приключване на работата, за да дойде на мястото и да уреди отношенията си с възложителя.

По време на извършване на строително - монтажните работи подсъдимият С. А. забелязал, че останал неизползван строителен материал, от което направил извод, че площта, на която следвало да се монтира външната топлоизолация, всъщност е по-малка от посочената в договора.

Около два часа преди да приключат работа, свидетелят М. се обадил по телефона на тъжителя, за да го извика, с цел да бъдат уредени договорните отношения между възложителя и дружеството-изпълнител, което П. представлявал. Около 18:00 часа тъжителят И. П. пристигнал отново пред бл.

*** вх. А в ж.к. „Л.“, гр. С..

В съседния вход на вх. А на бл. 717 в ж.к. "Л." имало кафене, а пред входа градинка с пейки, където по това време имало хора.

Когато тъжителят пристигнал на адреса, подсъдимият А. му казал, че посочената в договора площ от 32,24 кв.м., на която следвало да се постави външна топлоизолация, не отговаряла на действителната такава и поискал от тъжителя да измерят отново площта. Тъжителят не се съгласил и обърнал внимание на подсъдимия, че в договора е посочена обща цена за изработката, а не цена на кв. м. П. и А. се скарали, започнали да викат на висок глас и да крещят, като спорели за действителната площ на обекта и за начина на определяне на дължимата цена в договора. По време на възникналия словесен спор подсъдимият С. А. нарекъл частния тъжител И. П.: „Измамник!“. Тази реплика била възприета от свидетелите Д. Х. и М. М., които се намирали на ниво трети етаж от блока, където преди това поставяли външната топлоизолация. От своя страна тъжителят П. заплашил подсъдимия, който работел като международен шофьор, че ще направи така, че да не може повече да шофира, като му казал, че ще го осъди и ще му бъде отнето 3 свидетелството за управление на МПС. След като чула караницата, на терасата на жилището им излязла съпругата на подсъдимия – свид. А. А., която казала на съпруга си да преустанови спора и да заплати остатъка от дължимата сума. От своя страна подсъдимият А. в отговор й казал да се прибира и да не взема отношение по случая, след което тя отново влязла в жилището. Подсъдимият А. казал на тъжителя, че няма да заплати остатъка от договорената цена. Като чул това, тъжителят П. наредил на свидетелите М. и Х. да преустановят извършваните от тях строително - монтажни работи и да слязат от обезопасителните въжета.

Тъй като А. и П. не могли да се разберат, подсъдимият А. подал сигнал на тел. 166, постъпил в 18:22 часа, като на мястото били изпратени полицейски служители от 09 РУ - СДВР - старши полицай Д.Д.Т. и старши полицай М.И.Г., които казали на тъжителя и подсъдимия да решат спора си по надлежния ред.

Свидетелите Х. и М. слезли от обезопасителните въжета, прибрали ги в буса заедно с останалите материали и приспособления и си тръгнали.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласни - обясненията на подсъдимия С. Й. А. /частично/, показанията на свидетелите Д. П. Х. /частично/, М. Назиф М. /частично/, Т. А.

Т. /частично/, Т. Г. Г. /частично/, С. Т. Г. /частично/ и А. Д. А., писмените доказателства - договор за изработка от 14.09.2022 г., сключен между „**********“ ЕООД и С. Й. А. /л. 4/, фактура № 0000000032/14.09.2022г. /л.

5/, писмо от 09 РУ-СДВР, ведно със заверено копие от дневника за получени сигнали в дежурната част на 09 РУ-СДВР /л. 40-44/, справка за съдимост /л.

50/.

Показанията на разпитаните свидетели могат условно да бъдат обособени в две групи - от една страна са показанията на свидетелите Д. Х. и М. М., а от друга - показанията на свидетелите Т., Г., Г., А., като към тази група се съотнасят и обясненията на подсъдимия С. А.. Съдът се довери на показанията на свидетелите М. и Х., които оцени като логични, последователни, подробни и непротиворечиви. Двамата свидетели описват в хронологична последователност и в детайли възникването и развитието на конфликтната ситуация между тъжителя и подсъдимия. И двамата свидетели заявяват съхранен спомен, че са чули подсъдимият да отправя към тъжителя П. думата "измамник". Показанията им не разкриват противоречия и по отношение повода за спора - определената от тъжителя площ за поставяне на изолация, по отношение появата на свидетелката А. на терасата, разменените реплики между нея и съпруга й, призива на тъжителя да преустановят работата си на обекта, появата на полицейски служители на мястото. По отношение на тези обстоятелства показанията на свидетелите Д. Х. и М. М. съответстват и на показанията на свидетелите А., Т., Г., обясненията на подсъдимия, а частично - и на показанията на свидетеля Г.. В показанията на свидетелите М. и Х. не се откриват противоречия и по отношение на поведението на тъжителя в конфликтната ситуация. Както свидетелят М., така и свидетелят Х. заявяват, че са чули тъжителя П. да се заканва на подсъдимия, че ще го осъди, като свидетелят Х. заявява и че е чул, че тъжителят е казал на подсъдимия, че ако го осъди, ще му вземат свидетелството за управление на МПС. Тези показания на свидетеля Х. кореспондират и на показанията на свидетелката А., както и на обясненията 4 на подсъдимия, че тъжителят е казал, че ще направи така, че подсъдимият повече да не може да шофира.