Определение № 36168 от 29.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36168 гр. София, 29.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110163244 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. М. Т. дължи на „А1 България“ ЕАД следните суми: 373,31 лева, представляваща неплатена цена на електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер Т0424447 по рамков договор № 500471027, начислена за период от 02.03.2023 г. до 29.08.2023 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането; 102,00 лева - неустойки за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната съгласно чл. 54.12 от ОУ, от която сумата от 2,00 лв., представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, и сумата от 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 42,10 лева - мораторна лихва върху вземането за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 28.03.2023 г. до 22.07.2024 г.;

9,36 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойки за периода от 07.03.2023 г. до 22.07.2024 г., от която сумата от 0,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за обезщетение за обработка на просрочени задължения за периода 07.03.2023 г. до 22.07.2024 г., и сумата от 9,08 лв. - мораторна лихва върху главниците за неустойка, от които 0,28 лева – върху обезщетението за обработка на просрочени задължения за периода 07.03.2023 г. – 22.07.2024 г., и 9.08 – върху неустойката за невърнато оборудване за периода 30.08.2023 г.. – 22.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2024 г. по ч. гр. д.

№ 46512/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди, че между него и ответника Л. М. Т. е съществувало облигационно правоотношение по рамков договор № 500471027/12.12.2019 г., въз основа на който му е предоставял комплексна мобилна услуга на мобилни номера *** и ***, двойна пакетна услуга фиксирана телевизия № 201003318711 и фиксиран интернет № 101003318710. Поддържа, че е изпълнил задължението си за предоставяне на мобилните услуги на абоната, но последният не е заплатил в срок пълния размер на дължимите суми за тяхното потребление за периода от 02.03.2023 г. до 29.08.2023 г., поради което считано от 15.07.2023 г. договорът е бил прекратен вследствие виновното неизпълнение на ответника. Претендира цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги, за които са издадени 5 броя фактури, както следва: № 463481696/02.03.2023 г., № 465316042/04.04.2023 г., № 466836845/02.05.2023 г., № 1

468313880/01.06.2023 г., № 469800685/03.07.2023 г., № 471285666/01.08.2023 г., които са на обща стойност 373,31 лева. Сочи, че на основание чл. 54.12 от Общите условия на дружеството на абоната са начислени неустойки за обработка на просрочени задължения и за невърнато оборудване по ценова листа в общ размер на 102 лв., за които са издадени фактури № 900826070/06.03.2023 г. и № 901972337/15.07.2023 г. Претендира и мораторна лихва върху всяка от главниците, подробно индивидуализирани по размер и период.

Претендира разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. М. Т. оспорва предявените искове с твърдението, че ищецът неправомерно е прекратил процесния договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги на 16.01.2023 г., с посочена причина – превишаване на кредитния лимит, доколкото твърди, че на тази дата е бил направен опит за интернет измама, като неизвестни за ответника лица са направили поръчки от негово име от iTune, които е следвало впоследствие да се отнесат към телефонната му сметка. Сочи, че след получаване на уведомителни смс-и за покупките, в 09:19 ч. се свързал с кол центъра на ищеца и подал сигнал за интернет измама, като в 12:20 ч. подал и писмен сигнал в един от офисите на ищеца. Счита, че ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми компетентните органи за извършената измама, поради което се наложило ответникът да подаде сигнал и до тях.

Въпреки че бил уведомен незабавно за интернет измамата, ищецът заплатил сумата по направените поръчки и именно нея претендира в настоящото производство. По тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК Л. М. Т. предявява насрещен иск срещу „А1 България“ ЕАД за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 338,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от противоправното поведение на „А1 България“ ЕАД, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбата на чл.

205, ал. 2 НПК и незаконосъобразно прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в обстоятелството, че ищецът по първоначалните искове продължавал да претендира от него процесните вземания, въпреки че Т. е заплатил всички свои задължения към дружеството.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор по насрещния иск от ответника по него „А1 България“ ЕАД.

Съдът счита, че към настоящия момент Л. М. Т. не е отстранил нередовностите на насрещния си иск, с оглед на което следва да му бъде предоставена последна възможност да уточни основанието на претенцията си, а именно: неправомерно прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги или противоправно поведение на служителите на дружеството, изразяващо се в неоснователно претендиране на недължими от Т. суми, както и да конкретизира претенцията си като посочи период, в който е търпял твърдените неимуществени вреди, а така също и в какво се изразяват неимуществените вреди за ищеца.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на рамков договор № 500471027/12.12.2019 г.; изпълнение на задълженията си по него чрез предоставяне на съответната мобилна услуга, както и нейната цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си, в случай че твърди това, за което не сочи доказателства.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на твърдения договор за предоставяне на мобилни услуги, наличието на валидна клауза за 2 неустойка в случай на едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, както и размера на уговорената неустойка.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си, в случай че твърди това, за което не сочи доказателства.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг в твърдения размер, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си на падежа в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства.

По отношение на насрещния иск съдът ще разпредели доказателствена тежест след депозиране на уточнение от страна на ищеца по него.

С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството, че между страните е бил сключен процесният рамков договор № 500471027/12.12.2019 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги с твърдяното в исковата молба съдържание.

По допускането на доказателства:

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. дело № 46512/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

За неоснователно съдът намира искането на ответника за задължаване на ищеца да представи посочените в т. 1 от възражение с вх. № 393536/04.12.2024 г. документи, доколкото същите са приложени към исковата молба.

По искането на ответника за задължаване на ищеца да представи посочените в т. 2 – т.

4 от възражение с вх. № 393536/04.12.2024 г. документи съдът ще се произнесе след предоставяне на становището на ищеца дали у него се намират посочените документи.

За процесуална икономия делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната искова молба на Л. М. Т..

УКАЗВА на Л. М. Т. в едноседмичен срок от получаване на настоящото съобщение да:

- уточни основанието на претенцията си, а именно: неправомерно прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги или противоправно поведение на служителите на дружеството, изразяващо се в неоснователно претендиране на недължими от Т. суми;

- посочи период, в който е търпял твърдените неимуществени вреди, а така също и в 3 какво се изразяват тези неимуществени вреди.

При неизпълнение на указанията в срок, насрещната искова молба ще бъде върната, а производството по нея – прекратено.

УКАЗВА на „А1 България“ ЕАД в срок до датата на откритото съдебно заседание да завери „вярно с оригинала“ приложените към исковата молба писмени доказателства, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията същите ще бъдат изключени от доказателствения материал.

За процесуална икономия НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2025 г. от 9:45 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 46512/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Л. М. Т. по чл. 190 ГПК за задължаване на „А1 България“ ЕАД да представи посочените в т. 1 от възражение с вх. № 393536/04.12.2024 г. документи.

ОТЛАГА произнасянето си по искането на ответника Т. по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи посочените в т. 2 – т. 4 от възражение с вх. № 393536/04.12.2024 г. документи.

УКАЗВА на „А1 България“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да посочи дали посочените в т. 2 – т. 4 от възражение с вх. № 393536/04.12.2024 г. документи се намират у него.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. на ВКС, ОСГТК, и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това 4 по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.