Решение № 182 от 09.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Монтана, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20261600500195 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 36 от 16.02.2026 г., постановено по гр. дело № 1564 по описа за 2025 г. Районен съд-Л. е признато за установено, че Л. П. Л. с ЕГН ********** от гр. Л., ул. хх № 22, не дължи на „хх ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н хх ж.к. хх хх С. № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, сумите по изпълнителния лист от 22.11.2012г., издаден по ч.гр.д.

№ 1226/2012г. по описа на РС Л., за събирането на които суми е образувано изп. д. № 525/2025г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 в КЧСИ, както следва: 7036.54 евро главница, 595.04 евро договорна лихва, 210.04 евро наказателна лихва, 30 евро такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2012г. до окончателното изплащане, както и разноски - 307.93 лв. за държавна такса и 557.93 лв. за юрисконсултско възнаграждение, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.

Със същото решение е осъдено „хх ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н хх ж.к. хх хх С. № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 да заплати на Л. П. Л. с ЕГН ********** от гр. Л., сумата от 1286,12 евро /хиляда двеста осемдесет и шест евро и дванадесет цента/, представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника хх ЕАД, представлявано от Т.И.В. в качеството си на Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт М. М. с изложени доводи за незаконосъобразност.Счита за неправилни констатациите на съда в 1 първоинстанционното решение, че са налице последиците на изтекла погасителната давност по отношение на вземанията, предмет на събиране по процесния изпълнителен лист. В подкрепа на тези твърдения моли съда да съобрази следното:

В постановеното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че на 19.12.2017 г. е извършено последното изпълнително действие спрямо длъжника Л. Л. по образуваното изпълнително дело № 521/2017 г. по описа на ЧСИ Мая Иванова, като в периода от 5 години след тази дата, погасителната давност не е била прекъсвана.Неправилно и в противоречие с установената съдебна практика, съдът не е зачел, че с входираната молба от представляваното от него дружество за конституиране като взискател погасителната давност е надлежно прекъсната.

На първо място, съгласно даденото разрешение с т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, с което се прие, че „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“ т.е. дори да се приеме, че към 24.08.2020 г. е била настъпила перемпция по изпълнително дело № 521/2017 г. по описа на ЧСИ Мая Иванова, същата е без правно значение за прекъсване на давността.За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини независещи от кредитора.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането.

Прекъсване на погасителната давност ще настъпи само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т.е. изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител.

С оглед горното, доколкото в молбата за конституиране от 24.08.2020 г. е обективирано искане за извършването на опис на движимите вещи в дома на 2 длъжника, то същата е годна да прекъсне погасителната давност.

На следващо място, съдът неправилно възприел, че молбата за конституиране е била нередовна поради липсата на представени доказателства за уведомяването на длъжника за цесията.

С оглед на гореизложеното, неоснователен и необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че с входирана молба от 24.08.2020 г., погасителната давност не е била прекъсната. Напротив, налице е сезиране с редовна молба, която съдържа всички необходими реквизити, като неизвършването на поисканото изпълнително действие не следва да се вменява във вина на кредитора.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение № 36/16.02.2026 г. по гр. д. № 1564/2025 г. по описа на РС Л., и да пререшите спора по делото съобразно изложеното в настоящата въззивна жалба.

В случай, че първоинстанционното решение бъде потвърдено и въззиваемата страна претендира да й бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени и правя възражение за прекомерност на същите на другата страна с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по . същество е неоснователна Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение първоинстанционният съд приел, че предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „хх ЕООД, , че Л. П. Л. с ЕГН ********** от гр. Л., ул. хх № 22, не дължи на „хх ЕООД, сумите по изпълнителния лист от 22.11.2012г., издаден по ч.гр.д. № 1226/2012г. по описа на РС Л., за събирането на които суми е образувано изп. д. № 525/2025г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 в КЧСИ, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране за основателен и го е уважил изцяло.

Съдът е взел предвид, че, ИД 525/2025г. е образувано на 06.02.2025г. по молба на хх с което е отправено и искане за връчване на уведомлението по реда на чл. 99, ал. 3 ГПК, което е достигнало до Л. на 09.04.2025г. Съдът е приел, че едва на тази дата длъжникът е бил уведомен за цесията и че изискуемият срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекъл преди образуване на делото от 2025г. по описа на ЧСИ Мая Иванова, поради което и процесните вземания по изпълнителния лист от 2012г. срещу ищеца са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.

3

Отчел е че давността е спряла да тече за периода: 13.03.2020г.21.05.2020г. (70 дни), съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Горното обаче не променя фактът, че същата е изтекла още през 2023г. (при съобразяване на времето, през което е спряла да тече на посоченото основание за срок от 70 дни) предвид датата на последното изпълнително действие срещу ищеца Л. по ИД 521/2017г. по описа на ЧСИ Мая Иванова - на 27.11.2017г., и при съобразяване на датата, на която заповедта е влязла в закона сила по отношение на същия 19.12.2017г.

Предвид изложеното е уважил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Настоящата инстанция напълно споделя така направените изводи на първоинстанционнии съд като в допълнение приема следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно чл.

439, ал. 2 ГПК, какъвто е и настоящия случай.

По настоящото дело не се спори, а и посочените факти са отделени като безспорни с приетия за окончателен доклад в първоинстанционното производство, че срещу ищеца са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 22.11.2012г. по ЧГД 1226/2012г. по описа на РС Л., въз основа на които е било образувано изп.дело № 521/2017г. по описа на ЧСИ Мая Иванова и впоследствие - изп. дело 525/2025г. - също по описа на ЧСИ Мая Иванова, висящо към момента на образуване на настоящото дело.

Установено е , че по гр.д.1226/2012г. по описа на РС Л. на 22.11.2012г. съдът е постановил да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на депозирано заявление от 21.11.2012г. срещу Л. П. Л. и Райна Зайков П.а, които са осъдени да заплатят солидарно на хх 121830616, седалище и адрес на управление: гр. С. ул. хх № 19, описаните в същата суми, вкл. за разноски. Вземанията произтичали от договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2008г. и анекс от 24.0.8.2011г. На същата дата бил издаден и изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно изпълнение.

На 30.01.2013г. Банка ДСК ЕАД цедирала на ОТП хх ЕАД вземанията си по посочения договор за кредит, за които е издаден изпълнителния лист, посочен по-горе, като до ищеца по делото било изпратено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, получено от последния на 27.02.2013г. чрез неговата майка. Адресант на същото бил цесионера, действащ като пълномощник на цедента.

На 10.07.2017г. въз основа на изпълнителния лист от 22.11.2012г. по депозирана молба от ОТП хх ЕАД било образувано ИД 20177480400521 по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 и р-н на действие ОС Монтана. С 4 молбата е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, както и на възбрана върху посочен недвижим имот, подробно описан от взискателя по цитираното ИД.

До Л. Л. била изпратена покана за доброволно изпълнение по ИД 521/2017г., получена от него на 04.12.2017г. Съгласно редакцията на чл. 418, ал. 5 ГПК към момента на образуване на ч.гр.д.1226/2012г. по описа на РС Л.

(изм. и доп. с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител (визира се заповедта, издадена по реда на чл. 417 ГПК), както е и към момента. Видно от приложеното ч.гр.д.1226/2012г. на РС Л. длъжникът Л. не е депозирал възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК в двуседмичния срок, предвиден в чл. 412 ГПК (действащата към онзи момент редакция). Предвид това заповедта по отношение на същия е влязла в законна сила на 19.12.2017г. (вторник).

Междувременно въз основа на молбата на взискателя ОТП хх ЕАД било изпратено запорно съобщение № 18193/27.11.2017г. до хх ЕООД, гр. Л. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Л. Л., получено от третото лице-работодател на 01.12.2017г.

На 24.08.2020г. била депозирана молба от хх ЕООД по ИД 521/2017г., с която е отправено искане за конституиране на дружеството като взискател, насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, като към нея е приложен и договор за цесия от 19.03.2020г., сключен между цедента ОТП хх ЕАД и цесионера хх ЕООД.