Решение № 2914 от 14.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2914 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100504818 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 23.11.2023г., постановено по гр. д. № 22401/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 47 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу М. М. Л. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания по Договор № 504368833 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден № М4617050 и приложения към него, за следните суми: 675, 94 лева, представляваща неизплатени задължения за ползвани електронни съобщителни услуги в периода от 23.07.2019г. до 22.02.2020г. с период на изискуемост 02.09.2019г. – 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2021г. до окончателното изплащане; 344, 50 лева, представляваща незаплатени вноски за цена на закупено устройство на изплащане за периода от 23.07.2019г. до 22.02.2020г. с период на изискуемост 02.09.2019г. – 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2021г. до окончателното изплащане и за 243, 87 лева, 1 представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на ответника на сключения между страните договор, за които суми на 03.11.2021г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 48457/2021г. по описа на СРС, І ГО, 47 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника М. М. Л., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Оспорват се формираните изводи, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по процесния договор. Сочи, че договорът е бил сключен за срок от 2 години – за периода от 24.08.2016г. до 24.08.2018г., като след изтичане на определения срок неговото действие е прекратено. Поддържа, че приетото заключение на съдебнотехническата експертиза не следва да се кредитира по съображения, че при неплащане на задължение по една месечна фактура в рамките на една седмица след изтичане на падежа на задължението, мобилните оператори преустановят входящите обаждания и ползването на мобилен интернет. Освен това ищцовото дружество не било ангажирало доказателства за редовно водене на търговските книги съгласно ЗСч. Навежда доводи, че изводите на първоинстанционния съд са основани само и единствено на частни документи, издадени от ищеца и отразяващи само благоприятни за мобилния оператор факти, които са били надлежно оспорени. Счита за неправилно решението и в частта, в която е прието за неоснователно релевираното възражение за нищожност на клаузите за неустойки. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемата страна „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с 2 наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.

269, предл. 2-ро от ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕС, чл. 342 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 229 от ЗЕ за установяване съществуване на вземания за абонаментни такси и услуги:

Основателността на предявения иск се обуславя от установяването от ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща абонаментна такса; че ищецът е изпълнил задълженията си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, като за ответника е възникнало задължение за заплащането на ползваните от него услуги.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства - договори за мобилни услуги, съдържащи подпис на представител на мобилния оператор и на ответника, чийто подпис не е оспорен от последния, се установява, че между страните са съществували облигационни отношения, по силата на които "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование "МОБИЛТЕЛ“ ЕАД/ се е задължило да предостави на ответника достъп до мрежата за мобилни услуги за посочените в исковата молба и представените по делото договори предпочетени номера.

По делото е представен договор № 504368833 от 24.08.2016г. за електронни съобщителни услуги, сключен за срок от 2 години - до 3

24.08.2018г., както и приложения към него. Съгласно чл. 5 от договора влизането в сила, срокът и условията за подновяване и/или прекратяване на договора за всяка отделна услуга, както и дължимите от абоната неустойки и/или обезщетения, се посочват в съответното приложение по т. 3.2.

Уговорено е още в чл. 5.2., че за всяка услуга, предоставена по договора и приложенията към него, могат да се договарят и да се прилагат различни срокове. В приложение на нормата на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че подписаният частен документ /какъвто е представеният договор и съответните приложения към него/, чиято автентичност /авторство на волеизявленията/ не е оспорена от ответника, се ползва с формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето подписало документа, в частност – изхожда от ответника.

Съгласно представените приложения № 1 към договора, допълнително приложение към приложение № 1 и приложение № 3, същите са сключени на 24.01.2018г. със срок на действие от 2 години. В този смисъл се налага извод за неоснователност на релевираното от ответника възражение, че правоотношението между страните е било прекратено поради изтичане на срока на действие на договора от 2016г. преди началото на исковия период. По силата на посочения договор и приложенията към него операторът е предоставил на абоната мобилни услуги за два номера – ********* и 0*********, както и мобилен интернет, а ответникът се е задължил да заплаща стойността на месечната абонаментна такса и на цената на ползваните услуги. По отношение на абонаментната такса за ползваните услуги за номера ********* и 0*********, е уговорена месечна абонаментна такса в общ размер на 39, 03 лева без ДДС или 46, 84 лева с ДДС, а за мобилния интернет – месечна такса в размер на 20, 75 лева без ДДС или 24, 90 лева с ДДС.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. Вещото лице е извършило проверка в информационния одит на билинг системата на ищцовото дружество (системата, отразяваща трафичните данни с цел включването и отразяването им в месечните фактури), в резултат на която не са установени грешки или манипулации на процеса на остойностяване на процесните комуникационни 4 услуги, отразени в т. нар. CDRs - детайлни записи за разговорите, т.е. събраните трафични данни. Направен е категоричен извод, че използваните през процесния период услуги са остойностени правилно, като видно от съхранените резултати от трафични данни е налице реално предоставяне на достъп до мрежата на ищцовото дружество за исковия период, като услугите са предоставени именно във фактурирания обем.

Релевираното от въззивницата оспорване на експертното заключение е неоснователно. В първоинстанционното производство същото е обосновано с доводите, че експертизата е изготвена въз основа на доказателства, които не са приложени по делото. Съдебната практика приема, че ако експертно заключение се базира на документи, неприети като доказателство по делото и страна в процеса възрази срещу тяхната достоверност, съдът е длъжен да събере тези доказателства и да осигури възможност за оспорването им. В случая обаче ответникът не е релевирал възражения срещу достоверността на документите и отразените в тях трафични данни, върху които се основават изводите на вещото лице, и с които същият се е снабдил след извършването на съответната проверка в ищцовото дружество.

По тези съображения се налага извод, че по делото е установено надлежното изпълнение от страна на ищеца на договорните му задължения по предоставяне на електронни съобщителни услуги, както и реалното им потребяване от ответницата в обема, твърдян от дружеството-доставчик.

Въззивницата нито твърди, нито доказва да е погасила задълженията си за заплащане на месечните абонаментни такси и предоставените допълнителни услуги, както и на задължението за стойността на предоставеното на изплащане устройство въз основа на представения и неоспорен от М. Л. договор за продажба на изплащане от 24.01.2018г. Предявеният иск е основателен в пълния претендиран размер от общо 675, 94 лева.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342 от ТЗ:

Уважаването на предявената претенция по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.

342 ТЗ е обусловена от установяването на следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение между страните, възникнало по силата на договор за лизинг, по което ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство, а за лизингополучателят е възникнало задължение да заплати стойността на вещта по определения в договора погасителен план.

5

В случая от представения по делото договор за продажба на изплащане от 22.05.2019г., подписан от ответницата и неоспорен от същата, се установява наличието на валидно възникнало правоотношение между страните с посочените в договора права и задължения. Установява се също фактическото предаване на вещта, което обстоятелство е изрично удостоверено в изготвения приемо-предавателен протокол. При това положение въззивната инстанция счита, че страните по делото са били валидно обвързани по сключени договор за продажба на изплащане на телефонен апарат Самсунг за посочената цена в размер на 359, 52 лева. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК всички месечни вноски са били падежирали, т.е. били са изискуеми. Ответникът нито твърди, нито установява да е погасил задължението си в претендирания размер от 344, 50 лева, поради което предявеният иск е основателен.

По предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за услуги:

От представения по делото договор и приложения към него се установява, че страните са уговорили изпълнението на задълженията на абоната да се обезпечи с клаузи за неустойка. Според същите, ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.