Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 30.04.2025, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Административно наказателно дело 52/2025
Вид
Решение № 28
Подписан
30.04.2025
В сила
25.09.2025
Състав
Палмира Димитрова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 42 т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал.1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 211 ал.1 · Закон за здравето
  • чл. 36 · Закон за здравето
  • чл. 36 ал.1 · Закон за здравето

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. ЛЕВСКИ, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20254410200052 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд Левски е постъпила жалба от С. В. С. от гр.Л. срещу НП № РД-05-6/17.02.2025 г. на Директора на РЗИ Плевен.

Твърди се, че обжалваното НП е незаконосъобразно и се прави искане да бъде отменено. Твърди се, че жалбоподателя е собственик на помещение, находящо се в ***** че до 06.02.2023 г. това помещение е ползвано като фризьорски салон, като по искане на жалбоподателя е заличена регистрацията му и от тогава помещението не се използва като обект с обществено предназначение, а само за лични нужди на г-н С.. Твърди се, че на 05.12.2024 г. той отишъл в посоченото помещение, за да го разчисти и да прецени евентуално дали има нужда от освежаване, тъй като имал намерение да го отдаде под наем, че около 11 часа дошли служители на РЗИ и поискали документи за проверка, че жалбоподателят им обяснил, че от 2023 г. не упражнява занаята си и че салона не функционира, показал им и заповедта, с която е заличена регистрацията на салона, но въпреки това му бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено и процесното НП. Твърди се, че жалбоподателя не е извършвал дейност, която да налага регистрация на помещението. Твърди се, че в НП е посочен и ЕГН различен от неговия.

Административно-наказващият орган – Директор РЗИ Плевен не се явява в съдебно заседание, но се представлява. Упълномощения представител на административно-наказващия орган изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна и. Прави се искане да бъде 1 потвърдено обжалваното НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Видно от представения по делото акт за установяване на административно нарушение е, че същия е съставен срещу С. В. С. с ЕГН ***** в обект фризьорски салон, *****. В акта е посочено, че при извършена проверка на 05.12.2024 г. в 11.20 часа във фризьорски салон в *****, стопанисван от С. С. се установило, че е открит обект с обществено предназначение без да е уведомена за това регионалната здравна инспекция по местонахождението на обекта. Посочено е, че е нарушил чл. 36 от Закона за здравето, че нарушител е С. В. С., с изписан ЕГН *****. Видно също така от акта е, че в същия е вписано възражение, в което С. е изписал „не работя по занаята който съм упражнявал от 2023 г.“. Акта е подписан от 1 свидетел – М.

Ц..

По делото е представено обжалваното НП, от което се установява, че въз основа на посочения по-горе акт за установяване на административно нарушение на С. В. С., с посочен ЕГН ***** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 211 ал.1 от Закона за здравето, за нарушение по чл. 36 ал. 1 от ЗЗ, подробно описано и идентично с посоченото в акта.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя П. Н. Н. и свидетеля при съставяне на акта М. М. Ц.. От показанията и на двамата свидетели се установява, че същите работят в РЗИ Плевен, че на 05.12.2024 г. е извършена проверка в обект „фризьорски салон“, на адреса посочен в акта. И двете свидетелки заявяват, че при влизане в помещението са установили, че има обособено работно място, с маса и стол, с инструменти за подстригване, с много машинки за подстригване, които са били включени за зареждане. Установили са, че в помещението имало салфетки за поставяне около врата при подстригване, а в кошчето за отпадъци имало коси от извършвана дейност. Заявяват, че господинът, който бил в помещението твърдял, че не извършва фризьорски услуги и се е отказал само от тази дейност, че е представил заповед за заличаване на обекта и е обяснил, че той е поискал заличаване на обекта, защото прекратява дейност.

Свидетелите заявяват, че въпреки това, в обекта по време на проверката имало следи за продължаване на тази дейност, че в момента на проверката не е подстригвал и е нямало клиенти, че през тези 30 минути, през които са били в обекта никой не е посещавал обекта, че не е имало поставено работно време, но на прозореца отвън е имало стикер на целия прозорец, който се поставя на фризьорските салони като реклама, което всъщност ги мотивирало да влязат.

2

Заявяват, че касов апарат в обекта не са видели, както и че господинът дал обяснения, че има здравословни проблеми, които му пречат да извършва тази дейност и затова е заличил обекта. И двете свидетелки заявяват, че в помещението е имало „всички атрибути на работещ фризьорски салон“.

Към материалите по делото е приложен и протокола от извършена проверка.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и представените по делото доказателства, приема че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. По делото не се установява по един несъмнен и категоричен начин изложеното в акта и НП, че помещението, което са проверили представлява обект с обществено предназначение и че в него се извършва съответна на предназначението дейност. Видно от заявеното и от двете свидетелки е, че на входа на помещението не е имало поставено работно време, както и други реквизити указващи, че обекта е работещ. Факта, че на прозореца е имало стикер, указващ, че това е фризьорски салон съответства на предназначението на обекта от предходен период от време. По делото не се спори, че това помещение е ползвано и е било регистрирано като обект „фризьорски салон“, както и че регистрацията на този обект е прекратена, а и по делото са представени доказателства за това. Обстоятелството, че стикера не е бил изчистен от стъклото, не означава, че в момента обекта работи.

Самите проверяващи заявяват, че към момента на проверка не е имало клиенти, по време на престоя им в помещението не са влизали други лица, че не е имало касов апарат, както и че жалбоподателя им е обяснил, че е работил преди това, но по здравословни причини не може да продължи да упражнява дейността и е прекратил регистрацията. Факта, че помещението е било оборудвано с работно място подходящо за целите, за които е било използвано, не означава, че към момента на проверката е служило като обект с обществено предназначение. Общоизвестно е, че ако една машина, захранвана от батерии не се зарежда периодично, то същата би се повредила и това обяснява наличните в помещението, зареждащи се машинки. Според твърдението на проверяващите в кошчето, намиращо се в помещението е имало коси, но това само по себе си не установява, че помещението представлява „обект с обществено предназначение“.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не е установено по един несъмнен и категоричен начин лицето, срещу което е съставен АУАН и издадено въз основа на него обжалваното НП е извършил соченото в тях нарушение.

Съдът приема за установено и твърдението на жалбоподателя, че в АУАН и НП е посочено ЕГН различно от неговото. Видно от АУАН и НП е, че след имената на С. В. С. е изписано ЕГН *****, а от представеното по делото копие от лична карта е посочено, че ЕГН на С. В. С. е **********. Задължение 3 на актосъставителя и административно наказващия орган е да установят действителната самоличност на лицето, срещу което се съставя АУАН, съответно НП и да изпишат неговото действително ЕГН. Непосочването на верен ЕГН е равнозначно на непосочване на ЕГН, което съставлява нарушение на разпоредбите на чл. 42 т. 6 и чл. 57 ал.1 т.4 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът приема, че жалбата е основателна и доказана и обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и предвид обстоятелството, че на жалбоподателя е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА следва на основание чл. 38 ал.2 от ЗА да бъде присъдено на адвокат Р. Р. от АК Плевен възнаграждение в размер на 400 лв. за оказаната от нея безплатна правна помощ на С. В. С. в настоящото производство.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № РД-05-6/17.02.2025 г., издадено от Директора на РЗИ Плевен, с което на С. В. С., с посочено в НП ЕГН ***** и действителен ЕГН **********, с адрес: *****, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 211 ал.1 от Закона за здравето, за нарушение по чл. 36 ал.1 от Закона за здравето, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение № AН-01-37 от 05.12.2024 г..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4