Решение № 31 от 02.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Ямбол, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500362 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Поделение за пътнически превози- Пловдив към „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД, подадена чрез пълномощника- гл. юриск. Т. И., против Решение рег. № 446 от 03.10.2025 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.

№ 3582/2024 г. по описа на този съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Р. П. М. от гр. *, иск за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 998,76 лв., представляваща обезщетение по Договор № 70/02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор", ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2024 г.- датата на подаване на заявлението по ч.гр. №2313/2024 г. на ЯРС до окончателното издължаване и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата Р. М. направените по делото разноски в размер на 311,09 лв., както и разноските по заповедното производство в размер на 54,90 лв.

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Като излага установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, въззивникът счита за неправилен извода на ЯРС, че сключеният между страните втори договор за обучение за нова квалификация на въззиваемата автоматично рефлектира върху правоотношението по първия договор и води до неговото прекратяване по взаимно съгласие. Въззивникът изтъква, че по делото не са налице доказателства, от които да е възможно да се обоснове извод, че първият по време договор за обучение между страните е прекратен по взаимно съгласие, а включването на работника в друг курс за повишаване на квалификацията преди изтичане на срока на първия договор не води до извод, че работникът е освободен от задълженията си по този договор, тъй като това не е изрично уговорено между страните. Тъй като работникът е отработил по първия договор около три години след приключване на обучението си, но не и пълния 1 уговорен срок от пет години, се поддържа, че работодателят има право на обезщетение, пропорционално на неизпълнената част от договора. Като неправилен е оспорен и извода на съда, че с преназначаването на работника на друга длъжност е отпаднала възможността той да изпълнява задълженията си по първия договор, тъй като задължението за отработване е при работодателя, а не задължително на конкретната длъжност. Изтъква се, че съгласието на работодателя за преназначаване на работника на друга длъжност не води до извод, че се е отказал от правото си на обезщетение, като в тази връзка въззивникът се позовава на липсата на изрично споразумение между страните за прекратяване на задълженията по първия договор. По изложените в жалбата подробни съображения, въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да бъде признато за установено, че въззивницата му дължи сумата от 998,76 лв., представляваща обезщетение по Договор № 70/02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2024 г. до окончателното изплащане, с присъждане на разноски в исковото и заповедното производство. Въззивникът претендира присъждане на разноски и във въззивното производство.

С подадения писмен отговор въззиваемата Р. П. М., чрез пълномощника адв. Н. от АК- Велико Търново, е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните в жалбата пороци. Споделят се изцяло като правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че с подписването на втория договор за обучение за нова квалификация на работника, първия договор за обучение е бил прекратен по взаимно съгласие. Изтъква се, че със сключването на допълнителното споразумение към трудовия договор през 2023 г., по силата на който работникът е заел длъжността „началник влак“, е възникнала пречка работникът да изпълнява задълженията си по предходния трудов договор за посочения в него срок. Счита се, че не е налице виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на работника, като се излага, че настъпилото впоследствие прекратяване на ТПО между страните е за длъжността „началник влак“, а претендираното от работодателя обезщетение е по договор за обучение за длъжността „кондуктор“. С подписването на втория договор за обучение работодателят се е отказал от възможността да се възползва от придобитата от работника квалификация „кондуктор“ и с този втори договор са дерогирани клаузите на първия. По изложените в отговора на въззивната жалба подробни съображения, въззиваемата моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решение на ЯРС в обжалваната част да бъде потвърдено, с присъждане на направените от страната разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът, чрез процесуален представител- юрисконсулт И., поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в о.с.з. В представено по делото писмено становище от пълномощника на въззиваемата се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата, идентични с тези, изложени в отговора на същата. Прави се искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, предявени от Поделение за пътнически превози- Пловдив към „БДЖ– пътнически превози“ ЕООД, против Р. П. М. от гр. *, за установяване съществуването на вземане на ищеца в размер на следните суми: 2 2

728,96 лв.- главница, представляваща дължимо обезщетение по договор № 70/02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор" в размер на 998,76 лв. и дължимо обезщетение по договор № 40-06-577/04.10.2022 г. за придобиване на професионална квалификация „началник влак, пътническо движение с право да извършва проби АВС" в размер на 1 730,20 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2313/2024 г. по описа на ЯРС.

Ищецът е поддържал в исковата молба, че на 02.09.2019 г. на основание чл. 235 от КТ между страните по делото е бил сключен договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор“, по силата на който ответницата Р. М. е била включена в курс за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор", организиран от Център за професионално обучение „БДЖ". Разходите по курса са били поети от ищеца и същите се изразявали в заплащане на учебната такса за обучението, изплащане на възнагражденията за обучаващо лице по време на стажа, изплащане на месечна издръжка в размер на 560 лв. през времето на обучението, осигуряване на документ за безплатно пътуване по железопътната мрежа на Република България. Съгласно т. 10 от договора, след успешно завършване на обучението си, ответницата се е задължила в едномесечен срок да постъпи на работа и да работи в системата на ППП- Пловдив на длъжността, за която е обучавана, за срок от 5 години. С трудов договор № ЛС- 131/06.12.2019 г. М. е била назначена на длъжност „кондуктор“ в ППП- Пловдив, считано от 16.12.2019 г. На 04.10.2022 г. на основание чл.234 от КТ между страните е бил сключен Договор № 40-06-577/04.10.2022 г. за придобиване на професионална квалификация „началник влак, пътническо движение с право да извършва проби АВС“ Съгласно т.7 от договора ответницата се задължила да работи при работодателя за срок от 3 години. С Акт № ЛС 60/05.07.2023 г. на основание чл.326 от КТ трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 16.07.2023 г.

Претендираното от ищеца обезщетение по договор № 70/02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор", за неотработения срок е в размер на 998,76 лв., от които учебна такса за обучение- 136,92 лв.; изплатена издръжка по т.6 от договора- 456,02 лв.; дължима неустойка по т.17 от договора- 340,89 лв; изплатени суми на обучаващо лице- 37,23 лв.; временна карта- обр. 910- 27,70 лв. Посочил е, че за таксата за обучение е издадена фактура № **********/31.12.2019 г. от Холдинг БДЖ- ЦПО на ППП- Пловдив; издръжка е била заплатена на ответницата с банкови преводи на 17.10.2019 г., 25.11.2019 г., 18.12.2019 г. На отговорника- обучаващо лице на ответницата, назначено със заповед от 14.10.2019 г. на Директора на ППП –Пловдив, е начислено и заплатено полагащото му се допълнително възнаграждение в размер на 20 % от основната заплата за обучение в размер на 72,74 лв., с фиш за м.ноември 2019 г.- 58,31 лв. Ищецът е поддържал, че на основание т.8.4 от договор № 40-06-577/04.10.2022 г. за придобиване на професионална квалификация „началник влак, пътническо движение с право да извършва проби ABC" ответницата му дължи възстановяване на всички направени разходи по обучението, съразмерно на неотработения срок по договора. Претендирал е обезщетението за неотработения срок в размер на 1730,20 лв., включващи: учебна такса за обучение- 255,55 лв.; изплатени суми на обучаващо лице- 128,77 лв., служебен отпуск- 1 345,88 лв.

С отговора на исковата молба ответницата Р. М. е оспорила исковете като неоснователни, като е противопоставила възражения, че не дължи връщане на сумите, тъй като е работила на длъжността „кондуктор“ при ответника до датата, на която е била преназначена на длъжността „Началник влак пътнически превози“ и преди изтичане на срока на договора за придобиване на професионална квалификация и правоспособност за длъжността „Кондуктор“, но това е станало със съгласието на работодателя, поради което ответницата счита, че неизпълнението на задължението да работи по първия договор е със 3 съгласието на работодателя и договорът е преустановил действието си по взаимно съгласие.

Претенцията за заплащане на неустойка ответницата е оспорила с възражения за нищожност и прекомерност.

От приложеното по делото ч.гр. дело № 2313/2024 г. на ЯРС се установява, че за процесната искова сума в размер на 2 728,96 лв., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, предмет на предявения установителен иск, против ответницата Р. М. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1314/31.07.2024 г. по посоченото ч. гр. дело по описа на ЯРС. Длъжникът по заповедта е подал възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата, като настоящият иск е предявен от заявителя в заповедното производство– ищеца в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

По делото е установено и не е спорно от фактическа страна, че на 02.09.2019 г. между Поделение пътнически превози– Пловдив към „БДЖ- ПП“ ЕООД и Р. П. М., е бил сключен Договор №70/02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност, по силата на който М. като обучаема, е приела да бъде включена в курс за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „Кондуктор“, организиран от Център за професионално обучение „БДЖ“ /ЦПО „БДЖ“/. Продължителността на обучението е разделено на два етапа- теория от 02.09.2019 г. до 15.10.2019 г. вкл. и производствена практика /стаж/ от 16.10.2019г. с продължителност 22 работни дни. Курсът на обучението завършва с изпити за професионална квалификация и изпити за правоспособност по теория и практика, след приключване на производствения стаж.