Определение № 1647 от 19.06.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1647 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500595 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК, вр. чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5357/18.05.2026г. на ЗД „Бул инс“ АД срещу Определение № 92 от 26.02.2026г., постановено по гр.д. № 945/2025г. на Костинбродския районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Според него, фактическата обстановка била установена неправилно, а изведените правни изводи били необосновани.

Споделя констатацията на районния съд, че Присъда № 30/13.10.2025г. по ВНОХД № 20241800600657/2024г. на Софийския окръжен съд отменя първоинстанционния съдебен акт и признава подсъдимия Д. В. И. за невиновен. Изтъква, обаче, че тази присъда е обжалвана пред ВКС, като към настоящия момент касационното производство не е приключило, т.е. няма влязла в сила присъда и все още няма яснота относно това, кой е причинил процесното ПТП. Намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване с влязъл в сила краен акт на ВНОХД № 657/2024г., водено срещу Д. В. И. с ЕГН ********** във връзка с процесния инцидент. Подчертава, че изрично искане в такъв смисъл е направено по гр. д.

№ 945/2025г. на РС- Костинброд. Оспорва мотивите на този съд, че с влязло в сила Решение № 260009/02.10.2020 г. по т.д. № 203/2019 г. на СОС бил решен въпросът за вината в гражданско правния смисъл, както и че то има сила на присъдено нещо. Позовава се на чл. 300 от ГПК и на трайната практика на ВКС, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Прави извод, че гражданският съд не може да формира изводи, които противоречат на установените с присъдата факти относно извършването на деянието и вината.

Подчертава, че в случая Присъда № 30/13.10.2025 г. е обжалвана, т.е. още няма влязъл в сила акт, с който да се разрешава въпроса за вината, а гражданският съд би следвало да е обвързан от влязъл в сила акт на наказателния съд по този 1 въпрос. Обръща внимание на това, че с такъв акт е възможно да установи различна фактическа обстановка относно процесния инцидент спрямо тази, която е възприета по гр. д. № 203/2019г. по описа на Софийски окръжен съд, в което настоящият ответник е третиран като пасажер в процесния автомобил и в тази връзка му е определено и изплатено обезщетение. Навежда довод, че районният съд бил допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неосъществяване на процеса по размяна на книжа между страните по надлежния ред, с което ограничил правото на защита на жалбоподателя. Моли съда да отмени Определение № 92/26.02.2026 за прекратяване на гражданско дело № 945/2025г. на РС- Костинброд и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от този съд.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По искова молба с вх. № 6702/24.11.2025г. е образувано гр.д. 945/2025г. по описа на Костинбродския районен съд. С нея ищецът ЗД „Бул инс“ АД е поддържал, че по т.д. № 203/2019г. на СОС на основание чл. 429 от КЗ бил изплатил на ответника Д. И. обезщетение от 11169,11лв. за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.02.2019г. Предпоставка за изплащане на това обезщетение било твърдението на И., че виновен за процесното ПТП било третото лице И.Е. И..

С обвинителен акт от 23.09.2021г., обаче, срещу самия Д. И. било повдигнато обвинение за това, че на 14.02.2019г. нарушил правилата за движение и причинил на И.Е. И. тежка телесна повреда.

С Присъда № 8/04.06.2024г. по НОХД № 303/2021г. на КРС Д. И. бил признат за виновен по така повдигнатото обвинение.

Тази присъда била отменена с Присъда № 30/13.10.2025г. по ВНОХД № 657/2024г. на Софийския окръжен съд.

Последната била обжалвана пред ВКС, но до момента няма постановен окончателен съдебен акт.

При тези данни, ищецът е поддържал, че задължението му като застраховател по застраховка ГО е да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, настъпили от застрахователното събитие. Тъй като, обаче, в случая още няма яснота, кой е причинил процесното ПТП, платеното от него на Д. И. застрахователно обезщетение се явявало получено без основание и затова предявява иск по чл. 55 от ЗЗД за връщането му.

По делото е постъпил отговор от Д. И., който е изразил становище за недопустимост на иска, тъй като, според него, въпросът за вината в гражданско правен смисъл бил решен по т.д. № 203/2019г. на СОС и не можело да бъде пререшаван, а постановеният съдебен акт по това дело има сила на присъдено нещо.

Споделяйки доводите на ответника, районният съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което прекратява 2 производството по гр.д. № 945/2025г. на Костинбродския районен съд като недопустимо, тъй като не би могло между същите страни, на същото основание и за същото вземане да се постанови съдебен акт, който да противоречи на влязъл в сила такъв.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно съдебната практика (Определение № 8 от 6.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3535/2014 г., I т. о., ТК), „ … не съществува процесуален ред, по който да се предяви осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на принудително събрани вземания въз основа на влязло в сила съдебно решение“.

Липсата на процесуален ред, по който да се защити претендираното от ищеца право, означава, че процесуалният закон не предвижда дори принципна възможност за предявяване на такъв иск в хипотеза като настоящата, а ако все пак бъде предявен, той ще е недопустим. Поради това и доколкото в настоящия случай е предявен именно иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на дадена парична сума въз основа на влязло в сила съдебно решение, този иск е недопустим.

Освен това, на общо основание, допустимостта на една искова претенция се обуславя от наличието на положителните и липсата на отрицателни процесуални предпоставки, като изводи в тази насока се правят въз основа на твърденията на ищеца. Една от абсолютните положителни процесуални предпоставки е наличието на правен интерес. Затова, ако от изложената в исковата молба фактическа обстановка става ясно, че ищецът не е носител на релевираното материално право или че то не може да бъде защитено по посочения от него начин, или че ответникът не му го оспорва, това означава, че липсва интерес от предявяване на такъв иск, т.е. последният е недопустим. В настоящия случай е налице именно такава хипотеза, тъй като, от една страна, ищецът предявява иск за връщане на парична сума, за която твърди, че била получена от ответника без основание, а от друга страна поддържа, че му я е заплатил въз основа на валидно правно основание (влязло в сила съдебно решение), с което сам изключва правния си интерес от предявяване на този иск.

Не обосновават обратен извод изложените в жалбата твърдения за наличие на висящо наказателно дело, по което ще бъде решен въпросът за вината на Д. В. И. за настъпване на процесното ПТП. Дори в зависимост от изхода на това дело да се окаже, че ищецът неоснователно е изплатил обезщетение на И. въз основа на влязло в сила съдебно решение, той не може да претендира непосредствено връщане на това обезщетение по реда на чл. 55 от ЗЗД, тъй като липсва процесуален ред, по който да се предяви такъв осъдителен иск за връщане на принудително събрани вземания по такова решение (виж. по- горе). След като то е установило със сила на присъдено нещо, че „Бул инс“ АД дължи обезщетение на Д. И., докато съществува в правния мир, то е валидното правно основание за престирането му. Поради това сумата не може да се третира като дадена без основание. Съответно, за да бъде допустима претенция за неоснователно обогатяване, ищецът трябва да твърди, че това основание или изначално е липсвало, или не се е осъществило, или е отпаднало с обратна сила. Ако той счита, че влязлото в сила решение е неправилно поради промяна на обстоятелствата (какъвто извод може да се направи от съдържанието на исковата молба), действащото обективно право урежда специфичен процесуален способ за релевиране на тези обстоятелства 3

(предполагаемата вина на И.), а именно – отмяна на влязло в сила съдебно решение (чл. 303 и сл. от ГПК). При това, ако ВКС отмени решението, въз основа на което е престирано обезщетението, и при повторното разглеждане на делото искът по чл. 429 от КЗ бъде отхвърлен, тогава платената сума от 11169,11лв. действително ще се окаже дадена на отпаднало основание. Едва тогава и по реда на чл. 245, ал. 3 от ГПК „Бул инс“ АД би могло да претендира връщане на тази сума (арг. от мотивите към т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС), но не и чрез нов иск по чл. 55 от ЗЗД.

На последно място, съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, свързани с възможността за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. За да бъде спряно едно дело, то трябва да бъде процесуално допустимо. Както се обоснова по- горе, обаче, самият иск по чл. 55 от ЗЗД е изначално недопустим, поради което производството следва да бъде не спряно, а прекратено.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 92 от 26.02.2026г., постановено по гр.д. № 945/2025г. на Костинбродския районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4