Присъда № 27 от 18.02.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 27/18.02.2025 година по НОХД №

3506/2024г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 679/2022г. по описа на 04 РУ при ОДМВР - гр. Бургас, вх. № 17504/2022г., пор. № 2889/2022г., по описа на Районна прокуратура - гр.

Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу С. К. /*/, роден на **********г. в *, за това, че на 10.11.2022г. в гр. Бургас, кв. “Крайморие“, местност „Пода“, на временно изградено КПП, пред мл.инспектор Д. П. К. и мл.инспектор К. И.

И. - и двамата при сектор „Охранителна полиция“ при Четвърто РУ-МВРБургас, съзнателно се ползвал от неистински официален документ чуждестранен документ за самоличност, а именно - лична карта, на която е придаден вид, че е с № 5* и е издадена от компетентните власти на * - роден на **********г., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на чл. 269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, тъй като при извършеното щателно издирване на подсъдимия, същият не бе установен на територията на страната, налице са данни, че той е напуснал Република България след като в досъдебното производство му е повдигнато обвинение, като липсват данни да се е завръщал в обратно и същевременно разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не е от естество да попречи за разкриване на обективната истина.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години, предвид чистото съдебно минало на К..

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Т. Ч. от БАК моли съда при определяне на наказанието на подсъдимия да вземе под внимание изразеното от него съжаление, критичното му поведение по повод извършеното деяние и не на последно място чистото му съдебно минало.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съобразно чл. 14 от НПК, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С. К. /*/ е роден на **********г. в г*

Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е неосъждан.

За времето от 07:00 часа до 19:00 часа на 10.11.2022г. свидетелите Д. П.

К. и К. И. И. – и двамата заемащи длъжността „младши инспектор“ при сектор 1

„Охранителна полиция“ при Четвърто РУ към ОДМВР – Бургас, били на работа, като изпълнявали задълженията си в състав на автопатрул на територията на община Бургас.

За времето от 11:00 часа до 15:00 часа били изпратени на временно изградено КПП, намиращо се на Главен път II-99 в гр. Бургас, кв.

“Крайморие“, местност „Пода“. Около 12:40 часа спрели за проверка лек автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“ с peг.*А, движещ се в посока към гр. Бургас. Автомобилът бил управляван от свидетеля Н* М. Д., а на седалката зад него се намирали три лица – чужденци, чиято самоличност била установена в последствие, като: С. К. /*/ - роден на **********г. в г Двамата полицейски служители поискали от пътниците да представят документ за самоличност, при което свидетелите * заявили, че не разполагат с такива, твърдейки, че са ги забравили в хотела си. От своя страна подсъдимият С. К. извадил и представил на полицейския служител – свидетеля И., за да се легитимира, лична карта, която според съдържащите се в нея данни била с № 592-7848021-33 и издадена от компетентните власти на Кралство Белгия на 28.05.2019г. на * - роден на **********г.

С оглед външния вид и странното поведение на тримата пътници, свидетелите К. и И. се усъмнили, че се касае за чужди граждани, незаконно пребиваващи в Република България. Предвид това, уведомили дежурния по управление, като запазили местопроизшествието до пристигане на дежурната оператвино-следствена група.

Водачът на автомобила – свидетелят Н* М. Д., както и тримата му пътници – подсъдимият С. К., и свидетелите * били задържани и отведени в сградата на Четвърто РУ - Бургас, където с протокол за обиск, на основание чл.80 от ЗМВР, от С. К. била иззета личната карта, която според съдържащите се в нея данни е с № 592-7848021-33 и е издадена от компетентните власти на Кралство Белгия на 28.05.2019г. на * - роден на **********г. Пред полицейските служители К. заявил, че не е белгийски поданик и представената от него белгийска лична карта е фалшива, като се снабдил с нея от непознато за него лице, преди да премине българо-турската граница, за да я ползва при нужда.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена техническа експертиза на документ – личната карта, която според съдържащите се в нея данни е с № 592-7848021-33 и е издадена от компетентните власти на Кралство Белгия на 28.05.2019г. на * - роден на **********г., от заключението по която експертиза се установява, че при изследването са констатирани множество различаващи се признаци в сравнение с образците на този вид документи, които в своята съвкупност са достатъчни, за да се направи извод,че представената за изследване лична карта е неистинска.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания в хода на проведеното съдебно следствие доказателствен материал, в т.ч. гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Д. П. К. (вкл. прочетените такива по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, 2 т.2 от НПК показания на свидетеля, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 14.11.2022г., находящ се на лист 58 от ДП); К. И. И. (вкл. прочетените такива по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 14.11.2022г., находящ се на лист 59 от ДП) и Никола М. Д., както и прочетените по реда на 281, ал.1, т.4 от НПК показания на свидетелката * обективирани в протокол за разпит на свидетел от 11.11.2022г., находящ се на лист 31 от ДП и прочетените по реда на чл.281, ал. 5, вр. ал.1, т.4 от НПК показания на свидетеля *, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 10.11.2022г., находящ се на лист 31 от ДП; вещественото доказателство – личната карта, която според съдържащите се в нея данни е с № 592-7848021-33 и е издадена от компетентните власти на Кралство Белгия на 28.05.2019г. на Khalladi Seifallah - роден на **********г.; множеството приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приложени по делото, сред които справка за съдимост на подсъдимия С. К., протокол за извършен личен обиск на С. К., приемо-предавателни протоколи, заключението на вещото лице А. Д. по изготвената експертиза по техническо изследване на документ и др.

Посочените доказателства са вътрешно непротиворечиви и взаимодопълващи се.

Свидетелските показания съдът кредитира изцяло като последователни, логични, достоверни, кореспондиращи едни с други и подкрепящи се от останалите доказателствени материали. Съдът кредитира изцяло и прочетените показания на свидетелите К. и И., като липсата на спомен относно конкретни обстоятелства е разбираема, с оглед изминалия период от време от датата на деянието.

Съдът кредитира и всички представени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като същите са неоспорени от страните.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК "Документни престъпления" са най-общо обществените отношения, свързани с документооборота – съставяне, използване и съхранение на различните видове документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС, неотклонно се приема, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват обществено-правната функция, която се 3 възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации и създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.

В конкретния случай, предмет на инкриминираното деяние е "неистински официален документ – чуждестранен документ за самоличност ".

В закона няма легална дефиниция за "документ", но според Постановление № 3 от 23.03.1982г. по н. д. № 12/81г. на Пленума на ВС, документът съдържа факти и обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения.

Съдържанието на документа включва както изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др. От своя страна според легалната дефиниция в чл. 93, т. 5 НК – "официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а "неистински документ", съгласно чл. 93, т. 6 НК е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

Процесната лична карта, с която подсъдимият К. се е легитимирал пред полицейските органи, правилно е квалифицирана от БРП като "неистински официален документ", доколкото съдържа всички гореописани характеристики. Същата, като документ за самоличност, се издава по установен ред и форма от компетентните органи на съответната държава. На документа е придаден вид, че изхожда от съответните компетентни органи на Кралство Белгия, което видно от възприетата по-горе фактическа обстановка не е така, поради което не остава никакво съмнение, че тази лична карта, наред с качество си на официален документ, е и "неистински" такъв по смисъла на закона. Посоченият документ попада сред изброените в чл. 308, ал.

2 от НК, тъй като с него се удостоверява самоличност.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се изразява в "ползването" на опорочения документ. От своя страна практиката е категорична, че под "ползване" на документа следва да се разбира представянето му пред съответните органи или длъжностни лица, с цел да удостовери същият, включените в него факти. В конкретния случай действията на подсъдимия категорично представляват "ползване" на документа, тъй като същият го е представил пред полицейски служител – свидетеля К. И. с цел да удостовери самоличността си, поради което и този признак от обективна страна е налице.

В Решение № 429 от 31.05.2005г. по н. д. № 904/2004г., I н.о. на ВКС е прието, че престъпният състав на чл. 316 НК е субсидиарен, защото същият е приложим само когато отговорността на ползвателя не може да се реализира за самото съставяне на документите.

По делото не се събраха доказателства, които да дават основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия С. К. за самото съставяне (лично или посредствено) на инкриминирания документ. Поради това налице е отрицателната предпоставка, обуславяща приложението на 4 разпоредбата на чл.316 НК.

От субективна страна престъплението по чл. 316 НК е извършено при форма на вина "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. Подсъдимият е знаел, че не е белгийски поданик и че в действителност не му е издаван документ за самоличност от компетентните власти на Кралство Белгия. Послужвайки си с неистинския документ подсъдимият е искал да заблуди полицейски орган, че е поданик на Кралство Белгия, което обуславя и наличието на изискуемия при прекия умисъл волеви елемент на психичното отношение на подсъдимия към деянието му.