Решение № 92 от 29.04.2020, Районен съд - Нова Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр.Нова Загора, 29.04.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Новозагорският районен съд в публично заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ

ЙОРДАНОВ при секретаря: Валентина Колева и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр. дело № 1082 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска 7032.67 лева.

Постъпила е искова молба от от „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул.„Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България”ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г.), представлявано от И. Г. Д.-М. - Изпълнителен директор и Е. Д. К. – Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Б. Г. против А.Е.М., с ЕГН: **********,***, като длъжник в размер на: 6 877.23 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2015 г. и Договор за поръчителство от 08.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;

23.98 лева - договорна лихва за периода от 25.01.2017 г. до 29.01.2018 г.;

11.46 лева – лихвена надбавка за забава за периода 19.01.2018 г. - 29.01.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси. Претендират се разноските по заповедното и по настоящото производство.

Посочва се, че със съобщение по ч.гр.д. № 89/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, получено чрез „Банка ДСК” ЕАД (цедент) на 21.05.2019 г. били дадени указания за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу А.Е.М., ЕГН: **********, длъжник по горепосоченото частно гражданско дело и в указания от закона и съда едномесечен срок, ищцовото дружество е депозирало настоящата искова молба по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 60 от 01.02.2018 г. и Изпълнителен лист от 02.02.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 89/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, въз основа на представено извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, З. М. С., ЕГН ********** и А.Е.М., ЕГН: ********** били осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД сумите, произтичащи от неизпълнение на посочените Договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2015 г. и Договор за поръчителство от 08.06.2015 г.

Посочва се , че на 10.01.2019 г., заявителят по ч.гр.д. № 89/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, „Банка ДСК”ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”) прехвърлила на „ОТП Факторинг България” ЕАД пакет от вземания, включително и вземането й към З. М. С., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател по силата на Договор за кредит за текущо потребление и А.Е.М., ЕГН: **********, в качеството й на поръчител, произтичащо от Договор за поръчителство от 08.06.2015г. към Договор за кредит за текущо потребление от същата дата, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.

По силата на

Договора за цесия и във вр. с чл.429 от ГПК, цесионерът „ОТП Факторинг България” ЕАД бил частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК”ЕАД и като такъв се ползвал от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.

Твърди, че качеството му на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК" ЕАД) обуславя правния му интерес, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането по Договор за поръчителство от 08.06.2015 г. към Договор за кредит за текущо потребление от същата дата срещу длъжника А.Е.М., ЕГН: **********.

Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото му на иск били налице и предвид разрешението, дадено в т.106 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да предяви иска бил и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК, какъвто бил настоящият случай.

Сочи се, че основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславяли съществуването на вземането на „ОТП Факторинг България” ЕАД били, че на 08.06.2015 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и З. М. С., ЕГН **********, като кредитополучател и А.Е.М., с ЕГН **********, като поръчител бил сключен Договор за кредит за текущо потребление.

Съгласно Договора, „Банка ДСК”ЕАД е отпуснала на З. М. С., потребителски кредит в размер на 8300 лева за текущо потребление със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на усвояването, като кредита бил усвоен еднократно чрез разплащателна сметка № BG23STSA93000022235378 и се погасявал чрез същата с месечни вноски дължими на всяко 21-во число от месеца, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит - „Приложение № 1” към Договора.

За предоставения кредит се заплащал преференциален лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит бил в размер на 9,45 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBPR/EURIBOR 1,181 % и надбавка в размер на 8,269 % при изпълнение на Условията по програма ДСК Практика, подробно описани в Приложение №2 към Договора. При нарушаване на Условията кредитополучателят губел преференциите си изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал съгласно Условията. Максималният размер, който можел да достигне лихвеният процент при нарушение на Условията, бил променливият лихвен процент, приложим при стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечения SOFIBPR/EURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на 13,769 %.

Неразделна част от Договора били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят получил и приел с подписването на Договора.

Сочи, че поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2015 г. и неплащане на вноски по погасителен план с падежни дати 21.02.2017 г. , 21.03.2017 г., 21.04.2017 г., 21.05.2017 г., 21.06.2017 г., 21.07.2017 г., 21.08.2017 г., 21.09.2017 г., 21.10.2017 г., 21.11.2017 г., 21.12.2017 г., кредиторът „Банка ДСК” ЕАД приложила санкциите, предвидени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора за кредит, а именно: „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.....След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД” и с Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01069/15.09.2017 г. с peг. № 3450, том 2, акт 21 от 18.10.2017 г. на Нотариус Н.

Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора, връчена на 14.11.2017 г. с Протокол на Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. В подкрепа на твърдяното било приложено копие от горецитираната Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01069/15.09.2017 г. с peг. № 3450, том 2, акт 21 от 18.10.2017 г. на Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора - връчена на 14.11.2017 г. при условията на чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК.

Отбелязва, че с нотариална покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01070/15.09.2017 г. с peг. № 3449, том 2, акт 20 от 18.10.2017 г. на

Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора, връчена на 14.11.2017 г. с Протокол на Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК, кредиторът бил обявил предсрочната изискуемост на вземането и на ответника - поръчител А.Е.М.. В подкрепа на твърдяното се прилагало копие от нотариална покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01070/15.09.2017 г. с peг. № 3449, том 2, акт 20 от 18.10.2017 г. на Нотариус Н.Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд Нова Загора - връчена на 14.11.2017 г. при условията на чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК.

Посочва, че на 30.01.2018 г., вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и поръчителя и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на длъжниците с цитираната по-горе покана, кредиторът „Банка ДСК”ЕАД пристъпила към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу Зинка

Михайлова Стоилова и А.Е.М.. Образувано било ч.гр.д. № 89/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, по което съдът се разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК”ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе.

Сочи, че видно от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба писмено потвърждение от цедента Банка ДСК”ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за прехвърлянето на вземанията, съгласно Договор за цесия от 10.01.2019 г. същият влязъл в сила и произвел своето действие.

Твърди се, че на базата на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК” ЕАД, са изпратили от името на цедента уведомителни писма за прехвърляне на вземането до кредитополучателя З. М.С. и ответника-поръчител А.Е.М. и като доказателство прилагат копие от Уведомително писмо с баркод *PSFABG00DDCFE*, ведно с Известие за доставяне с баркод *PSFABG00DDCFE* и Уведомително писмо с баркод *PSFABG00DDCGF*, ведно с Известие за доставяне с баркод *PSFABG00DDCGF*. Уведомителните писма били изпратени до адреса на длъжниците, посочен в договора за кредит и договора за поръчителство към него. И двете писма били върнати с отбелязване, че адресатът се е преместил на друг адрес. В нарушение на задълженията си по процесните договор за кредит и договор за поръчителство, длъжниците не били информирали кредитора за промяната в местоживеенето си, поради което уведомителните писма за цесията са изпратени на адресите, декларирани от самите тях при сключване на договора за кредит и договора за поръчителство, поради което счита, че длъжниците били надлежно уведомени за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който бил упълномощил за това цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. В този смисъл била и практиката на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.

При евентуалност, моли съдът да приеме, че ответника е бил уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмо - уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия, като в този смисъл била и практиката на ВКС: Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2008 г. на ВКС, ТК, 2 отделение.

Сочи се, че на основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение № 60 от 01.02.2018 г. и Изпълнителен лист от 02.02.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 89/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, по молба на „Банка ДСК” ЕАД срещу кредитополучателя З. М. С. и ответника - поръчител А.Е.М. било образувано изпълнително дело № 562/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със Заповед за изпълнение на парично задължение № 60 от 01.02.2018 г. и Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД за сметка № 11/22705499 от 30.01.2018 г. по Договор за кредит № 11/22705499/08.06.2015 г. били връчени лично с обратна разписка на кредитополучателя З. М. С.на 23.01.2019 г. В посочения двуседмичен срок от получаване на заповедта за изпълнение нямало данни за подадено възражение от длъжника З. М. С.. На основание чл.47, ал.5 от ГПК, покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на ответника - поръчител чрез залепване на уведомление.