Протокол № 49 от 23.02.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 49 гр. Варна, 20.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000038 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 16:00 часа се явиха:

Въззивникът „Лукс Билд Ц.С.“ ЕООД, редовно призовано, представлява се от адв.

Л. Ш., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна Л. А. С., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът докладва постъпила молба от адв. С. П., в качеството си на процесуален представител на въззиваемата Л. С., в която моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Оспорва въззивната жалба, няма доказателствени искания.

Адв. Ш.: Моля да дадете ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 71/26.01.24г.

Адв. Ш.: Запозната съм с определението на съда. Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания. Моля, да приемете като доказателство договор за правна помощ, касаещ размера на адвокатското възнаграждение, заплатено в брой.

Съдът докладва молбата на адв. П., в която е направено искане за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, приложени са 1 и писмени бележки по съществото на спора.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв. Ш.: Моля, да бъде уважена жалбата, тя е изключително подробна и не се състои в някакви процесуални нарушения по повод на несъбрани доказателства, а единствено по отношение на преценката на представените такива и произнасянето на съда, което всъщност е произнасяне все едно по неприсъствено решение. Не сме изправени пред такъв казус.

Оспорен е искът, явява ли сме се в съдебно заседание и съдът беше длъжен да прецени макар и при изпуснат срок за отговора ни в невъзстановен такъв на исковата молба, дали при оспорване на иска са налице двете основни обстоятелства, т.е. дали има изпълнение на предварителния договор от страна на ищеца и в какво се състои то и дали са налице валидни основания на които той е развалил договора? По отношение на първото, съдът единствено е написал, че са платени 40 000 евро като задатък – капаро за сключване на този договор. Само, че този предварителен договор от там нататък започва своето предварително действие и той именно поражда бъдещи права и задължения за двете страни. По изпълнението на тези права и задължения, съдът изобщо не е направил каквито и да е правни изводи, нито е търсил ангажиране на доказателствената тежест и съответно на доказването проведено в хода, а такова липсва на първоинстанционното производство, по отношение на изпълнението на правата и задълженията. Спряла съм се много подробно кои права има страната и какви задължения е имал купувачът, като акцентирам на превратното тълкуване изразено с решението на стр. 4, където задължението и отпращане на покана за изповядване на сделка е вменено в задължение на моите доверители. Това категорично не е така и това е очевидно от текста на самия договор, чие задължение е следвало да бъде изпълнено. Моля, да имате предвид също, че не се касае за изпълнение на задължение единствено за прехвърляне на вече изграден обект. В договора са предвидени възможности – при цялостно плащане на цената, вещта да бъде прехвърЛ. във всяко от нейните състояния.

Първоначално като право на строеж, което е могло да бъде прехвърлено, т.е. въздух в определен обем за изграждането на това жилище, предмет на предварителния договор. В груб строеж би могло също, предвидено е в договора това да се случи, както и при Акт 15, респ. при удостоверение за разрешение за ползване. Във всички тези хипотези, предвидени в договора е ясно, че условието да настъпи прехвърляне на вещното право не е някакво уведомяване от страна на моя доверител, а изразена готовност от страна на ищцата да заплати останалите 40 000 лева от продажната цена, което е 50% от цената. В този смисъл, да се обвързва някакво поведение на моя доверител със задължение той да покани лицето да сключат окончателен договор, както и да го уведомява за някакви етапи на които е стигнало строителството няма и в този смисъл превратно е тълкуването по въпросния договор. Нещо повече – цитирала съм и чл. 32 многократно, в който се предвижда, че ако в десетдневен срок след настъпването на който и да е етап на завършване на строителството, за който 2 страните са се договорили по чл.9, а именно груб строеж, Акт 15 или Разрешение за ползване, в десетдневен срок след това, купувачката следва да плати остатъка от цената и за бъде изповядана сделката. Ако не го направи, изрично е предвидено, че строителят в случая продавач на този обект бъдещ на собственост, може да се разпореди с този обект в полза на трето лице. Всички тези условия са настъпили по договора, но не са обсъдени от първоинстанционния съд и той е стигнал до уважаване на иска, пак казвам без да разгледа изобщо налице ли са основанията на претенцията, а именно налице ли е изпълнение по този договор на задълженията, които са поети тепърва при плащането на тези пари 40 000, както и налице ли са условията за разваляне на този договор.

По отношение на уважената в пълния размер неустойка, аз смятам, че съдът не е взел предвид нашите възражения за нищожност, те могат да бъдат направени въпреки липсата на отговор, тъй като се касае за нищожност, има изрична практика в тази посока, те следва да бъдат разгледани. Съдът всъщност мотивирайки решението си не е отбелязал и не е направил никакъв коментар на нашите възражения за нищожност, а единствено по отношение на намален такъв размер на неустойката е коментирал защо тя не следва да бъда намаЛ., т.е. произнасяне по нищожността и наведените съображения няма. Аз съм ги изложила отново в жалбата.

По отношение на намаляване на размера също смятам, че тази неустойка по принцип няма компесаторен характер и това е видно от уговорките в същия този чл. 32, където е записано, че в случай, че има неизпълнение от страна на ищцата, то тя би следвало да дължи единствено 12 500 евро, които моят доверител или дружеството – продавач би следвало да задържи от изплатените първоначално при сключването на договора 40 000. Тази реципрочност, към която се стремят и двете страни в един договор сочи, че именно тази сума страните са определили като неустойка, която може да има наистина възпиращо, спрямо неизпълнението на която и да е от страните действие и компенсаторно такова. Тази уговорена неустойка от 40 000, начинът по който е уговорена всъщност е нейният двоен размер, т.е. дължат се 80 000 неустойка и връщане на платеното 40 000, общо 120 000 евро.

Аз мисля, че тази клауза красноречиво илюстрира именно едно неоснователно обогатяване, към което се стреми ищцата, а не функцията, която има една неустойка наистина да стимулира страните към изпълнение и да не надвишава по никакъв начин някакви евентуални вреди, които се очакват от подобно неизпълнение, а те са да не може да се купи жилище на стойност 80 000, съответно да се потърси друго такова или за моя доверител, съответно да не може да намери купувач за жилището, което е предложил и е било закупено по предварителния договор. И двете хипотези не предполагат неустойка в размер на 80 000 евро, колкото е цената на това жилище.

В този смисъл, Ви моля за произнасяне с решение. Моля, за разноските, които са в размер посочен в пълномощното и държавната такса, която е по 1600 лв. за всеки от двата иска.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона 3 срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:20 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4