Решение № 391 от 11.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Варна, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Сияна К. Г. като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20243100101505 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост от Л. И. Л., ЕГН ********** от *** срещу А. К. А., ЕГН ********** и К. А. А., ЕГН ********** и двамата от ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот представляващ ЖИЛИЩЕ, НАХОДЯЩО СЕ В ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО със застроена площ от 106,42 (сто и шест цяло и четиридесет и две стотни) кв.м., състоящо се от един мансарден апартамент с площ от 94,56 (деветдесет и четири цяло и петдесет и шест стотни) кв.м., находящо се на четвърти етаж в ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин шестдесет и три, точка, триста осемдесет и осем, точка, едно) по КККР на гр. Варна, със РЗП 708 (седемстотин и осем) кв.м. и ЗП 213 (двеста и тринадесет) кв.м., а по кадастрална карта със ЗП от 241 (двеста четиридесет и един) кв.м., построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин шестдесет и три, точка, триста осемдесет и осем) по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в *** (бивша местност ***), с площ от 597 (петстотин деветдесет и седем) кв.м. по КК, а по документ за собственост с площ от 550 (петстотин и петдесет) кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), със стар номер: УПИ пл. № Х-2070 (десети-две хиляди и седемдесет), квартал 49 (четиридесет и девети), при граници: ПИ с идентификатори: *** въз основа на давностно владение установено върху имота считано от края на 2000г. до депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2024г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищцата в исковата си молба излага твърдения, че тя е низходящ на първата ответница А. К. А., ответниците от своя страна са съпрузи, като последните се легитимират за собственици на недвижим имот с идентификатор *** намиращ се в ***, с площ по КККР на гр. Варна в размер 1 на 596 кв.м. В недвижимия имот на ответниците е построена сграда с идентификатор ***, в която сграда – на четвърти жилищен етаж се ситуира процесното жилище.

Строителството на сградата в имота на ответниците е започнало през 1998г., като вследствие техни фактически действия по строителство са били построени три етажа – един партерен и два жилищни такива.

Ищцата твърди, че тя през 1999г. със свои лични средства и труд, след изготвяне на нов проект е осъществила строителство над завършената плоча на трети етаж на сградата, като така е изградила процесното жилище намиращо се на четвърти жилищен етаж от сградата, като строителството на същото приключило на етап „груб строеж“ в края на 2000г. Твърди, че сама е осъществила и довършителните работи в имота, съответно обзавела същия.

Твърди, че построеният обект намиращ се на четвърти етаж в сградата разположена в дворното място на ответниците има характер на самостоятелен обект на правото на собственост, доколкото към същото се ситуират необходимите помощни помещения /килер и таван/, съответно за същото има самостоятелен вход, който се осигурява от стълбищна клетка. В КККР на гр.

Варна имотът не е отразен като самостоятелен такъв с посочване на отделен негов идентификатор. За строителството на имота в нейна полза не е било учредено право на надстрояване.

Твърди, че считано от построяване на имота през 2000г. е установила владение върху него за себе си, което владение с намерение за своене упражнява и към настоящия момент. Фактическият състав на придобивната давност с оглед установеното владение твърди, че е настъпил за нея на 01.12.2010г., като владението върху имота не е губено никога, същото продължаващо и към момента на сезиране на съда с исковата молба. Позовава се на изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на самостоятелния обект намиращ се на четвърти етаж в сграда, която е построена в дворното място на ответниците.

Излагат се твърдения, че считано от 2013г. преимуществено ищцата започнала да живее и работи в чужбина, но въпреки това е продължила да ползва процесния имот при завръщанията си в страната, както и да осъществява обновления в него. През 2022г. патронът на входната врата бил сменен без да излага твърдения, от кого са осъществени тези действия, съответно посочва, че тя е ангажирала лице, което да подмени сменения патрон на вратата. През 2024г. установила, че отново патронът на входната врата е сменен, като посочва, че тази дейност е осъществена от ответниците.

След осъществена справка в Агенцията по вписванията, констатирала, че на 13.02.2009г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост вх. рег. № 2521/13.02.2009г., акт №82, том 7, дело № 1346/2009г. по описа на Служба по вписванията гр. Варна, въз основа на който същите са признати за собственици на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, ведно с построената в него жилищна сграда ***, състояща се от четири етажа включително и върху собственото й жилище. Прави искане посоченият КНА в частта включваща посоченият мансарден апартамент с площ от 94,56 кв.м., находящ се в ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО със застроена площ от 106,42 кв.м., находящо се на четвърти етаж в ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, да бъде ОТМЕНЕН, на осн. чл. 537, ал.2 ГПК.

2

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответниците, с която се излагат възражения за неоснователност на предявения иск.

Не се оспорва родствената връзка между ищцата и първата ответница /дъщеря и майка/, не се оспорва, че ответниците са собственици на дворното място с идентификатор *** в ***, в което е построена жилищна сграда с идентификатор ***. Изрично се оспорват твърденията, че ищцата е собственик на процесния имот на посоченото в исковата молба оригинерно придобивно основание, оспорва се че същата е осъществявала действия по строителство в имота, като и че имотът има характер на самостоятелен такъв.

В отговора на исковата молба се излагат възражения, като се посочва, че строителството на сградата в имота на ответниците е започнало през 1999г., като през 2001г. строителство е било завършено на етап „груб строеж“ на сградата. По време на строителния процес е било допуснато изменение на одобрения инвестиционен проект по отношение на таванския етаж изразяващо се в вида на покривната конструкция и допълнителна застроена площ. Сградата в цялост е въведена в експлоатация през 2008г., но фактически ответниците са започнали да живеят в нея през 2001г. Изградената сграда е еднофамилна такава, което от своя страна не позволява на отделните части от нея да се ползват самостоятелно.

От фактическа страна се посочва, че през 1999г. ищцата е била бременна, като към този момент е живяла на квартира със своя съпруг. С оглед желание на ответниците да подпомогнат семейството, същите през късната есен на 2000г. са довършили две стаи от изградения втори етаж на сградата намираща с дворното им място, в които приели ищцата и семейството й. Към този момент сградата не е била довършена на етап груб строеж, като изрично се излагат възражения, че ищцата е била допусната да живее в имота само за това, че е била дъщеря на първата ответница.

Оспорват се твърденията на ищцата в исковата молба, че тя със свои средства и труд е осъществила строителството на четвърти етаж от сградата, като посочват, че същата към този момент не е разполагала със средства да осъществи тази дейност.

Процесната част от сградата намираща се на четвърти жилищен етаж е била предоставена от ответниците на ищцата в края на 2001г., към който момент е приключил грубият строеж на сградата. Обектът на четвърти жилищен етаж не притежава характеристика на самостоятелен такъв доколкото до същия не е обособен самостоятелен вход. Достъпът до тази част от сградата се осъществява от стълбищна клетка, която няма характер на обща част на сградата, която сграда няма характер на многофамилна такава.

Оспорват се твърденията на ищцата, че същата след като е заживяла в имота е правила в него някакви подобрения. Посочва се, че ищцата през 2002г. след като се е развела, през следващата 2003г. е заживяла на съпружески начала с трето на спора лице - В. В., който заедно с ответникът К. А. са извършили подобренията на етажа. Самите подобрения са извършени с оглед създаване по-добри условия за живот, от които не следва да бъде извеждано, че ищцата се е отнасяла към жилището си като своя собственост. Посочват, че през 2021г. личните взаимоотношения между ищцата и нейната майка – ответницата А. са се влошили, при което последната е изгонила дъщеря си от своята къща. Не оспорва, че през 2013г. ищцата е заминала да живее и работи в чужбина, като посочва, че при завръщането си в страната, ищцата заедно със 3 своята дъщеря и внучка на първата ответницата са били допускани да живеят отново в имота на ответниците и в частност, частта от същия намиращ се на четвърти етаж от сградата. Възразява ищцата да е придобила по давност имота, като изрично поддържа, че същата е била допускана да ползва същия поради родствената си връзка с първата ответница. За процесния период излага, че ищцата не е осъществявала действия с които да демонстрира на ответниците намерението си за придобиване собствеността върху имота на посоченото в исковата молба придобивно основание.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за покупко – продажба оформен в нотариален акт №118/1975г., с който ответницата А. К. Л. и И.Г.Л. придобиват правото на собственост по отношение на недвижим имот представляващи 550 кв.м. идеални части от лозе, цялото с площ от 1350 кв.м., представляващ имот с пл. № 1932, по плана на 21-ви м.р. на ***.

Въз основа на договор за покупко – продажба оформен в нотариален акт №28/1994г., И.Г.Л. продава собствената си ½ идеална част от недвижим имот представляващи 550 кв.м. идеални части от лозе, цялото с площ от 1350 кв.м., представляващ имот с пл. № 1932, по плана на 21-ви м.р. на *** на ответницата А. А..

Представено е разрешение за строеж № 235/02.07.1999г. издадено от Район „Приморски“ при Община Варна, с което на ответницата А. А. е разрешено да осъществи строителство на жилищна сграда със ЗП от 213 кв.м., РЗП 708 кв.м., съгласно одобрен инвестиционен проект в имот Х-2070, кв.40, по плана на ***

С констативен протокол за откриване на строителна площадка от 27.07.1999г. е констатирано откриване на строителна площадка на обект – сграда със ЗП от 213 кв.м., РЗП 708 кв.м., съгласно одобрен инвестиционен проект в имот Х-2070, кв.40, по плана на ***, като в протокола е удостоверение, че това обстоятелство е осъществено в присъствието на собственика – ответницата А. А..

С протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж №133/27.07.1999г. от Община Варна е опредЕ. строителната линия на обект – сграда със ЗП от 213 кв.м., РЗП 708 кв.м., съгласно одобрен инвестиционен проект в имот Х-2070, кв.40, по плана на *** чийто собственик на имота и посочено, че е ответницата А. А..

Представен по делото е технически проект на жилищна сграда намираща се в *** ведно с обяснителна записка към него и съпътстващите строителни книжа, от които се установява, че в посочения имот е предвидено изграждане на жилищна сграда със ЗП от 213 кв.м., и РЗП от 708 кв.м., като инвеститори на строежа са посочени ответниците А. и К. А.и.

Прието по делото е заявление № А-29-А-1/10.01.2008г. по описа на Район „Приморски“ при Община Варна за предаване на екзекутивна документация, на осн. чл. 175 ЗУТ, с което заявителят – ответницата А. А. е направила искане за одобряване на приложена екзекутивна документация във връзка със строеж на жилищна сграда парцел Х-2070 на 21-ви м.р. на *** №396, съобразно издадено разрешение за строеж № 235/02.07.1999г.