Решение № 1701 от 29.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1701 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110147024 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. С. Т. - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 74548/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за суми за главница и лихви за топлинна енергия и дялово разпределение за недвижим имот, находящ се в *************. Тъй като в производство пред СГС по реда на чл.423 ГПК било прието възражение от длъжника – настоящ ответник, на ищеца били дадени указания за предявяване на установителен иск.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата, в качеството на наемател на топлоснабденото жилище, представляващо общински имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно 1 чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София.

Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” АД.

Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника били издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 1 633,09 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 195,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 04.12.2024 г., сумата от 20,19 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 04.12.2024 г. Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи, че между страните не е налице валидно облигационно правоотношение, тъй като ответницата не е собственик, нито ползвател на сочения от ищеца недвижим имот. В подкрепа на изложеното към писмения отговор са представени писмени доказателства. По изложените доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Нелбо” АД изразява становище, че при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени нормативните изисквания. Представя справки от изравнителните сметки за исковия 2 период, документи за отчет и пломбиране на водомер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 74548/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникътнастоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 1 633,09 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 195,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 04.12.2024 г., сумата от 20,19 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 04.12.2024 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В хода на заповедното производство съдът е приел, че издадената заповед е влязла в сила и е издал изпълнителен лист.

Тъй като с определение № 15666/19.03.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 7372/2025 г., състав на въззивния съд е приел възражение с правно основание чл.423, ал.1 ГПК, на кредитора – настоящ ищец са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

Между страните не се спори и от приложената към писмения отговор заповед № ЖН-04-С-008/06.07.1993 г. се установява, че ответницата е настанена в процесния недвижим имот заедно с дъщеря си и внучката си. Предходното се установява и от приложеното по делото писмо от Столична община, район Люлин, в което е отразено, че Стаменка С. Т. е ползвател на общинския имот за периода от м.май 2021 г. до датата на издаване на писмото /02.12.2024 г./.

В изпълнение на обективираното с ръкописен текст в цитираната заповед, по делото е приложена молба-декларация от ответницата за откриване на партида на нейно има по отношение на процесния имот.

По делото е приложен протокол от проведено на 17.09.2002 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Нелбо инжинеринг“ ООД, както и договор от 20.09.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото 3 дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените общи фактури през исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за 4 домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, между страните не се спори, а и от приложената по делото заповед за настаняване и писмо от СО, район Люлин безспорно се установява, че ответникът е наемател на процесния топлоснабден имот през исковия период.

Предвид гореизложеното и посочената нормативна уредба, се обуславя извод, че ответницата, в качеството й на наемател на процесния недвижим имот, е била клиент на ищцовото дружество през процесния исков период. Следва да се отбележи още, че с приетото Тълкувателно решение по т.д. № 7/2017 г. на ОСГК на ВКС е възприето, че договорното правоотношение може да възникне и с лице, което ползва имота на облигационно основание, ако са спазени предпоставките за това. В конкретния случай по делото е представена заповед за настаняване и заявление за откриване на партида на името на ответника.

С оглед предходното, по силата на възникналото правоотношение през исковия период ответницата е била клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.