Решение № 193 от 10.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Перник, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231700100824 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от М. Г. В. - Р. /уточнена с молба вх.№ 396 от 19.01.2024г./ срещу Частен съдебен изпълнител С. Б., с рег. № *** в Камарата на ЧСИ, с която са предявени искове за заплащане на: сумата 47 510 лева, представляваща главница от претърпяна вреда, следствие на неправомерни действия на съдебния изпълнител по изп. д.

№ 2533/2018г. и по изп. д. № 235/2023г., изразяващи се в невръчване на запорно съобщение и принудително събиране на суми от трето задължено лице без наличие на изпълнителен лист и вместо изпълнение на процедурата по чл. 510 от ГПК; сумата 2 597,21 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.07.2023г. до 21.12.2023г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата и уточнителна молба са изложени обстоятелства, че по описа на ЧСИ Б. са образувани две изпълнителни дела- изп. д. № 2533/2018 г. и изпълнително дело № 235/2023г., като взискател по първото дело става М. Г. В. - Р. след като закупува по договор за цесия от 01.12.2022г. вземането, предмет на изпълнителното дело от предходния взискател С. Г., съответно взискател по второто дело е търговска банка, а длъжник е С. Г., след което със запорно съобщение ЧСИ Б. налага запор на вземането на С. Г., която е предходния взискател по изп. д. № 2533/2018г. и същевременно длъжник по изп. д. № 235/2023г., по договора за цесия с ищцата. Ищцата се явява трето задължено лице, което има задължение към длъжника по изп. д. № 235/2023г., като първото нарушение на ЧСИ Б. е, че въпросното запорно съобщение не е връчено на ищцата като трето задължено лице по реда 1 на чл. 507 от ГПК, а второто съществено нарушение е, че вместо да спази процедурата по чл. 510 от ГПК, съдебният изпълнител е събрал от ищцата парична сума, постъпила от нейния длъжник по изп. д. № 2533/2018г. в размер на 47 510 лева като е разпределил и изплатил тази сума на взискателя по изп. д. № 235/2023г. Съгласно чл. 510 от ГПК, запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това. След като се възложи вземането на взискателя, последният следва да предяви иск по чл. 510 от ГПК за събиране на вземането срещу третото задължено лице. Това означава, че в настоящия случай, съдебният изпълнител е следвало да възложи запорираното вземане на банката взискател по изп. д. № 235/2023г. за събиране или вместо плащане и ако банката прецени- да заведе иск срещу ищцата. Вместо това, съдебният изпълнител без да спази тази процедура и без да притежава изпълнителен титул срещу ищцата, събира въпросната сума и я разпределя на банката взискател по изп. д. № 235/2023г., по което дело М. В. не е длъжник.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЧСИ С. Б., с рег. № *** в Камарата на ЧСИ, с който по подробно изложени съображения оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Изп. дело № 2533/2018г. по описа на ЧСИ Б. е образувано със страни: Взискател: С. Г. и длъжник: „Фьоле груп” ООД за вземане в размер на 120 000 лева- главница по запис на заповед издадена на 04.02.2016г с падеж 04.12.2017г, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 16.10.20218г до окончателното и изплащане и 2400 лева , направени разноски по делото. На 06.03.2023г по делото е депозирана молба с представен към същата договор за цесия от 01.12.2022г , съгласно , който взискателя е цедирал вземането си, предмет на изпълнителното дело, на М.

В.- Р., настоящ ищец. Сумата, срещу която вземането се придобива е в размер на 50 000 лева, платима както следва: 9 500 лева платени при подписване на договора и остатъка следва да се заплати до 31.12.2028г. т.е. съгласно договора е налично вземане в полза на С.

Г. в размер на 40 500 лева. Именно върху това вземане ЧСИ Б. налага запор, за събиране на суми по изпълнителен титул издаден по гр.д. № 6277/2022г по описа на ПРС, предмет на изп. дело № 235/2023г. На 20.01.2023г по описа на ЧСИ Б. е образувано посоченото изпълнително дело, със страни Взискател „ООБ” АД и длъжник „Щрабе” ЕООД и С. Г..

Нарочно запорно съобщение, с което се налага запор върху взимането на С. Г., произтичащо от договора за цесия, е изпратено до настоящата ищца на адреса посочен от същата. Макар, че е търсена многократно на посоченият от самата нея адрес, М. В.- Р. не е била открита , поради което и на основание чл. 41 ГПК ЧСИ Б. е приел за редовно връчването на запорното съобщение. За да може изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на длъжника, не е нужно последното да е изискуемо. Допустимо и законосъобразно изпълнението, респективно запорът могат да бъдат насочени и върху вземания, които са условни, срочни, спорни и дори такива, изпълнението на които зависи от насрещна престация на длъжника. Вземането не съществува като факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата върху него не може да бъде извършено чрез 2 проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите имоти. Затова при налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Дадената по закон възможност с оглед нормата на чл.510 от ГПК едно вземане да бъде възложено на взискателят по изпълнителното дело се приравнява от теорията на принудителна цесия. Посочено е изрично, че възлагането на вземане има гражданските последици на цесия вместо плащане , като взискателят става притежател на вземането и го упражнява в това качество, като може да извършва и действия на разпореждане с вземането. Т.е. в настоящият казус следваше да се предприеме процедура по чл. 510 ГПК, в случай, че настоящият ищец след запориране на вземането и макар наличието на средства не изпълнеше запорното съобщение. Реално ЧСИ Б. не се е разпоредил със средства на М. В.- Р., а с такива на С. Г., тъй като сумата по делото е повече от достатъчна цесионера да изпълни задължението си да извърши разплащане по цесията.

Същевременно в резултат на наложените запори по изпълнително дело № 2533/2018г постъпва цялата дължима сума. ЧСИ Б. превежда на взискателя и настояща ищца сумата в размер на 87 051, 76 лева. В резултат на наложеният запор върху вземането на С. Г. , произтичащо от договора за цесия, ЧСИ Б. е превел на взискателя по изпълнително дело № 253/2023г банка ОББ за погасяване на задълженията на длъжника суми както следва : на взискателя 37 320 лева и такси в полза на ЧСИ 2650 лева и 530 лева ДДС. Счита, че действията на ЧСИ са правилни и законосъобразни. Налице е вземане в полза на С. Г., която е и длъжник по изп. дело № 235/2023г. Налице е наложен запор върху същото и постъпили суми, които са в размер годен да погаси запорираното взимане. От друга страна не е налице и причинена вреда. Съгласно договорът за цесия, сумата, срещу която вземането се придобива е в размер на 50 000 лева, платима както следва: 9 500 лева платени при подписване на договора и остатъка следва да се заплати до 31.12.2028г.т.е. във всеки един момент до крайната дата е налице възможност за заплащане на дължимата цена. Във настоящият казус цената е дължима към момента на налагане на запора и реално е извършено разплащане по договорът за цесия. ЧСИ е наложил запор и е гарантирал заплащане на част от задълженията на С. Г., която явно се опитва със всички възможни средства да осуети погасяването на дълга си по изп.д. № 235/2023г. От друга страна настоящата ищца не търпи вреди, предвид фактът, че сумата по цесията е дължима и тя реално следва да бъде заплатена във всеки един момент до 31.12.2028г. Обстоятелството, че ЧСИ налага запор върху същата и я превежда за покриване на дълга на цесионера, не променя патримониума на цедента и не води до нейното „неоснователно обедняване”. По молба на настоящата ищца от 03.10.2023 г. изпълнително дело № 2533/2018г е прекратено и на 15.11.2023г изпълнителните листа на върнати на взискателя. Оспорва и размера на претендираните суми. Неясен остава и начина на формиране на претендираната главница.

Както по- горе бе посочено ЧСИ Б. е наложил запор върху остатъка от сумата, за която 3 вземането се придобива, а именно 40 500 лева. ЧСИ Б. е превел на взискателя по изпълнително дело № 253/2023г банка ОББ за погасяване на задълженията на длъжника суми както следва: на взискателя 37 320 лева и такси в полза на ЧСИ 2650 лева и 530 лева ДДС.

Третото лице помагач Банка „ОББ” АД, ЕИК: 000694959 и третото лице помагач ЗАД „Бул Инс”, ЕИК: 831830482 не изразяват становище по исковете.

Третото лице-помагач С. С. Г. уведомява съда по повод призоваването й по настоящото дело, че не желае да участва по делото, всички отношения между нея и М. В. са уредени, на 10.12.2022 г. са подписали споразумение с ищцата М. В. и след това не са имали противоречия.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намери за установено следното:

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20187530402533/2018г. по описа на ответника ЧСИ С. Б., приети неоспорени от страните, се установява, че изпълнителното дело е образувано на осн. изп. лист издаден от ПРС със страни: Взискател: С. Г. и длъжник: „Фьоле груп" ООД за вземане в размер на 120 000 леваглавница по запис на заповед издадена на 04.02.2016г с падеж 04.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.20218г до окончателното и изплащане и 2400 лева, направени разноски по делото. На дружеството- длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение на 12.11.2018г. По молба на взискателя от 09.11.2018г. е наложен запор върху вземания на длъжника от трети лица и запор върху банковите сметки на дружеството от 16.11.2018г. На 21.11.2018г е наложен запор и върху МПС- собственост на дружеството длъжник.

На 06.03.2023г по същото изп. дело е депозирана молба с представен към същата договор за цесия от 01.12.2022г., съгласно който взискателят е цедирал вземането си, предмет на изпълнителното дело на М. В.- Р., настоящ ищец. Сумата, срещу която вземането се придобива е в размер на 50 000 лева, платима както следва: 9 500 лева платени при подписване на договора и остатъка следва да се заплати до 31.12.2028г. т.е. съгласно договора е налично вземане в полза на С. Г. срещу М. В.- Р. в размер на 40 500 лева. С постановление на ЧСИ С.Б. от 07.03.2023 г. на осн. представен договор за цесия от 01.12.2022 год. в качеството на взискател по същото изп. дело е конституирана М. Г. В. - Р..

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20237530400235/2023 год. по описа на ответника ЧСИ С. Б., приети неоспорени от страните, се установява, че изпълнителното дело е образувано на 20.01.2023г със страни Взискател „ООБ” АД и длъжник „Щрабе” ЕООД и С. Г..

Установява се, че на 10.03.2023г. с вх. № 11375/10.03.2023г. по изпълнително дело № 2533/2018г. по описа на ЧСИ Б., ответникът ЧСИ Б. е получил запорно съобщение с изх. № 16124/10.03.2023г., издадено по изпълнително дело № 20237530400235/2023 год. по описа на ЧСИ Б., с което ЧСИ Б. се е разпоредил, че налага запор върху паричните средства, 4 предназначени за взискателя по изпълнително дело № 2533/2018г. М. В.- Р. в размер на 40500 лева, която сума представлява вземане на длъжника по ИД № 20237530400235/2023 г.

Разпечатката съдържа 21 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9883d69-b561-4877-9e4a-14efec353504