Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3122 от 04.12.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2433/2024
Вид
Определение № 3122
Подписан
04.12.2024
В сила
04.12.2024
Състав
Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3122 гр. София, 03.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000502433 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба /№ 35451-03.09.24 г./ и допълнение към същата с № 35942/04.09.24 г. от процесуален представител на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, ТД-Пловдив, ТО - Стара Загора против Определение № 12900/19.08.24 г. по гр.д. № 13755/23 г. на СГС, I-2 състав, с което е прието, че предявените искове са недопустими, липсва правен интерес и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател сочи доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като иска от САС отмяната му и да се постанови връщане на делото на първоинстанционния съд с указания съдопроизводствените действия по делото да продължат.

Препис от частната жалба не е изпращан за отговор, доколкото производството пред СГС е било прекратено преди изпращане на исковата молба за отговор от ответника.

Настоящият състав на съда установи, че частната жалба е редовна и допустима, а по същество и основателна по следните съображения:

Пред СГС е бил предявен иск по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ от комисията-частен жалбоподател против лицето В. А., турски гражданин, роден на ********** г., с постоянен и настоящ адрес в Р Турция и цена на иска 293 374.50 лв. Твърди се, че на 28.05.2023 г. на излизане от България към Турция през ГКПП "Капитан Андреево" - шосе, В. А. като водач на товарен камион не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи сумата от 150 000 евро в брой, която била открита в него - престъпление по чл. 251, ал. 1 НК. Лицето се признало за виновно в извършване на това престъпно деяние и сключил Споразумение от 12.06.2023 г. с прокуратурата, одобрено от съда по НОХД № 275/23 г. на РС-Свиленград, което е влязло в законна сила, след което напуснал пределите на страната. Процесната сума от 150 000 евро /с левова равностойност 293 374.50 лв./ била задържана и бил наложен запор 1 като обезпечителна мярка от държавен съдебен изпълнител. Парите са иззети и депозирани в специална банкова сметка в БНБ.

С оглед горното и след като са извършени съответни проверки и имуществени справки, КОНПИ предявява иск против В. А. за отнемане на горепосочената парична сума с оглед значителното несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

С атакуваното пред САС определение, състав на първостепенния съд е преценил, че исковата претенция е недопустима и липсвал правен интерес, защото: а/ комисията не била извършила проверка на доходите на ответника; тя дължала извършването на такава справка не само в България, но и в Турция, доколкото ставало дума за лице-турски гражданин, който нямал постоянен или настоящ адрес в България, а само такъв в Р Турция; б/ твърди се, че според § 124 от решение на ЕСПЧ по делото "Й. и други срещу България" от 26.09.2023 г., за да се постановяло отнемане на незаконно придобито имущество, то комисията следвало да докаже, а съдът да установи, че това имущество е придобито в резултат на правонарушение.

И доколкото КОНПИ твърдели единствено, че било налице престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, но не и че парите, чието отнемане се иска, били придобити в резултат на правонарушение, то липсвала една от предпоставките за уважаване на иска.

Според САС в настоящия си състав, изложените от СГС аргументи за недопустимост на производството представляват такива за отхвърляне на исковата претенция по същество, а не може да се разглеждат като предпоставки за допустимост на исковото производство.

Най-напред, решението на ЕСПЧ по делото "Й. и други срещу България" от 26.09.2023 г., което се сочи е постановено при съвсем друга фактическа обстановка и друг приложим закон, който понастоящем е отменен - ЗОПДНПИ /отм./, докато настоящето производство се развива по реда на сега действащия ЗОНПИ /преди ЗПКОНПИ/.

Въпросът дали следва да се извършва проверка на имущественото състояние на лицето само на територията на Р България или и на територията на Р Турция, също е спорен, но така или иначе съдът е длъжен да извърши доклад по делото по чл. 146 ГПК и да укаже как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по своето усмотрение, щом счита, че имуществена проверка на ответника трябва да се извършва и на територията на друга държава.

В съответствие с разпределената доказателствена тежест и доказването/недоказването на предпоставките за уважаване на исковете, следва с решение по същество да уважи изцяло, частично или пък да отхвърли исковете като неоснователни, но не и да прекратява производството като недопустимо.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на правния спор, поради което атакуваното определение ще следва да се отмени.

Ето защо, САС, ГО, седми състав

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Определение № 12900/19.08.24 г. по гр.д. № 13755/23 г. на СГС, I-2 състав и връща делото на същия състав с указания съдопроизводствените действия да продължат.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3