Решение № 124 от 17.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Плевен, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20244430202149 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на В. С. М., ЕГН: ********** от гр.

*******, обл. Плевен, ул. „*******“ № **, вх. *, ет. *, ап.* против наказателно постановление № 24-0938-003144 от 22.08.2024 г. на Н. ГРУПА в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, чл. 345, ал. 2 от НК, чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на В.

С. М. - глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП; глоба в размер на 0 лв. за нарушение чл. 140, ал. 1 от ЗДвП/чл. 345, ал. 2 от НК/; глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло или алтернативно да бъдат намалени наложените му глоби, тъй като част от тях са в максимален размер.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуален представител адв. И. М. от АК – Плевен.

Адвокат М. поддържа изложеното в жалбата.

Наказващият орган Н. ГРУПА в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно 1 заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

По отношение на жалбоподателя В. С. М. е издадено наказателно постановление затова, че на 11.08.2024 г. в 23:30 часа в с. Върбица, ул.

„Димка Пенчева“ до номер 9, като водач на мотоциклет марка „Сузуки, модел „*******“, с рама номер ***************** извършва следните нарушения:

1.Не спира на подаден светлинен и звуков сигнална служебен автомобил „Шкода Рапид“, с регистрационен номер *********, подаден в гр. Плевен на ул. „Гренадерска срещу номер 36, същият продължава движението си и е последван от служебния автомобил и реализира ПТП в с.

Върбица на горепосочената улица.;

2.Управлява горепосочения мотоциклет, като същия не е регистриран по надлежния ред;

3.При движение с несъобразена скорост пътните условия и релефа на местността/неравна пътна настилка/, губи контрол над мотоциклета и пада , с което реализира ПТП с материални щети и леко пострадало лице.;

4.Управлява горепосоченото МПС, без да е правоспособен водач.

В наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 103 от ЗДвП; чл. 140, ал. 1 от ЗДвП/НК; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП;

По пункт първи – нарушение по чл. 103 от ЗДвП

Производството по издаване на наказателно постановление е строго формално, което е гаранция за неговото законосъобразно развитие, респективно за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответното лице.

Съдебната практика е константна, че попълване на празнотите и несъответствията в наказателното постановление чрез тълкуване на фактите, установени от гласните доказателства по делото, е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на административно-наказващия орган.

Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказан, съответно за упражняване правото му на защита.

2

Процесуалното нарушение от страна на административно-наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното производство по проверка законосъобразността на издаденото наказателно постановление.

Налице е и друго съществено нарушение на процесуалните правила.

Описаните в наказателното постановление факти и тези, установени от гласните доказателства по делото, не съответстват на правната квалификация на деянието като нарушение на чл.103 от ЗДвП, съответно на приложената санкционна разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Макар административно-наказващият орган да не е уточнил, с оглед на приложената санкционна разпоредба, следва изводът, че на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.103, предложение последно – неизпълнение на указания на контролния орган.

Съгласно санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

В обстоятелствената част на АУАН и НП обаче не са описани елементите от фактически състав на вмененото на жалбоподателя нарушение.

От текста им не става ясно какви точно нареждания на контролните органи не е изпълнил!?!

За да бъде съставомерно нарушението по чл.103 от ЗДвП е необходимо в АУАН и впоследствие в НП да бъде посочено ясно и точно какво нареждане е било дадено на водача и че той не е изпълнил това конкретно нареждане.

Липсата в акта и в НП на пълно и точно описание на елементите от фактическия състав на вмененото нарушение на жалбоподателя е в разрез с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН.

3

По пункт втори – нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

Съдът счита, че не следва да обсъжда извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като същият е понесъл наказателна отговорност по чл. 345, ал. 2 от НК.

По пункт трети – нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП .

На първо място, в обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел, че жалбоподателят при движение с несъобразена скорост „губи контрол”, след което формално е преписал разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Формулираното от административно-наказващият орган „губи контрол”- означава, че жалбоподателят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, каквото обвинение на него не му е предявено.

Налице е смесване на нормите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП в обжалваното наказателно постановление, като е взета част от ал.1 - не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал - респ. „губи контрол”, което управление е било загубено вследствие на управление с „несъобразена скорост” - ал.2 от ЗДвП.

На второ място, съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, която е посочена в наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В обстоятелствената част на НП е описано, че жалбоподателят „… пада, с което реализира ПТП…“.

От така описаното не става ясно къде точно жалбоподателят пада, и какво ПТП е реализирал.

В настоящия случай от страна на жалбоподателя не се оспорва, че е паднал с процесния мотоциклет, но не може да се приеме, че контролът при управлението на МПС-то непременно е бил загубен от жалбоподателя вследствие на несъобразена скорост.

След като липсват доказателства, а и твърдения за несъобразена скорост на движение, то няма основание да се налага санкцията по чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, още повече, че това би съответствало на нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, която правна норма не съответства на правната 4 квалификация на нарушението (по чл.20, ал. 1 от ЗДвП), за което е следвало да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Следователно, за нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е предвидена санкцията, визирана в нормата на чл.185 от ЗДвП, която е следвало да се приложи административно-наказващият орган.

Като не е отчел това, последният съществено е нарушил правото на защита на жалбоподателя, за който не става ясно, какво точно нарушение е извършил и за какво точно е наказан.

Допуснатото противоречие между нарушеното правило за поведение и наложената санкция за отклонение от него е съществено, тъй като накърнява основен принцип на административното наказване, въведен с нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение да бъде наложено съответното по закон наказание, а това обуславя отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Също така, за да се твърди, че една скорост на движение е несъобразена, трябва преди това да е установена нейната величина и тя да бъде сравнена с отрицателно действащите фактори по чл.20 ал.2 от ЗДвП.

На следващо място, по пункт четвърти в наказателното постановление – чл. 150 от ЗДвП

Видно от издаденото наказателно постановление е, че жалбоподателят е санкциониран по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП с глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4.”.

Съгласно чл. 150 от ЗДвП - Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда н а наредбата п о чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

В наказателното постановление административно-наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управлява без да е правоспособен водач.