Решение № 17 от 14.01.2026, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. СС, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20243420101886 по описа за 2024 година

Жалбоподателят, „И. 11“ ООД с ЕИК:201655594 оспорва Заповед №РД 0 4 - 285-10 от 26.07.2023 г. на Директора на ОД „З.“ СС. Твърди, че при издаването на оспорвания административен акт са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Също така твърди, че дружеството не стопанисва и не обработва посочения в Заповедта имот с идентификатор *** в землището на с.А..

Ответникът, Директора на ОД „З.“ СС, счита, че обжалваната Заповед и законосъобразна. Също така твърди, че при издаването и са спазени всички процесуални правила и същата е съобразена с материалния закон.

Силистренски районен съд, като прецени доводите на страните и провери данните по делото, при за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл.34, ал.8 от ЗСППЗ във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства средства се установи, че административния орган е започнал проверка за състоянието и ползването на земеделските земи от Държавния поземлен фонд, за което е издал Заповед №РД-07-19 от 10.05.2023 година. Проверката е завършила с констативен протокол №3 от назначената комисия, която е констатирала, че имот с идентификатор № *** в землището на с.А. се използва неправомерно, като е засят с едногодишна култура. Също така е посочено, че имота се използва от жалбоподателя „И. 11“ ООД. Последния е бил уведомен за резултатите от проверката, както и, че е започнало 1 административно производство по изземването имота. Тогава жалбоподателя подал възражения до административния орган, в който оспорил констатациите в цитирания протокол. В последствие, за проверка на подадените възражения, е била издадена Заповед №РД07-25 от 03.07.2023 година. Назначената комисия е съставила констативен протокол от 17.07.2023 година, в който е посочила, че от имота с идентификатор № *** е използва площ от 2,635 декара и е засят с едногодишна култура-пшеница и се ползва от жалбоподателя неправомерно. Към протокола са били приложени снимки с координати и екранна снимка. Заключението на комисията е било, че възражението е неоснователно и имота се ползва неправомерно от жалбоподателя. Въз основа на тези доказателства, административния орган е издал и оспорения административен акт.

Извършвайки контрол за законосъобразност на обжалваната Заповед, съдът е длъжен да провери дали тя отговаря на основанията за оспорване посочени в чл.146 от АПК.

Извършвайки тази проверка съдът стигна до извода, че същата е издадена от компетентен орган/ Директора на ОД „З.“ СС съгласно чл.38, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Спазена е била и писмената форма. При издаването на оспорената заповед, административния орган е спазил и предвидените в АПК процедури и е съобразил съдържанието и с целта на закона, а именно да се преустанови ползването на земя от Държавния поземлен фонд без основание. Следва да се отбележи, че административния орган се е позовал на извършени проверки, назначени в хода на административната процедура, които са завършили с констативен протокол и протокол. Тези протоколи са годни доказателствени средства и имат доказателствена сила в административното производство.

Същата сила имат те и пред съда в хода на оспорването на заповедта /чл.171, ал.1 от АПК/. Отделно от това от административния орган са представени допълнителни доказателства, договори за наемане и пренаемана на земеделски земи, от които става ясно, че жалбоподателя обработва всички имоти граничещи с имота с идентификатор № ***. Тези именно доказателства заедно с констатациите на комисията, че имота е засят със същите култури като съседните, са дали основание на административния орган да приеме, че имота се ползва именно от жалбападателя. По рано от констативния протокол бе установено, че имота се ползва неправомерно и без никакво основание. Този извод на административния орган, се потвърждава и от представените от него допълнително писмени доказателства цитирани погоре копие от кадастрален план и извадка от кадастрално-административна информационна система /съответно на л.45 и 46/. От тях действително се установява, че имота се намира в масив от земеделски обработваеми земи, част от него представлява самозалесена гора, а обработваемата част граничи от всички страни с имоти обработвани от жалбоподателя. Това изключва възможността някой друг освен жалбоподателя да има възможност да достигне до имота, да влезе в него и да го обработва. Въз основа на обсъдените доказателства и на мотивите на комисията, изложени в протокола, 2 съдът стига до извода, че административния орган успя да докаже твърдението си, че имота се ползва именно от жалбоподателя и то без никакво основание.

В оспорената заповед, административния орган не е изложил никакви съображения защо приема цитираните по-горе протоколи от извършените проверки, без в тях да се съдържат конкретни констатации. Отделно от това, разпоредбата на чл.59 от АПК, задължава административния орган да издаде акта с мотивирано решение, като т.4 на ал.2 от същия текст е предвидено, че той/акта/ следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.

В настоящия случай бяха установени правните основания. За фактическите такива, в оспорената заповед е направена препратка към протокола на комисията от 23.05.2023 година, което дава основание на съда да приеме, че цитираната разпоредба не е нарушена и тези основания са налице.

Съгласно разпоредбата на чл.170 от АПК, тежестта за доказване на фактическите основания за издаването на оспорения акт е на административния орган. Както стана ясно по-горе, те бяха установени със събраните доказателствени средства, които бяха обсъдени.

Изложеното по-горе дава основание на съда да приеме, че оспорената Заповед е законосъобразна и нейното оспорване следва да бъде отхвърлено.

В производството не е било направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не може да се произнесе по тяхното възлагане.

По изложените съображения и на основание чл.172 от АПК, Силистренския районен съд,

РЕШИ:

Отхвърля оспорването на Заповед №РД04-285-10 от 26.07.2023 г. на Директора на ОД „З.“ СС.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните пред Административен съд СС.

Съдия при Районен съд – СС: _______________________ 3