Определение № 3098 от 05.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3098 гр. София, 05.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.а

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина И.а Касационно търговско дело № 20258002900931 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Ю. М. А. и Ю. М. А., чрез адвокат И. И., обжалват решение № 45 от 14.02.2025 г. по в.т.д. № 546/2024 г. на Апелативен съд - Варна, I състав, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 158 от 01.08.2024 г. по гр.д. № 352/2023 г. на Окръжен съд – Разград, са отхвърлени предявените от настоящите жалбоподатели против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр. София искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за суми от по 120 000 лв., представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди от всеки от двамата пострадали от смъртта на брат им Адем М. А., починал на 24.12.2018 г., вследствие на ПТП, настъпило на 18.12.2018 г. и причинено от водач на товарна автокомпозиция, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2023 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендират разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовават на правното основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК, а именно, че според касаторите обжалваното решение е очевидно неправилно.

1

Сочат и следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: Как следва да се преценява изключителността в отношенията между братя, сестра и пострадалия, починал при ПТП, с оглед установяване материалноправна легитимация на разширения кръг родственици в хипотеза на пряк иск по чл.432 КЗ? – противоречие с решение № 250 от 23.04.2024 г. по гр.д. № 1531/2023 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 50012 от 24.07.2023 г. по т.д. № 2383/2021 г. на ВКС, I т.о.; решение № 50166 от 15.08.2023 г. по т.д. № 1389/2021 г. на ВКС, I т.о.; решение № 50042 от 13.07.2023 г. по т.д. № 1010/2022 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 50123 от 17.01.2023 г. по т.д. № 1220/2021 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 50064 от 04.07.2023 г. по т.д. № 990/2022 г. на ВКС, I т.о.; решение № 49 от 11.04.2024 г. по т.д. № 2536/2022 г. на ВКС, II т.о.

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр. София, чрез адвокат Т. П., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Не е постъпил в срок писмен отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София – трето лице помагач по делото.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото не е било спорно и от представените писмени доказателства се установило, че било налице застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и собственика на седловия влекач, учредено при сключване на договор за застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица със срок на застрахователно покритие по време на инцидента.

Нямало спор и че това превозно средство е било управлявано от водача Стоян Филипов Христов, който бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 308/2020 г. по описа на Окръжен съд - Разград, за престъпно причиняване на смърт на Адем М. А. и други лица (престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, 2 б. "б" и б. „в" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК) в резултат на загубен контрол поради неправомерно управление на МПС с несъобразена скорост, довел до сблъсък с л.а. Мазда, рег. № РР 6608 ВС.

Въззивният съд е приел за установено, с оглед представеното удостоверение за наследници, че починалият е бил в родствени връзки с ищците в производството Ю. и Ю. - брат и сестра на пострадалия, като наред с тях в същата степен на родство са били и по-голям брат Октай, и три сестри от друг брак на майката, а от по-близките по степен възходящи, бащата е починал преди детето си, но майката Затие е преживяла смъртта на сина си.

Въззивният състав е приел, че пред въззивната инстанция били спорни само обстоятелствата, които определяли причиняването на смъртта като резултат не само от действия на автомобилиста, но и на починалия пътник на задната седалка на лекия автомобил и конкретното съдържание на съществувалата приживе емоционална връзка между родствениците и действителния интензитет, обем и продължителност на страданията, които внезапното прекъсване на тази връзка причинявала на ищците.

Въззивният съд, с оглед приетата комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза, е приел, че пострадалият пътник, починалият, е пътувал на задна лява седалка, където е бил инсталиран и триточков диагонално-поясен колан. Макар вещите лица да сочели, че нито от техническите данни, нито от следите по тялото на починалия можело да се направи категоричен извод дали обезопасителният колан е бил поставен, от обстоятелството, че липсвали увреждания, типични за протрИ.ия на „коланна травма“, както и от част от механичните увреждания, проявени като кръвонасядания, охлузвания, драскотини, може да се направи извод, че тези увреждания не биха били нанесени при поставен колан, а инерционната черепно-мозъчна травма (довела до тежкото дифузно мозъчно увреждане като водеща причина за леталния изход) е можело да се прояви в по-малка степен.

Вещите лица са определили и посоката на действие на инерционни сили при два последователни челни удара в завиващата композиция с много висока кинетична енергия (първо между автомобила и задна странична дясна част на влекача, последван от отблъскване назад и втори също челен за автомобила удар в защитна мантинела на ремаркето). С оглед уврежданията и действията на посочените инерционни сили, е направен извод, че тялото на пасажера се е 3 насочило напред и нагоре, като употребата на колана би предотвратила преместване напред към седалката, но в по-малка степен можела да предпази главата от удар в тавана. Въззивният съд е преценил, че с така събраните доказателства не бил убедително доказан принос на самия пострадал в причиняването на най-тежкото увреждане, причинило неговата смърт. При липсата на увреждания, съответни на контакт на диагонално разположен колан с тялото, както и каквито и да били технически следи от блокиран при удара задържащ механизъм на изтеглен и закопчан колан, достатъчно убедително индикирали неизпълнено задължение на пътника да се обезопаси при пътуване (чл. 137а от ЗДвП). Прието е, че липсва установявано при условията на пълно и главно доказване, че инерционното увреждане на мозъка не би настъпило, в случай че лицето е било с поставен предпазен колан.

Направен е извод, че травмата не била обусловена от понесен външен удар (външните увреждания на главата се свеждали до драскотини под челна линия на окосмяване и кръвонасядане в област на брадичката и ухото), а от високоенергийната двукратна и разнопосочна инерция, пренесена в рязко свободно движение на вътрешния орган. Затова нямало и сигурност, че потенциалното намаляване на разстоянието на придвижване на главата напред и нагоре (при задържане на тялото към седалката от колана) нямало да доведе също до толкова интензивно сътресение, което да провокира дифузното увреждане на мозъка, в същата несъвместима с живота степен. При липса на конкретно доказан сигурен принос именно на посоченото от застрахователя противоправно поведение в общата причинно-следствена верига, който да може да се обособи като ясен резултат на поетия неправомерно риск, възражението за съпричиняване оставало неоснователно. Така е прието, че не е доказано възражението, на основание чл. 51 , ал. 2 от ЗЗД, въведено от застрахователя.

За установяване на изградената приживе емоционална привързаност между починалия брат (на 26 г.) и по-големите негови брат (на 29 г.) и сестра (на 27 г.), е прието, че с оглед свидетелските показания, съдът е приел, че О. А. е брат на ищците, И. М. и А. М. са негови и на ищците лели - сестри на майка им, М. М. е съпруг на ищцата Ю., така и служебно известните и установени чрез справка в ЕПЕП обстоятелства по предявени претенции от всички лица от най-тесен и по-широк кръг родственици, които са обосновавали изключителна степен на привързаност именно с починалия Адем: рождената 4 майка Затие (гражданско дело № 20233300100113 по описа за 2023 г., обжалвано понастоящем след потвърдено от въззивен съд присъждане на 50 000 лв. по в.т.д. № 289/24); най-големият брат Октай (на 30 г.), роден от първия брак на същата майка и същия баща като ищците (гражданско дело № 20233300100118 по описа за 2023 г., без данни за постъпили жалби след присъждане на 100 000 лв.); както и от родени от същата майка, но от следващ брак по-малки сестри Гюлсевен, (гражданско дело №20233300100354 по описа за 2023 г., без данни за подадена жалба след потвърдено отхвърляне на иска по в.т.д. № 526/24); Селин и Севен (гражданско дело №20233300100355 по описа за 2023 г., без данни за обжалване на отхвърлен иск). Всички свидетели описвали по идентичен начин развитието на семейните отношения в ранните детски години на починалия младеж: до 2005 г. (когато Адем е бил 13 г.) всички грижи за четирите деца на майката Затие, която не е живяла с тях, са били полагани от бабата по майчина линия, а след смъртта е било учредено настойничество, поето от най-големия и вече пълнолетен брат Октай, тъй като родният им баща отказал. Прието е, че в свидетелските показания има противоречие относно местожителството на най-малкия брат, като съдът е преценил, че това се дължи на разлика във възприятия за променящите се обстоятелства, съпътстващи израстването му до пълнолетие и последните години от живота му. Според двете лели и брата Октай, до смъртта на баба им всички деца са живели заедно в село Кабда, но поради паричните затруднения и влошеното здраве на бабата, децата били изпратени в интернат в съседни села, където изкарали до седми и осми клас, (т.е. докато навършат 14-15г.). След смъртта по-големите братя започнали да работят, за да се препитават, а сестрата се оженила на 16 г. и заживяла със съпруга си в друго село. Междувременно тримата братя останали заедно, а по-късно (вероятно при навършване на пълнолетие и на Адем) се разделили. Прието е, че Адем за известно време около година работел при леля си в гр.

Съединение, после в различни животновъдни стопанства до установяването му в с.Ловско, където си намерил приятелка, подготвял си жилище и планирал сватба. След анализ на свидетелските показания относно тяхната достоверност, въззивният съд е направил извод, че между братята и сестрата са съществували изключително близки отношения. Установено е, че ищците са преживели мъка, изразена в плач и съжаление, самота, депресия, понесена от Юнзеле, за която пиела лекарства, предписани от личния лекар, била дълго 5 време непрекъснатао тъжна и се разплаквала при споменаване на името на брат й.

Въззивният съд е намерил за установени фактите досежно противоправното поведение на застрахования водач, причинило непосредствено и пряко смърт на родственика на ищците. Освен вредоносното поведение на застрахования водач е прието, че в тежест на увредените лица било установяването и на вредите като елемент на деликта, покрит като застрахователен риск. За разлика от пряко пострадалите при ПТП лица, правото на справедливо обезщетяване и на косвено засегнати от причинена смърт на родственик увредени лица, изисквало и допълнително окачествяване на конкретните неимуществени вреди като изключителни по своята тежест.

Въззивният състав е посочил, че съобразно указанията по приложението на закона, дадени с тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало такава постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, че внезапното травматично прекъсване да поражда продължителни болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките опечалени. В случая е направен извод ,че са установени традиционни за българското общество трайни семейни отношения в най-близкия родствен и семеен кръг, където връзките между братя и сестри се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В разглеждания спор, въззивният съд е направил извод, че с оглед установените отношения между ищците и пострадалият, не се били установили нито особени житейски обстоятелства, нито ясно очертани по интензитет и степен негативни емоционални преживявания. Липсата на грижа от биологичните родители в детска и ранна юношеска възраст категорично е била заместена, но не от ищците (които са се възприемали също както наймалкия брат като изоставени от майка си деца), а от бабата по майчина линия и както всички свидетели подчертават, докато тя е била жива и четирите деца са живеели като едно семейство под нейна грижа (независимо, че са се обучавали в интернат). Затова и емоционална връзка, с интензитет, който да замести общуване с възходящ, е можело да се създаде именно с това лице и тя да определи занапред и житейския модел на общуването на подрастващите.