Решение № 321 от 26.06.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Търговище, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Св. Ст. П. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20263530100074 по описа за 2026 година

Предявени са искове, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл.

3 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД .

Ищецът, действащ чрез пълномощник твърди в исковата си молба, че между него и ответникът е имало сключен Договор за кредит № 40027033804 от 18.07.2024 г., по силата на които ответникът му е предоставил в заем сумата от 5000 лв., при ГПР 48.78 % и ГЛП 41.00 %, за срок от 18 месеца, размер на вноската 375,64 лв. и дължима сума за плащане по кредита в размер на 6761,57 лв. Ищецът твърди, че по допълнителните услуги Фаст и Флекси се начислявало възнаграждение, съответно в размер на 2250 лв. за услугата Фаст и 2200 лв. за услугата Флекси, като с възнаграждението за допълнителни услуги, начислявано към погасителните вноски по кредита, общо дължимата сума за възстановяване на ответника възлизала на 11 211,57 лв., а вноската за погасяване – 622,86 лв. Твърди се в молбата, че до момента на предявяване на иска ищецът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по договора и е извършвал редовни плащания по вноските, съгласно погасителния план. В молбата се твърди, че така сключеният договор е нищожен, на осн. чл. 26, ал.

1, предложение първо от ЗЗД, като противоречащо на закона, тъй като с клаузите по договора били нарушени разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7- т. 12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 от ЗПК, заобикаляла се разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, което обуславял неговата недействителност по чл. 22 от ЗПК, като съображения са изложени подробно в молбата. Ищецът твърди, че клаузата в договора за заплащане на допълнителни услуги Фаст и Флекси е нищожна, като сключена при пряко нарушение на чл.10а, ал. 2 и ал. 4 1 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като се нарушавал принципа на добросъвестност в гражданските и търговски отношения, на лице била значителна нееквивалентност на насрещните престации, по съображения подробно изложени в молбата и също влече недействителност на договора по чл. 22 от ЗПК. Ищецът счита, че възнаграждението за допълнителни услуги не е включено в посочения в договора ГПР, с което е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, още едно основание за недействителност на договора за кредит. Ищецът е развил подробни доводи в исковата молба. Поради това, считайки, че договорът между страните е недействителен, моли съда да постанови решение, с което да го прогласи за такъв. Ищецът е предявил и иск за възстановяване на сумата от 3720,04 лв. ( 1917,58 евро), платена от ищеца на ответника без основание, с твърденията, че след като договора за кредит е недействителен, той изначално не е породил действие, а ищеца е извършил плащания по недействителния договор, както следва: 14 месеца по 622.86 лв. тоест общо 8720.04 лв. (4494.95 евро), от всичките 18 броя вноски по погасителния план - от 20.08.2024 г. до 20.09.2025 г., като с тази сума е погасил част от общо дължимата по кредита сума в размер на 11211.57 лв.(5779.27 евро). Твърди се в молбата, че при главница от 5000 лв. по договора за кредит и заплатена от ищеца сума в размер на 8720.04 лв., същият е погасил главницата - чистата сума по кредита, която е дължими и при недействителен договор и е надвнесъл сума в размер на 3720.04 лв.( 1917.58 евро). Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати посочената сума, като платена на отпаднало основание. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа предявения иск.

В дадения месечен срок ответникът е представил писмен отговор на исковата молба. В отговора е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Ответникът е изложил подробни доводи, че е на лице валидна облигационна връзка между страните, че при сключване на договора са покрити и спазени всички изисквания на ЗПК, съответно не са налице заявените от ищеца основания за недействителност и нищожност на договора. Твърди в отговора, че възнаграждението за допълнителни услуги не следва да бъде включвано в ГПР по кредита, тъй като предоставянето на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, заявява се от ищеца, няма и отношение към преценката на ответника при отпускане на кредита и поради това не се явява общ разход по кредита. Подробни доводи са изложени в отговора. В отговора ответникът оспорва размера на предявения иск с правно осн. чл. 55 от ЗЗД, като твърди, че с направените от ищеца плащания по кредита са погасявани и вземания за лихва за забава в размер на 123,97 евро и разходи за събиране при забава 35,79 евро, поради което дори и да се приеме, че е на лице недействителност на договора, то иска за неоснователно обогатяване е неоснователен за размера над 569,21 евро. Моли съда да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание поддържа изложените в отговора доводи, обуславящи 2 неоснователност на исковете. Претендира разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното: От Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40027033804 / 18.07.2024 год., сключен между страните, приложен по делото се установява, че ответникът е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 5000,00 лв., за срок от 18 месеца, с ГПР от 48.78 %, ЛП 41.00 %, с дължима сума по кредита в размер на 6761,57 лв. и месечна вноска за погасяване на задължението в размер на 375,64 лв. В раздел VI от договора страните са договорили предоставянето на допълнителните услуги "Фаст" с възнаграждение в размер на 2500 лв. и "Флекси" с възнаграждение в размер на 2200 лв., при което общото задължение на ищеца по договора за кредит възлиза на 11 211,57 лв., а месечната погасителна вноска – 622,86 лв.

Възнаграждението за допълнителни услуги е било платимо на равни месечни вноски, включени към месечните вноски за погасяване на задължението по кредита, видно от приложения по делото погасителен план. В чл. 15.1 от ОУ е посочено, че допълнителната услуга „Фаст“ е незадължителна услуга, която дава възможност на закупилите я да получат приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит, пред тези без закупена услуга и в рамките на 1 час от постъпване на искането в системата на ответника, а в чл. 15.2 е определено съдържанието на допълнителната услуга „Флекси“, която дава право на закупилите я да променят едностранно погасителния си план при изпълнение на определени специфични изисквания, също посочени в ОУ, като за промяната се изисква подписване на анекс към договора От приложеното на л. 44 от делото извлечение по сметка към договора за кредит се установи, че ищцата е извършвала погасяване на задълженията по същия, като към 26.02.2026 год. е извършила плащания в общ размер на 3904,83 евро ( левова равностойност 7637,18 лв.), с която сума са погасявани главница, договорна лихва и вноски по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ .

От заключението на ССЕ, прието по делото се установи, че действително ищцата е платила в изпълнение на задълженията по договора сума в размер на 3904,83 евро, или 7637,20 лв., като ответникът е отнесъл сумата за погасяване на главница – 1494,71 евро, договорна лихва – 733,37 евро, пакет допълнителни услуги – 1516,80 евро, лихви за просрочие – 123,97 евро и такси по тарифата на ответника – 35,79 евро. От заключението се установи също така, че ищцата е погасила 11 пълни месечни вноски и една частична, като вещото лице е посочило, че надплатената сума от ищцата за погасяване на главницата е в размер на 1348,40 евро, или 2637,20 лв. Установи се също, че към датата на подписване на договора за кредит размера на законната лихва е бил 13.63 %, а при включване на допълнителните услуги, като разход по кредита действителния ГПР е 226.3074 %, или същият надвишава законната лихва с 16.6 пъти.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Посоченият по-горе договор за кредит, сключен 3 между страните договор попада в обхвата на регулацията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК (в приложимата редакция към датата на сключване на договора), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. т.

7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. т. 7 – 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски кредит.

Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили възнаграждение за две допълнителни услуги, а именно услуги "Фаст" с уговорено възнаграждение за тази услуга в размер на 2250 лв. и допълнителна услуга "Флекси" с уговорено възнаграждение за нея в размер на 2200 лв., дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита, при което договорът се оскъпява със сумата от 4450 лв., или с 89 %, като по този начин се позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане, а и посочените като услуги възможности не са свързани, с каквито и да е негативни последици за кредитора при неизпълнение, както и с никакви права на длъжника в тази връзка, сочещо, че с уговарянето им се нарушават принципите на добросъвестността и добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД, поради което посочените клаузи за уговорени допълнителни услуги съдът приема за нищожни. Доводите на ответника за това, че се касае до възможност за закупуване на допълнителна услуга или услуги, а не задължение, не променят този извод на съда.

Съдът не споделя и доводите на ответника, че закупените допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР по следните съображения: От доказателствата по делото и твърденията на страните е видно, че ищецът дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно споразумението за описаните услуги е по сключения договор за потребителски кредит /те са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва и възнаграждение по тези допълнителни услуги/.

В този смисъл изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля максималния размер на ГПР, въведен в ЗПК.

В настоящия случай се установи, че действителния ГПР е 226.3074 %, а не посочения в договора ГПР 48.78 %.

Предвид изложеното съдът приема, че гореописаните допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са инкорпорирани в договора като конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Поради 4 това те е следвало да бъдат включени в ГПР, който в този случай безспорно надхвърля максималния размер, въведен в ЗПК.

На следващо място съдът приема, че договорът противоречи и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, договорът за кредит включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност – 48.78 %. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.