Решение № 1145 от 17.12.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. Добрич, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. К. Пашалиев при участието на секретаря Ирена Р. И.а като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230102946 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ж.к. „****“ № 16, вх. Д, ет. 4, ап. 11 срещу Б. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „*****“ № 1, Е. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ж.к. „****“, бл. 27, вх. А, ет. 3, ап. 6, М. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „*****“, бл. 11, вх. Д, ет. 5, ап. 14, Н. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „*****“, бл. 11, вх. Д, ет. 5, ап. 14, с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата е собственик по наследство на недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „*****“ № 1, представляващ жилищна сграда от шест стаи, кухня, три коридора, баня и тоалетна, имот с пл. № **** в кв. 224 по плана на гр. Добрич, имот с идентификатор 72624.615.****.1, със застроена площ от 125 кв.м., построена върху дворното място с отстъпено право на строеж с идентификатор 72624.615.**** по КККР на гр. Добрич, одобрена със заповед РД - 18 15/12.05.2005год.

В исковата молба се твърди, че Г. Д. Н., починал на 06.11.1989 г., е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул.

„*****“ № 1, представляващ жилищна сграда от шест стаи, кухня, три коридора, баня и тоалетна, имот с пл. № **** в кв. 224 по плана на гр. Добрич, имот с идентификатор 72624.615.****.1, със застроена площ от 125 кв.м., построена върху дворното място с отстъпено право на строеж с идентификатор 72624.615.**** по КККР на гр. Добрич, одобрена със заповед РД - 18 - 15/12.05.2005 год. Допълва се, че по силата на типов договор за 1 отстъпване правото на строеж върху държавна земя на 05.04.1964 г. на Г. Д. Н. е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място от 252 кв.м., съставляващо 1/2 ид. част от парцел XXVII в кв. 24 в гр. Добрич.

Сочи се, че ответниците са наследници на А. П.. След смъртта си е оставила като наследници съпруг и четири деца. Съпругът , както и две от децата са прехвърлили на Е. М. притежаваните от тях дялове от недвижимия имот, представляващ дворно място, парц. XVII, кв. 224, пл. 6253 по плана на гр. Добрич, с обща застроена площ от 15 кв.м., постройки и подобрения, изградени в това място.

Подчертава се, че ответниците оспорват правото на собственост на ищцата върху процесната сграда и имота.

Ищцата не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат К. К., който пледира за уважаване на претенцията.

Ответниците М. С. и Н. Б. не са подали отговор. В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответниците Б. С. и Е. С.. В същия се твърди, че искът е частично недопустим и частично неоснователен.

Ответниците Б. С. и Е. С. не оспорват, че наследниците на Г. Д. Н., вкл. ищцата, са собственици на реална част от процесната сграда с идентификатор 72624.615.****.1, със застроена площ от 125 кв.м., построена върху дворното място с отстъпено право на строеж с идентификатор 72624.615.**** по КККР на гр. Добрич, одобрена със заповед РД - 18 15/12.05.2005год, а именно – на южната част от сградата, състояща се от четири стаи, коридор и тоалетна, с отделен вход към ул. „*****“ № 1.

Двамата ответници излагат твърдения, че сградата е построена в периода между 1958 г. и 1964 г. от А. Ж. по време на брака с П. Ж., както и от нейния брат – Г. Д. Н.. За построяване на сградата на А. Ж. е признато право на строеж от 1/2 ид. част върху държавно дворно място, парц. XVII, кв.

224, пл. 6253 по плана на гр. Добрич, ул. „*****“ № 1 – удостоверение № 5104/16.08.1961 г. Останалата 1/2 ид. част от правото на строеж е предоставена на Г. Н.. Уточняват, че сградата е построена въз основа на одобрен проект за изграждане на двуфамилно жилище за А. Ж. и Г. Н.. В проекта е предвидено построяване на сграда с две отделни жилища, всяко с отделен вход. Северната част от сградата е придобита от А. Ж., а южната от Г.

Н.. По силата на разпоредителни сделки Е. М. е придобила 8/10 ид. части от северната част от сградата. На тази основа заявяват, че в кадастралната карта е допусната непълнота поради неотразяване на двете жилища като отделни обекти в сграда с идентификатор 72624.615.****.1.

Сочат, че процесната северна част от сградата се поддържа, ползва и владее от Е. М. и Б. С.. След смъртта на първата се ползва от последния и от Е.

С.. Ако не бъде приета тезата на ответниците за придобИ.е на процесната част от имота на основание наследствено правоприемство и разпоредителни сделки, се прави възражение за придобИ.е на частта на основание давностно владение в продължение на повече от десет години от 1961 г. до настоящия 2 момент. Настояват, че тази част се е ползвала без прекъсване последователно от А. Ж., Е. М. и ответниците Б. С. и Е. С..

Искат претенцията да бъде отхвърлена за северната част от недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „*****“ № 1, представляващ жилищна сграда от шест стаи, кухня, три коридора, баня и тоалетна, имот с пл. № **** в кв. 224 по плана на гр. Добрич, имот с идентификатор 72624.615.****.1, със застроена площ от 125 кв.м., построена върху дворното място с отстъпено право на строеж с идентификатор 72624.615.**** по КККР на гр. Добрич, одобрена със заповед РД - 18 - 15/12.05.2005год.

В съдебно заседание се явява ответникът Б. С. и процесуалният представител на ответниците Б. С. и Е. С. – адвокат Я. Я.. Последният поддържа отговора на исковата молба. Счита иска за неоснователен в частта относно северната част от къщата. Претендира разноски.

Ответниците М. С. и Н. Б. не се явяват в съдебно заседание и не се представляват.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение на Градски общински народен съвет – гр.

Толбухин, А. Д.а П.ва е призната за собственик на жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 15 кв.м., находяща се в 1/2 ид. част върху държавно дворно място, парц. XVII, кв. 224, пл. 6253 по плана на гр. Добрич, ул. „*****“ № 1 – удостоверение № 5104/16.08.1961 г. (л. 27). Отбелязано е, че на А. П.ва е признато право на строеж и ползване върху дворното място. В удостоверението е отразено, че заменя нотариален акт и установява всички права на носителя му, съгласно чл. 18 от ЗС. Като писмени доказателствени средства са приети строително разрешение № 379/20.06.1962 г. и протокол за строителна линия от 09.08.1962 г., издадени в полза на А. П.ва за изграждане на жилище в процесния имот (л. 93 и 94).

С приложения по делото Типов договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от 05.04.1964 г. се установява, че Градският народен съвет в гр. Толбухин е учредил в полза на Г. Д. Н. право на строеж върху държавно дворно място от 252 кв.м., съставляващо 1/2 ид. част от парцел XXVII в кв. 224 в гр. Добрич срещу сумата от 252, 00 лева (л. 11).

По силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 22.01.1992 г., обективиран в нотариален акт № 63, том I, дело № 115/1992 г. на нотариус при Районен съд Добрич, П. В. Ж. е прехвърлил на Е. П.ва М. 6/10 ид. части от недвижим имот, находящ се в гр.

Добрич, ул. „*****“ № 1, целият състоящ се от правото на строеж върху държавно дворно място от 252 кв.м. в ид. части от имот с пл. № ****, в кв. 55 по плана на гр. Добрич и къща с площ от 66 кв.м. и паянтова сграда с площ от 15 кв.м. (л. 14).

С договор за дарение от 24.02.1992 г., обективиран в нотариален акт № 3

14, том II, дело № 346/1992 г. на нотариус при Районен съд Добрич, Т. А. е дарила на Е. П.ва М. собствената си 1/10 ид. част от недвижим имот в гр.

Добрич, ул. „*****“ № 1, представляващ целия право на строеж върху държавно дворно място от 252 кв.м. в ид. части от имот с пл. № ****, в кв. 55 по плана на гр. Добрич и къща с площ от 50 кв.м. и паянтова сграда с площ от 15 кв.м. (л. 15).

По силата на друг договор за дарение от 05.10.1992 г., обективиран в нотариален акт № 2, том VIII, дело № 2371/1992 г. на нотариус при Районен съд Добрич, Л. М. е дарила на Е. П.ва М. собствената си 1/10 ид. част от недвижим имот в гр. Добрич, ул. „*****“ № 1, представляващ целия право на строеж върху държавно дворно място от 252 кв.м. в ид. части от имот с пл. № ****, в кв. 55 по плана на гр. Добрич и 1/10 от правото на собственост върху построената в мястото къща за живеене (л. 16).

Г. Н. е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в гр.

Добрич, ул. „*****“ № 1, представляващ жилищна сграда от шест стаи, кухня, три коридора, баня и тоалетна, имот с пл. № ****, в кв. 224 по плана на гр.

Добрич, с Решение от 22.03.1989 г. по гр.д. № 281 по описа на Окръжен съд Добрич за 1989 г. (л. 10).

По делото са разпитани свидетелите В. Д.а и И. Н.. Двамата разказаха, че живеят в съседство на процесния имот. Свидетелстваха, че в процесния имот има две еднакви къщи. Всяка е с отделен вход. Б. С. живее на ул.

„*****“ № 1 или 2, в северната част, от около 20 години. Свидетелите обясниха, че я е придобил по наследство от неговата майка Е., а тя пък я е придобила от нейната майка. Състои се две стаи, кухня, баня, тоалетна и коридор.

Според свидетелите, къщата е строена от бабата на Б. С.. Другата къща, близнак на ползваната от Б., се обитава от съседка на име В..

Съдът счита, че показанията на свидетелите са ясни и не съдържат противоречия. Кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствения материал, поради което съдът ги приема за достоверни.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза (л. 126). От заключението се установява, че сградата (I част на строежа), описана в типов договор от 05.04.1964 г. е частично идентична с посочената в КК сграда с идентификатор 72624.615.****.1 (с площ от 125 кв.м.), разположена в ПИ с идентификатор 72624.615.****, находящ се в гр. Добрич, ул. „*****“ № 1, защото съвпада по местоположение със сграда 1 по КК, но представлява само южната част от нея.

Според вещото лице, сградата, описана в Решение по гр.д. № 281/1989 г. на ОС Толбухин, е идентична с посочената в КК сграда с идентификатор 72624.615.****.1.

Дворното място, описано в Типов договор от 05.04.1964 г. и в Решение по гр.д. № 281/1989 г. на РС Толбухин (цялото с площ от 504 кв.м.) е частично идентично с ПИ с идентификатор 72624.615.**** (с площ от 1241 кв.м.), 4 защото съвпада по местоположение с този ПИ, но представлява част от него и има други съседи.

Арх. В. счита, че поземленият имот с пл. № 6253, описан в удостоверение № 5104/16.08.1961 г., се намира на северната страна на ул.

„192“ № 11 (сега ул. „Б.“ № 1 и № 1а). В трите нотариални акта (НА № 63 от 22.01.1992 г., НА № 14 от 24.02.1992 г. и НА № 2 от 05.10.1992 г.) има същото местоположение.

В заключението е изведен извод, че сграда с идентификатор 72624.615.****.1, заедно с четирите постройки (неотразени в кадастъра) представлява двуфамилна жилищна сграда. Съобразно фактическото ползване в нея могат да бъдат обособени три обекта: с вход 1 – обект 1, който съдържа помещение 3; с вход 2 – обект 2 , който съдържа помещения 5а, 5, 6, 7 и 8; с вход 3 – обект 3, който съдържа помещения 1а, 1, 2 и 4. Арх. В. е уточнила, че нито един от трите обекта не отговаря на изискванията за жилище. Обособяването не съответства на одобрените архитектурни проекти.

Направено е заснемане (Приложение 17), според което, жилището с вход 1 се състои от стая 3 (в границите на сграда 1), входно предверие 3а, предверие 3б, тоалетна 3в (които са поместени в източната пристройка). Това жилище се ползва от ищцата В. Н., която има собствен водомер и електромер.

Жилището с вход 2 се състои от преддверие 5а, коридор 5, дневна 6, кухня 7, спалня 8 (в границите на сграда 1), преддверие 7а и баня-тоалетна 7б (които са поместени в източната пристройка). Това жилище се ползва от ответника Б. С. (Приложение 17 към СТЕ). Той също има собствен водомер и електромер. Помещения 1а, 2, 3 и 4 (в грА. на сграда 1), както и южните пристройки 1б и 1в са необитаеми. За тях няма монтирани измервателни уреди (Приложение 17 към СТЕ).