Решение № 147 от 29.05.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. гр. Добрич, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20233200500158 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод постъпили две въззивни жалби срещу решение № 260110 от 07.12.2022г. по гр.д.№ 3884/2020г. по описа на Районен съд – Добрич, както следва:

1. въззивна жалба с вх. № 263093 от 22.12.2022г. по регистъра на Районен съд – Добрич, подадена от Б. С. Р. с ЕГН ********** и Р. М. Р. с ЕГН **********, двамата от с. Б., ул. С.**, общ. Д., чрез упълномощения адвокат Д. А., срещу решението, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивниците против Кооперация „Трудово-производителна кооперация „Прогрес“ с ЕИК ***, гр. Д., пл. „В.*, искове с правно основание чл. 109 от ЗС да бъде осъден ответникът да преустанови действията си, с които накърнява и нарушава правото им на собственост по отношение на собствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ 112 кв.м. с предназначение за обществено хранене, находящ се в гр. Д., пл. „С.*** и съответно въззивнице са осъдени да заплатят на въззиваемата кооперация разноски по делото в размер на 535,67 лева;

2. въззивна жалба с вх. № 263103 от 29.12.2022г. по регистъра на Районен съд – Добрич, подадена от Кооперация „Трудово-производителна кооперация „Прогрес“ с ЕИК ***, гр. Д., пл. „В.*, чрез упълномощения адвокат К. К., срещу решението, в частта, с която въззивникът е осъден на 1 основание чл. 109 от ЗС да преустанови незаконосъобразните си действия, с които пречи на Б. С. Р. с ЕГН ********** и Р. М. Р. с ЕГН **********, двамата от с. Б., ул. С.**, общ. Д., необезпокоявано да осъществяват правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Д., пл. „С.***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ 29.40 кв.м. с предназначение – офис, като ответникът осигури на ищците реален достъп до имота, включително и до електроснабдяването на сграда с идентификатор ***, както и да осигури достъп до общия водомер на сградата с идентификатор ***.

По подадената от Кооперация „ТПК Прогрес“ въззивна жалба с вх. № 263103 от 29.12.2022г. е постъпил отговор от Б. С. Р. и Р. М. Р., с който се изразява становище за нейната неоснователност, респективно законосъобразност на решението.

Според изложеното в жалбата на ищците Б. С. Р. и Р. М. Р. по делото било установено заявеното от тях в исковата молба, че електрозахранването и водоснабдяването в двата обекта са прекъснати от ответника – ел.захранването било преустановено чрез отрязване на кабелите, а водоснабдяването не можело да бъде изпълнено поради липса на достъп до общия водомер на сградата. Действията на ответника, с които той ограничавал достъпа на ищците до общите части на сградата, респективно до помещенията в нея, от които следвало да бъде извършено ел.захранването и водоснабдяването на обектите на ищците, съставлявали основание за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС и относно самостоятелен обект с идентификатор ***. Искат отмяна на решението в тази част, съответно уважаване на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции.

В жалбата на Кооперация „Трудово-производителна кооперация „Прогрес“ се оспорва изводът на съда за основателност на иска по отношение самостоятелен обект с идентификатор ***, като се изтъква, че бил направен след едностранчиво обсъждане на свидетелските показания и без оценка на доказателствата, в подкрепа на наведените от ответника възражения, че той не е препятствал достъпа на ищците до помещенията, в които са водо- и ел-комуникациите в сградата, както и, че т.н. „офис“ бил складово помещение към другия обект и бил само документално обособен като самостоятелен обект за нуждите на прехвърляне на собствеността, но между страните по договора имало постигната уговорка достъпът до този „спомагателен“ обект да бъде осъществяван през другия обект, с който имат обща стена, врата и връзка. Настоява за отмяна на решението в тази част, отхвърляне на иска и присъждане на разноските.

Жалбите са подадени от страни в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорване на неблагоприятното за тях решение в съответните му части, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (считано от 2

12.12.2022г. за Б. С. Р. и Р. М. Р.; с начало 13.12.2022г. за Кооперация „Трудово-производителна кооперация „Прогрес“ – в първия работен ден след почивния последен ден от срока – 27.12.2022г.) и са допустими.

Предмет на обжалване е решението в неговата цялост, като всяка от насрещните страни в производството е изложила в жалбата си доводи за незаконосъобразност на постановеното решение в неизгодната за нея част по съображения за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неправилна оценка на събраните по делото доказателства.

Съдът разгледа съдържащите се в двете жалби оплаквания и становището в постъпилия отговор, и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и неговата правилност в рамките на посоченото в жалбите, като по основателността на исковете приема за установено следното:

Производството по гр.д.№ 3884/2020г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по повод искова молба с вх.№ 268222/29.12.2020г., с която Б. С. Р. и Р. М. Р. са предявили против Кооперация „Трудовопроизводителна кооперация „Прогрес“ обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС с искания ответникът да бъде осъден да преустанови действията си, с които накърнява и нарушава правото на собственост на ищците по отношение на собствените им недвижими имоти, находящи се в гр. Д., пл. „С.***, представляващи самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ 112 кв.м. с предназначение за обществено хранене и самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ 29.40 кв.м. с предназначение – офис, в сграда с идентификатор *** по КККР на град Д., а именно: ответната кооперация да предостави на ищците ключ от входната врата на сградата с кадастрален идентификатор ***; да им бъде осигурен достъп до общите части сграда с идентификатор ***; да бъде премахнат поставеният шкаф пред вратата на офиса с идентификатор ***; да им бъде осигурен достъп до елзахранването на сграда с идентификатор ***, за да свържат ел.захранването в двата имота; да им бъде осигурен достъп до общия водомер на сградата с идентификатор ***, за да поставят отклонение, което да захранва двата имота и индивидуални водомери във всеки от тях.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици по силата на сключен с ответника с нотариален акт № 59, том І, рег.№ 479, дело № 31 от 01.02.2019г. на нотариус с №*** от регистъра на НК договор за покупко-продажба, на два недвижими имота, находящи се в град Д., пл.

„С.***, в сграда с идентификатор ***, представляващи: самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ 29.40 кв.м. с предназначение – за офис, ведно със съответните идеални части 3 от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, стар идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***, ***; под обекта – няма, над обекта ***, и самостоятелен обект ***, със застроена площ 112 кв.м., с предназначение за обществено хранене, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***, ***; под обекта – няма, над обекта ***. Към момента на сключването на договора на 01.02.2019г. в офиса с идентификатор *** се съхранявали собствени на ответника машини, а от месец май 2020г. ответникът възпрепятствал ползването на този обект като държал заключена входната врата, от която е достъпът до него, отказвал да даде на ищците ключ за нея и им забранявал да ползват общите части на сградата, през които е единственият подход към този имот, а пред вратата на помещението поставил шкаф, който я запушва.

Представляващият кооперацията възпрепятствал свързването на ел.захранването в двата имота на ищците. От месец ноември 2020г. кооперацията преустановила ел.захранването към тях (отрязани били кабелите) и същевременно не позволявал на ищците да влязат в сградата, за да осигурят отделно захранване в имотите. Тъй като нямали достъп до сградата, ищците не можели да поставят водомери в двата обекта и да изведат отклонение от общия водомер до тях. За имота с идентификатор *** ищците имали сключен договор за наем, но не можели да изпълняват задълженията си по него, защото самите те нямали достъп до обекта, прекъснато било ел.захранването и водоподаването. Поради същите причини ищците не можели да ползват и другия си имот по предназначение.

Твърдят, че следствие действията на ответника: нямат достъп до общите части на сградата, през които следва да се осъществява и достъпът им (от който също са лишени) до самостоятелния обект с идентификатор *** - офис; възпрепятствани са да снабдят двата имота с ел.енергия и вода, съответно да ползват имотите си по предназначение; търпят вреди, тъй като не могат да изпълнят задължението си по включен с трето лице договор за наем. Няколкократно, но без успех, ищците отправяли устни и писмени покани до ответната кооперация за доброволно уреждане на възникналите спорове.

Ответникът оспорва исковете. В писмения си отговор е противопоставил възражения за нищожност на договора за покупко-продажба поради сключването му при накърняване на добрите нрави, предвид ниската продажна цена и затова неравностойност на престациите (основание по чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД) и поради невъзможен предмет – т.н. „офис“ не съставлявал самостоятелен обект, а бил функционално и по предназначение свързан с обекта за обществено хранене като склад (основание по чл. 26, ал. 2, 4 пр. 1 от ЗЗД). Помещението, описано като „офис“, преди сключване на сделката било склад към другия обект, като промяната на предназначението му била наложена от изискване за документално обоснована самостоятелна функционалност с цел да бъде годен обект на продажба. Между страните по сделката имало изрична уговорка при продажбата достъпът до този спомагателен обект да се осъществява през другия такъв, с който има обща стена и врата, съответно връзка. Ответникът оспорва твърдението, че е препятствал достъпа на ищците до помещенията, в които се намират водо- и електрокомуникациите, като изтъква, че ищците са предприели съответните процедури за това.

С постановеното по делото решение районният съд, като е обсъдил събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключенията на вещото лице по допуснатите съдебно-технически и оценителни експертизи, е приел за неоснователни възраженията на ответника за недействителност на договора за продажба на двете наведени основания и е намерил исковете за основателни спрямо самостоятелния обект с идентификатор

***, съответно за неоснователни спрямо другия самостоятелен обект с идентификатор ***. В жалбата на Кооперация

„Трудово-производителна кооперация „Прогрес“ срещу решението в уважаващата исковете част не се съдържат оплаквания по приетото от първоинстанционния съд относно валидността на договора за продажба поради неоснователност на възражението за неговата нищожност на основанието по чл. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД (накърняване на добрите нрави) и въззивният съд не подлага на ново обсъждане това възражение на ответника по делото. При постановяване на решението районният съд не е разгледал и не се е произнесъл по искането за осъждане на ответника да премахне поставения шкаф пред вратата на офиса с идентификатор ***, но защитата на ищците при непълно решение е по реда на чл. 250 от ГПК, а доколкото такова производство не е инициирано, претенцията остава извън предмета на въззивната проверка.