Решение № 697 от 16.03.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13191/2021
- Вид
- Решение № 697
- Подписан
- 16.03.2022
- В сила
- 09.04.2022
- Състав
- Пламен Танев
Цитирани разпоредби
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 697 гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110113191 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от СТ. Н. Т. срещу „Д О.З.“ ЕАД с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 289,00 лв., представляваща дължимо обезщетение за забава на осн. чл. 497 КЗ за периода от 15.09.2018г. до 17.02.2020г., начислена върху сумата от 2000,00 лв. – представляваща застрахователно обезщетение, определено с влязло в сила решение номер 260672/26.02.2021г. по гр.д. с номер 2231/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излага следното: На 10.02.2017г. между страните бил сключен договор за застраховка „Каско+“, въз основа на който ищецът застраховал личния си автомобил „Мерцедес S350”, с рег. номер ***. По време на действие на застрахователния договор, възникнали събития, в резултат на които били нанесени увреждания по детайли на лекия автомобил, включително и увреждане по предно панорамно стъкло на лекия автомобил. На 14.02.2017г. бил съставен опис на щетите, а автомобилът бил изпратен на сервиз. По повод образувана преписка по щета с номер 44010311701152 застрахователното дружество отказали да уважи заявената от ищеца претенция и не изплатило обезщетение. С оглед на този отказ било образувано дело в Районен съд – Варна. (гр.д. с номер 2231/2020г.) С решение номер 260672/26.02.2021г. по гр.д. с номер 2231/2020г. ВРС е уважил предявения от ищеца иск и е осъдил ответника „Д - О.З.“ ЕАД да заплати обезщетение за причинените имуществени вреди на автомобила на С.Т. в размер на 2000,00 лв. Въз основа на съдебното решение било образувано изпълнително дело с номер 240/2021г. по описа на ЧСИ. Върху определеното застрахователно обезщетение се дължи лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 17.02.2020г. в размер на 289,00 лв.
В своя отговор на исковата молба ответното дружество е признало претенцията на ищеца. Оспорва се дължимостта на сторените разноски.
Ищецът е оспорил, че ответникът не е дал повод за завеждане на исковата молба в съда. Излага се, че е имало възможности дружеството да заплати дължимото застрахователно обезщетение, но това не е сторено. Направено е искане за постановяване на 1 решение при признание на иска.
Съдът, след като взе предвид гореизложеното, намира следното:
Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, изразено в отговора на исковата молба.
Съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК.
Освен това ответникът е признал иска, а ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска. Съобразно уредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК е достатъчно в мотивите на решението да се укаже, че е то е постановено при изрично признание на иска.
Налага се изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска.
Неоснователното е възражението на ответника, че застрахователното дружество не е дало повод за завеждане на исковата претенция. Преди постановяване на решение номер 260672/26.02.2021г. по гр.д. с номер 2231/2020г. по описа на ВРС ищецът е отправил покана до ответника да му заплати дължимото се застрахователно обезщетение, но му е било отказано. Т.е. с поведението си ответникът е дал повод за образуване на гр.д. с номер 2231/2020г. по описа на ВРС и на гр.д. 13191/21г. по описа на ВРС.
В ползва на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в размер на общо 350,00 лв., представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д - О.З.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес в ***, да заплати на СТ. Н. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата от 289,00 лв., представляваща дължимо обезщетение за забава на осн. чл. 497 КЗ за периода от 15.09.2018г. до 17.02.2020г., начислена върху сумата от 2000,00 лв. – представляваща застрахователно обезщетение, определено с влязло в сила решение номер 260672/26.02.2021г. по гр.д. с номер 2231/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Д - О.З.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес в ***, да заплати на СТ. Н. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата от 350,00 лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2