Определение № 256 от 08.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Благоевград, 07.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20231200500226 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

Адвокат Д. Л. Ф., вписана в Адвокатска колегия София, личен № **********, адрес на кантората гр. С., ул. П.П., обжалва определение № 38 от 13.01.2023 г., постановено по гражданско дело № 16 от 2022 г. на РС-С, с което е отхвърлено искането й с правно основание чл. 248 от ГПК. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Моли се за неговата отмяна и присъждане на възнаграждение от още 100 лева за оказаната безплатна адвокатска помощ.

Подаден е отговор от "С", седалище и адрес на управление гр.С., ул. С, представлявано от Н.П.П.. В него се изтъква, че жалбата е неоснователна.

Моли се за оставянето й без уважение.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима. Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В.Н., обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от 1 изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

В случая жалбоподателят поддържа тезата, че възнаграждението му трябва да се определи към датата на постановяване на първоинстанционното решение, т. е. да бъде в размера, посочен в актуалната редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /след изменението й с ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./. Това виждане обаче не намира опора в практиката на ВКС. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е придадено обратно действие /Определение № 695 от 22.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2640/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията А.Н., Определение № 230 от 24.06.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 660/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията П.Х., Определение № 693 от 5.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 827/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Н.М. Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н. и др./. Това важи с пълна сила и за възнагражденията по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв /Решение № 50009 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1698/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.П. Определение № 50040 от 20.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 450/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Д. Д. Решение № 50176 от 20.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1849/2021 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Боян Балевски, и др./. Цитираното в жалбата становище, изложено в Определение № 406 от 1.08.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3805/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията А.Б., е изолирано и не съставлява актуална практика на касационната инстанция. Не са налице основания за ревизиране на обжалваното определение на РС-С.

Настоящият съдебен акт няма да подлежи на последващ инстанционен контрол. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Предмет на разглеждане в първата инстанция е иск, чиято цена е под 5000 лева. След като въззивно решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, не подлежат на касационен контрол и второинстанционните определения по него /чл. 274, ал.

4 от ГПК и Определение № 508 от 17.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2

4857/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева/.

Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат Д. Л. Ф., вписана в Адвокатска колегия София, личен № **********, адрес на кантората гр. С., ул. П.П., подадена срещу определение № 38 от 13.01.2023 г., постановено по гражданско дело № 16 от 2022 г. на РС-С.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3