Решение № 1292 от 11.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1292 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Д. Ик. Давидова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000503154 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 06.04.2023 г. по гр. д. № 7463/2018 г. по описа на СГС, 1-1 състав, са осъдени Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К. да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата от 106 478,47 евро на основание чл. 430 ТЗ, представляваща главница по договор за жилищен кредит № 5111/R/29.01.2008 г.; сумата от 3 239,04 евро на основание чл. 430, ал.

2 ТЗ, представляваща възнаградителна лихва за периода 29.01.2017 г. – 04.06.2018 г.; сумата от 90,51 евро на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща наказателна лихва за периода 29.01.2017 г. – 04.06.2018 г.; сумата от 503,55 евро, представляваща месечни такси за периода 29.01.2017 г. – 04.06.2018 г., съгласно чл. 15, б. „в“ от договора за кредит и анекси към него и сумата от 897,49 лв., представляваща нотариални такси, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.06.2018 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени исковите претенции на „Юробанк България“ АД за разликата до пълния предявен размер: 119 202,84 евро – главница; 13 843,01 евро – възнаградителна лихва; 163,67 евро – наказателна лихва; 1 910,33 евро – месечни такси по кредита.

Против решението е постъпила въззивна жалба от Т. К. В., Ж. Я. К., К. Н. К. и Н.

К. К. чрез адв. Н. К.. Твърди се, че решението е частично недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си е излязъл извън рамките на спора, очертан от ищеца, като е присъдил възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси за период, предхождащ посочения от ищеца начален момент – 29.01.2017 г. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е основал решението си на експертното заключение. Счита се, че вещото лице грешно е изчислило възнаградителната лихва и съответно наказателната лихва с оглед разпоредбите на процесния договор. Излага се, че са налице неравноправни договорни клаузи и двата анекса към договора за кредит са подписани принудително. Въвежда се твърдението, че първоинстанционният съд въобще не е разгледал възражението за прихващане с дължимите 1 от банката суми от адв. Н. К. и адвокатското му дружество. Прави се искане за допускане на допълнителна съдебносчетоводна експертиза със задачи: да се даде заключение за размера на вземането на кредитора към датата на завеждане на исковата молба в СГС, като го изчисли според уговорената методика в договора, а именно: „базовият лихвен процент по жилищни кредити се формира от 3 – месечния EURIBOR плюс надбавка от 3,9 %“, без съобразяване с едностранните увеличения на лихвения процент от страна на банката, както и без увеличаване на главницата с просрочени задължения по анексите ; 2/ да се изчисли размерът на вземането към датата на исковата молба според методиката от точка „1/“, като се отрази намаляването в размера на надбавката, прибавяна към 3 – месечния EURIBOR, от датата на решението на корпоративните органи на кредитора; 3/ да се изчисли размерът на вземането към датата на исковата молба според методиката от точка „1/“, без начисляване на месечни такси за управление на кредита към месечните вноски. Иска се отмяна на решението в обжалваните му осъдителни части и вместо това постановяване на ново по същество, с което се отхвърлят исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна „Юробанк България“ АД чрез адв. Д. Д., с който се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Твърди се, че изложеното във въззивната жалба е общо и неконкретно. Твърди се, че не са верни твърденията във въззивната жалба, че двата анекса към договора за кредит са подписани принудително. Оспорва се твърдението на жалбоподателите, че са извършени плащания, които не са отразени по кредита. Оспорва се твърдението на жалбоподателите, че не е настъпила предсрочна изискуемост. В условия на евентуалност, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е настъпила, се прави изрично изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с отговора на въззивната жалба. Оспорва се твърдението във въззивната жалба, свързано с възраженията за прихващане. Противопоставя се на направеното доказателствено искане за допълнителна съдебно – счетоводна експертиза със съображения, че не са налице предпоставки по чл.266 ал.1-3 ГПК.

Против решението е постъпила насрещна въззивна жалба от „Юробанк България“ АД чрез адв. Д. Д.. Твърди се, че решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове срещу Т. К. В., Ж. Я. К., К. Н. К. и Н. К. К., е неправилно и следва да бъде отменено. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в договора за кредит и анексите към него се съдържат неравноправни клаузи. Поддържа се, че към датата на подаване на исковата молба са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и волеизявлението на банката е достигнало до ответниците с получаване на препис от исковата молба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на насрещна въззивна жалба от Т. К. В., Ж. Я. К., К. Н. К. и Н. К. К. чрез адв. Н. К., с който се иска потвърждаване на решението в обжалваната му част. Излага се, че процесните анекси са нищожни и не са произвели действие с оглед на факта, че не са постигнали посочената цел да облекчат длъжника. Оспорва се твърдението на ищцовото дружество, че по процесния договор е настъпила предсрочна изискуемост.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

При служебна проверка се констатира, че решението в обжалваните му части е валидно. Във връзка с допустимостта на решението, следва да се приемат за неоснователни 2 доводите в жалбата на ответниците за частична недопутимост, тъй като при постановяване на диспозитив съдът не е излязъл извън рамките на спора в частта относно претенциите за възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси, доколкото е присъждал такива „за периода до 04.06.2018 г.“, която дата предхожда тази на исковата исковата молба, а тези искови претенции са ограничени от период започващ от 29.01.2017 г. до 04.06.2018 г. по претенциите за лихви, съответно от 29.01.2017 г. до 04.06.2018 г. по претенцията за такси.

Следователно решението в посочените му части е допустимо, тъй като произнасянето е направено с надлежното сезиране на съда от ищеца.

Във връзка с правилността на решението в останалата му част, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Юробанк България“ АД (с предишно фирмено наименование „Банка Пиреос България“ АД) твърди в исковата си молба, че сключил договор за жилищен кредит № 5111/R/2008 г., по силата на който банката предоставила сумата от 120 000 евро на ответниците Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К.. Същите поели задължение за връщане на сумата при условията на договора. В чл.13, ал.1 от него било предвидено заплащане на лихвен процент в размер на 6,4%, равен на БЛП по жилищни кредити в евро, валиден към 15.10.2007 г. Предвидено било, че при забава на която и да е вноска по кредита, както и при обявяването му за предсрочно изискуем по реда на чл.14, ал.3, кредитополучателите дължат за времето на забавата наказателна лихва в размер на сбора на договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 4%. Договорено било заплащане на месечни такси за управление на кредита в размер на 0.095% от първоначално отпуснатия кредит. Между страните били сключени два анекса към договора, като с първия се договаряло заплащане на лихва в размер на 7,15 %, а със следващият допълнителни условия. След подписване на анекс № 2 били извършвани плащания по договора, като след 2016 г. не били извършвани плащания на дължими суми по договора, поради което на основание чл. 60, ал.2 от ЗКИ бил направен опит за връчване на изявление за предсрочна изискуемост на вземанията по договора, което не е достигнало до ответниците, поради ненамирането им на посочените адреси. Поради това в исковата молба е направено изявление за обявяване на всички суми по договора за предсрочно изискуеми. Предвид изложеното банката е предявила искове за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно следните суми: 119 202.84 евро - главница по договор за жилищен кредит № 5111/R/2008 г. и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;

13 853,01 евро - възнаградителна лихва за периода от 29.01.2017 г. до 04.06.2018 г., съгласно чл.13, ал.1 от раздел IV от договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 163.67 евро наказателна лихва за периода от 29.01.2017 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба; 1930.33 евро месечни такси за периода от 29.01.2017 г. до 29.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба; 897,49 лева нотариални такси, дължими на основание чл.3, ал.2 от ОУ за банката, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

Ответниците оспорват исковете с наведени идентични възражения. Твърдят да са заплатили над 210 00 евро, която сума надвишава дължимото по договора за кредит, но банката не спазвала реда за погасяване по чл.76 ЗЗД и не предоставила информация към кой кредит и за кои задължения е отнесла плащанията. Твърдят, че не са им били предоставени общите условия към договора, погасителния план към него и последващо сключените анекси, както и тарифата на банката за таксите. Оспорват действителността на клаузите, касаещи възможността банката да увеличава едностранно възнаградителната лихва, както и относно плащането на лихви за забава с доводи, че са неравноправни по чл.143 ЗЗП и поради това нищожни на основание чл.146 ЗЗП. Твърдят, че с анексите от 26.08.2009г. и 29.10.20Юг. е бил увеличен размера на главницата без действително увеличената част да е била отпусната допълнително, включително прибавянето към нея на лихви, върху които 3 също са начислени лихви, съставляващо забранен от закона анатоцизъм. Оспорват преди подаване на исковата молба ищецът да ги е уведомил за обявяване кредита за предсрочно изискуем. Правят възражение за прихващане с всички заплатени суми в размер на 210 000 евро, както и с размера на разноските от 30 000лв., които са били принудени да заплатят при свръхобезпечаването на задълженията си. Ответникът Н. К. заявява и възражение за прихващане със сумата 400 000лв., представляваща неплатени от банката възнаграждения по договори за правна помощ от 21.03.2011г. и 04.02.2013г., които са му били цедирани с договор от 04.11.2016г.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на ССЕ. Заключение на ССЕ е прието и пред въззивната инстанция.

От фактическа страна не се спори относно сключването на договор за жилищен кредит № 5111/R/2008 от 29.01.2008г. между „Банка Пиреос България“ АД /с правоприемник „Юробанк България“ АД/, Т. К. В. /Н.а/ като кредитополучател и останалите ответници Н. К.

К., Ж. Я. К. и К. Н. К. като солидарни длъжници с предмет предоставяне на банков кредит на кредитополучателя от 120 000 евро за покупка и ремонт на недвижим имот-апартамент № 6 в гр.***, ул.***, с поето задължение за връщане на месечни вноски всяка с падеж 26-то число с краен срок на погасяване 26.02.2043г. съгласно погасителен план. Съгласно чл.13 от договора кредитополучателят заплаща годишен лихвен процент от 6.4%, формиран от базов лихвен процент от 3-месечния EURIBOR по жилищни кредити в евро валиден след 15.10.2007г. в размер на 2.5% и надбавка от 3.9%. Не е предвиден гратисен период. Цялата постъпила сума е в размер на 90 140лв., равни на 46 048.53 евро. Няма данни за плащания след 2016г. Вещото лице по изслушаната пред първата инстанция е уточнило, че усвоената и непогасена главница по договора и анексите към него към 04.06.2018г. /преди подаване на исковата молба/ е в размер на 119 202.84 евро, в тази част падежирала в размер на 1985.98 евро и предсрочно изискуема от 117 216.86 евро. Начислената и непогасена изискуема възнаградителна лихва за периода 29.01.2017г.-04.06.2018г. възлиза на 13 843.01 евро; наказателна лихва за периода 29.01.2017г.-04.06.2018г. от 163.31 евро; месечни такси за управление за същия период в размер на 1910.03 евро, както и 845.37лв. суми за нотариални такси и такси за подновяване на ипотека. След сключване на договора възнаградителната лихва е била променяна до 16.10.2008г. с прилагана лихва от 6.40%, от 17.10.2008г. до 30.11.2010г.-7.15%; от 25.08.2009г. до 06.04.2010г.-3.80%; от 07.04.20Юг. до 30.11.2010-7.15% и от 01.12.2010г. до 04.06.2018г.-8.15%. Начислената възнаградителна лихва с лихвен процент 8.15% за периода 26.01.2017г.-04.06.2018г. възлиза на 13 843.01 евро, а лихвата, изчислена по първоначалния погасителен план от 6.40% за същия период възлиза на 9 788.55 евро, като разликата между начислената и първоначално уговорения размер е 4 054.46 евро.