Решение № 245 от 23.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Майя Русева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20238002101860 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Т. И., представляван от адв.С.

И. от САК, срещу решение №.225/27.02.23 по г.д.№.1145/22 на Апелативен съд София, с което е потвърдено реш.№.260352/27.01.22 по г.д.№.526/20 на СГС, І ГО, 13с., в частта му за отхвърляне на предявения от касатора срещу Административен съд София град /АССГ/ иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на адм.д.№.7895/19, АССГ, 72с., в разумен срок съгласно чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС - за разликата над сумата 500лв. до сумата 26000лв., със съответно произнасяне по разноските.

Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски на основание чл.38 ЗА.

Ответната страна АССГ оспорва жалбата.

С определение №.4259/21.12.23 е допуснато касационно обжалване на 1 основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

По въпроса е налице трайно установена и безпротиворечива задължителна практика на ВКС, вкл. сочената от касатора, която настоящият състав споделя. Съгласно същата въззивният съд е длъжен да се произнесе по доводите и възраженията на страните, които са изложени във въззивната жалба и в отговора към нея, както и по доказателствата, относими към тези доводи и възражения и към така очертания предмет на въззивно обжалване /реш.№.50123/ 10.11.22 по г.д.№.1041/22, І ГО, и др./.

По касационната жалба:

По делото не се спори и от събраните доказателства се установява, че:

-административно дело №.7805/19 на АССГ е образувано по искане за защита срещу неоснователни действия и бездействия в нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНС, подадено на 28.06.19 в АССГ от ищеца Х. И. чрез адв. С. И. срещу ГДИН и Началника на Централен Софийски затвор; претендира се прекратяване на неоснователните действия и бездействия на основание чл.276-чл.277 ЗИНЗС вр. с чл.3 ал.2 ЗИНЗС, изразяващи се в липса на предписано медицинско лечение – непредоставяне на лекарства, в частност укрепващи имунитета като витамини и др., осъществено на 26.06.19, и неосигуряване на метадонова терапия; изложено е, че ищецът страда от хепатит тип „С“, боледувал е от туберкулоза, с призната ТНР 80% е и приема метадон; поискано е изискване на медицинското му досие ведно със справки за изписваните му и предадени лекарства и доставяните на затворниците такива, както и събиране на гласни доказателства за доказване отказа за допускане прием на лекарства; претендира се задължаване на ответника в 14дневен срок /като му се определи конкретен срок за изпълнение не по-дълъг от една седмица/ да преустанови незаконното бездействие /като се приеме и допусне и предаде на ищеца пратката с витамини/ и завбъдеще да осигурява за своя сметка всички необходими предписани лекарства на ищеца, в това число метадонова терапия, тъй като тя представлява необходимо медицинско лечение /Wenner v .Germany/; направено е и искане за освобождаване от 2 държавна такса /ДТ/ с приложена декларация по чл.83 ГПК и документи, удостоверяващи 80% ТНР /разпореждане за отпускане на социална пенсия за инвалидност и две експертни решения с водеща диагноза “туберкулоза на дихателните пътища“/, като е посочено, че досега Х.И. е бил освобождаван от внасянето й; в молба от 1.07.19 е пояснено искането, касаещо метадоновата терапия-отразено е, че се претендира ответникът да поеме разходите за нея да я финансира, да я заплаща /тъй като ищецът трябва да плаща метадоново лечение в размер на 150лв. месечно, извършвано от „Клиника Канчелов“ (пенсията му не е достатъчна дори само за това и е принуден да търси помощ от близки), за заплащането на таксите на която представя фискални бонове/;

-на 10.07.19 /след изискване на окомплектована преписка от Затвора/ делото е образувано и разпределено на съдия-докладчик;

-на 12.07.19 молбата по чл.276 ЗИНЗС е оставена без движение с указания за внасяне на 10лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението; на 1.08.19 ищецът е заявил, че поддържа искането си за освобождаване от такава; на 8.08.19 е освободен от държавна такса;

-на 17.09.19 делото е насрочено за 26.09.19; на 24.09.19 адв.И. е поискал отлагането му за друга близка дата поради служебна ангажираност по друго дело като защитник; на 26.09.19 делото е отложено за 10.10.19; в проведеното на тази дата заседание е отложено за 21.11.19, като е даден 7-дневен срок на процесуалния представител на Х. И. да се запознае с постъпили доказателства; с писмени бележки от 16.10.19 той е заявил, че са късно представени, неотносими и с тях се цели забавяне поради незначителния остатък за изтърпяване на наказанието, който е останал;

-в съдебното заседание на 21.11.19 разглеждането на делото е завършило и съдът е предоставил 14-дневен срок на Началника на Затвора София за писмени бележки /постъпили на 3.12.19/;

-с разпореждане №.9914/18.12.19 АССГ е: задължил ответника да преустанови незаконосъобразното бездействие и да предостави на Х.И.

/съблюдавайки правилата на чл.65 ал.6 от Наредба №.2 от 12.03.10 за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода/ пратка с медикаменти от 26.06.19 в 7-дневен срок от получаване на разпореждането, както и да му осигури в същия срок необходимите, в случая предписани му, лекарства; отхвърлил е искането в останалата му част /за 3 заплащане на метадоновата терапия/; присъдил е 500лв. възнаграждение на адв.С.И.;

-разпореждането е обжалвано от двете страни, като, след връчване на преписи от жалбите, на 21.01.20 по тях е образувано дело №.748/20 пред тричленен състав на АССГ;

-на 31.01.20 ищецът е освободен от Затвора София;

-насроченото за 27.03.21 съдебно заседание е отсрочено /предвид заповед във връзка с обявеното извънредно положение/ за 5.06.20, когато разглеждането на делото е приключило и съдът се е произнесъл с определение №.4671/26.06.20; със същото жалбата на Х.И. срещу отказа за задължаване на ответника да заплаща метадонова терапия е оставена без уважение като неоснователна /с мотиви, че от една страна е спорен характера на претендираното действие-търси се не подсигуряване на метадон, а плащане на такси и разноски за лечение към посочена частна клиника (жалбоподателят е декларирал, че ще поеме лечението си, което вероятно е направено, а ако не е извършено, отказът на частната клиника не е бездействие, защитимо по реда на чл.276 ЗИНС, въз основа на закона няма директно задължение за фактическо действие на ответника по плащане на таксите за лечението на И. в частна клиника); същевременно, независимо от естеството на претендираното действие, считано от 31.01.20 лицето вече не изтърпява наказание „лишаване от свобода“, поради което не се установява по отношение на него да има съдебно защитимо притезание и не може да се задължи ответника при основателност на искането да го осъществи; на следващо място, доколкото задължението за претендираното действие не следва направо от разпоредбата на закона, би следвало да има молба на Х.И. до затворническата администрация да му подсигури метадонова терапия, а дата на такава молба не се сочи/, а тази на ответника -без разглеждане като просрочена; отразено е, че определението е окончателно;

- с опр.№.6742/10.09.20 АССГ е отхвърлил искане на адв. И. за тълкуване на горепосоченото определение - по съображения, че мотивите на същото са ясни /не се касае за хипотеза на неясни мотиви, а за несъгласие с тях/ и Началникът на Затвора е осъден да плати 100лв. възнаграждение на адв.И. на основание чл.38 ЗА предвид осъществяваното от него безплатно представителство;

4

- с опр.№.8776/25.11.20 АССГ е оставил без уважение молба на адв. И. като пълномощник на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка и за присъждане на съдържащото се в тази молба искане за допълнителни разноски от 500лв., както и искането за отправяне на преюдициално запитване във връзка с въпрос относно дължимите размери на адвокатски възнаграждения предвид разпоредбите на ЗПП и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения; изложил е мотиви, че производството е завършило с определение №.4671/26.06.20 по кнахд №.748/20, което е окончателно; доколкото с определение 6742/ 10.09.20 Началникът на Затвора е осъден да плати на адв.И. разноски, не са налице основания за поправка на очевидна фактическа грешка -претендира се подмяна на осъдената страна за разноски /не Началника на Затвора, а ГДИН/ и посочване в определението, че не подлежи на обжалване и в частта за разноските; същевременно няма противоречие между отразената в мотивите и в диспозитива воля /да се осъди ответника Началника на Затвора/, а от друга страна констатацията дали един акт подлежи на обжалване или не не е част от съдебния акт, с която се решава спора по същество /ако тази констатация е неправилна, инстанцията, до която е адресирана жалбата, не би я разгледала/; във връзка с отклоняването на искането за преюдициално запитване е отразено, че не се сочи конкретна общностна норма, която има отношение към спора по същество и страната намира за неясна, а и самите въпросите не касаят спора по същество /по който производството е завършило с влязъл в сила акт/, а присъдени разноски на адвоката; отразено е, че определението е окончателно;

-с опр.№.9019/4.08.21 по адм.д.№.5534/21 ВАС е оставил без разглеждане частните жалби на адв.С.И., пълномощник на Х.И., срещу опр.

№.6742/10.09.20 и опр.№.8776/25.11.20 като подадени срещу окончателни актове, не подлежащи на последващ контрол /чл.248 ал.3 ГПК вр. с чл.144 АПК и чл.175 ал.2 АПК/и е прекратил производството по делото -с решение №.60291/29.12.21 по г.д.№.1406/21 ВКС, ІV ГО, е оставил в сила реш.№.12314/12.11.20 по г.д.№.6075/19 на САС, с което АССГ е осъден да плати на Х.И. 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на продължило 10м. административно производство за произнасяне по негово искане по реда на чл.276-чл.277 ЗИНЗС за постановяване на незабавно лечение на заболяването му от хепатит тип „В“ и „С“, ведно със законната 5 лихва от 21.05.19 до окончателното изплащане; искането е било предявено заедно с иск по чл.284 ЗИНЗС с искова молба вх.№.2482/21.08.18, като, след разделяне на производството и образуване на самостоятелно адм.д.№.4940/19, АССГ, 45с., първоначално е било отхвърлено /с разп. от 11.06.19/, а впоследствие уважено /с определение №.5057/5.07.19 по адм.д.№.7314/19 на АССГ Началникът на Затвора София е бил задължен да предприеме незабавно действия във връзка с осигуряване на своевременно и адекватно диагностициране и лечение на хепатит тип „В“ и „С“ при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на определението/;

С нормата на чл.2б ЗОДОВ /ДВ бр.98/12/ е създаден национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, оценен като ефективен от ЕСПЧ. С нея се предвижда като вътрешноправно средство за защита самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа ко ито се преценява дали са налице вреди от забавяне на воденото производство , са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира правосъдната си система така, че да функционира надлежно и своевременно. При наличие на горепосочените условия съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи. Размерът на обезщетението се определя по справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата му от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрия начин работата, така че резултатът от неправомерното поведение да бъде овъзмезден. Вредите над обичайните подлежат на установяване.