Решение № 262189 от 06.07.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Димитричка

Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7940/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „С.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно и субективно съединени искове, както следва: 1. с правно основание чл. 89, ал. 6, вр. ал. 5 от Закон за туризма за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 2 413,49 лева, представляваща част от заплатена цена по Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 71,07 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 19.03.2020 г. до 02.07.2020 г.

Прието за съвместно разглеждане в производството е направеното от ответника „С.К.“ ЕООД, ЕИК ***, евентуално процесуално възражение за прихващане, както следва: за сумата от 4 826,98 лева с претендираната от ищците сума от общо 4 826,98 лева, представляваща неустойка по процесния Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г. за стойността на закупените самолетни билети.

Ищците твърдят, че страните са сключили Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г., с предмет организирано туристическо пътуване с престой в различни градове на Бруней и Малайзия, в периода от 06.04.2020 г. до 18.04.2020 г. Сочат, че общата цена на туристическия пакет била 5 420 лева на човек или 10 840 лева за двамата потребители, от която ищците са внесли по банкова сметка ***,66 лева и на 10.02.2020 г. – втора вноска от 3 500 лева. Заявява се, че във връзка с разрастващата се епидемия от Ковид 19 на 26.02.2020 г. ищците уведомили ответното дружество, че развалят сключения договор, като искат връщане на предплатените по същия суми. Твърди се, че ответникът отказал да възстанови сумите, тъй като не били налице непреодолими и извънредни обстоятелства, като развалянето на процесния договор имало като последица санкция в размер на авансовото плащане и цената на издадените самолетни билети. Сочи се, че на 28.02.2020 г. ответното дружество възстановило на ищците сумата от 2 584,68 лева, представляваща разликата между предплатената от тях част от цената и стойността на самолетните билети. Заявява се, че на 16.03.2020 г. на ответника е връчена покана за доброволно изпълнение за връщане на цялата предплатена сума със срок за изпълнение до 19.03.2020 г. включително, като и до настоящия момент такова възстановяване не е направено. Изложени са съображения за наличие на основание за прекратяване на процесния договор от ищците въз основа на разпоредбите на Закона за туризма.

В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковите претенции, като излагат съображения за тяхната основателност и доказаност. Твърди се неоснователност на направеното от ответника възражение за прихващане. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който не се оспорват твърденията на ищците за сключване между страните на Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г., както и за заплащане от ищците на ответното дружество на предплата в размер на 3 911,66 лева и на 10.02.2020 г. – втора вноска от 3 500 лева. Твърди се обаче, че към момента на отправяне на волеизявлението за разваляне на договора ищците не са били изправна страна по същия. От друга страна се сочи, че ответното дружество не е било неизправна страна по процесния договор, както и че развалянето следва да бъде разграничено от прекратяване на договора по реда на чл. 87, ал.

5 от Закона за туризма. Заявява се, че съгласно сключения между страните договор, при отказ на потребителя по причини, несвързани със съществено неизпълнение на задълженията на туроператора, се дължи неустойка за всеки турист, както и не се възстановява сумата на вече закупените самолетни билети.

Твърди се, че дължимата от ищците сума е в размер на 3 911,66 лева – авансово плащане и 4 826,98 лева – стойност на самолетни билети, като е направено възражение за прихващане с предявения главен иск за сумата от 4 826,98 лева, представляваща неустойка по процесния договор за стойността на закупените самолетни билети. Сочи се, че към момента на отправяне на волеизявлението на ищците – 26.02.2020 г. не са били налице форсмажорни обстоятелства, като същите са се възползвали от правото си да прекратят договора за туристически пакет, съгласно чл. 89, ал. 1 от Закона за туризма.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове, както и излага доводи за основателност и доказаност на направеното възражение за прихващане. Претендира разноски.

Третото лице – помагач в производството - „З.д.Е.” АД, редовно призовано за открито съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че същите са сключили Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г., както и че ищците са заплатили на ответното дружество предплата в размер на 3 911,66 лева и на 10.02.2020 г.

– втора вноска от 3 500 лева.

Представен по делото е Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г., сключен между ищците и ответника. В същия е уговорен краен срок, в който туристът има право да се откаже от екскурзията без да дължи неустойка и обезщетение. Договорът съдържа клауза, съгласно която преди закупуване на самолетен билет туроператорът коментира цената на полета с туриста, след което последният потвърждава полета и неговото закупуване. Уговорено е, че при отказ на потребителя от туристическия пакет по причини, които не са свързани със съществено неизпълнение от туроператора на неговите задължения, се дължат определени неустойки, както и не се възстановява сумата на вече закупени самолетни билети, като останалата след съответните удръжки сума се възстановява на туриста в срок от пет работни дни.

Приети като писмени доказателства по делото са платежни нареждания за сумите от 3 911,66 лева и 3 500 лева, разпечатка от електронна кореспонденция между ищците и ответника по повод на отказа от процесния туристически пакет, извадки от интернет страницата на Министерство на външните работи към 17.02.2020 г., 21.02.2020 г., 23.02.2020 г., 24.02.2020 г., 27.02.2020 г., 10.03.2020 г.

Представени по делото са искане за незабавно плащане от ищците до ответника, ведно с известие за доставяне на същото.

Като писмени доказателства по делото са приети Проформа фактура от 19.12.2019 г. и Разписка от 26.12.2019 г., двете на стойност 1 078,50 щатски долара, с основание „депозитно за самолетни билети“, разпечатки от електронни билети от 16.10.2019 г. на името на двамата ищци, опростени фактури №***г. на стойност 3 911 лева и № 316/24.02.2020 г. на стойност 3 500 лева с получател ищцата Г.А., Протокол №***г. с получател ответника и доставчик трето лице относно самолетни билети с посочени имена на двамата ищци на стойност 19 423,68 лева, ведно с Преводно нареждане от 12.10.2019 г. за същата сума.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от доказване в производството на следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало облигационно отношение между ищците и ответника по Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г.; заплащането на ответното дружество предплата в размер на 3 911,66 лева и на 10.02.2020 г. – втора вноска от 3 500 лева; упражняване на правото на ищците да прекратят или развалят договора, като волеизявлението им е достигнало до ответника; настъпване на изискуемостта на задължението на ответника за възстановяване на направените плащания за туристически пакет; изпадане в забава на ответника да заплати претендираните суми, както и размер на обезщетението за забава.

По аргумент от пар.

1, т. 92 от ДР на Закона за туризма, "договор за туристически пакет" (какъвто е визиран в чл. 89, ал. 5 ЗТ) е договор, който включва всички услуги по туристическия пакет и съставлява едно цяло, или когато туристическият пакет се предоставя чрез самостоятелни договори, следователно "договори за туристически пакет" са всички договори, обхващащи туристическите услуги, включени в туристическия пакет.

Видно от процесния договор, същият е с предмет организирано туристическо пътуване с обща цена от 5 420 лева на човек, по определен маршрут –***, с начало на туристическия пакет – 06.04.2020 г. Тоест, договорът попада в понятието "договор за туристически пакет" и включва всички елементи по смисъла на пар. 1, т. 92 от ДР на ЗТ.

Предметът на договора напълно отговаря и на понятието "туристически пакет" по смисъла на чл. 2, т. 1 от Директива на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (90/314/ЕИО), впоследствие отразено и в чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета.

Безспорно по делото е, че на 26.02.2020 г. (преди да започне изпълнението на туристическия пакет на 06.04.2020 г.) ищците са изявили желание договорът да бъде прекратен и заплатените суми да им бъдат възстановени.

Спорен по делото въпрос е дали ищците са имали право да прекратят договора по реда на чл. 89, ал. 5 ЗТ или същият е прекратен по реда на чл. 89, ал. 1

- ал. 4 ЗТ, вр. Раздел „Отговорност на страните“, абзац втори от процесния договор - без основателна причина.

Фактическият състав на прекратяване на договора по реда на чл. 89, ал. 5 ЗТ включва следните елементи: 1. наличието на действащ договор; 2. незапочнало към момента изпълнение на туристическия пакет; 3. наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинация или близост до него; 4. последните да засягат значително изпълнението на туристическия пакет.

Текстът на чл. 89, ал. 5 ЗТ представлява транспониране в българското законодателство на чл. 12 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент

(ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на

Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета. Ето защо, в случая са напълно относими всички постановки на посочената Директива.

В Приложение I, Част А, Формуляр за стандартната информация за договори за пакетно туристическо пътуване от Директивата е предвидена възможност преди започване на изпълнението на туристическия пакет пътуващите да прекратят договора без да плащат такса за прекратяване на договора, при настъпване на извънредни обстоятелства, като например сериозни проблеми със сигурността на мястото на дестинацията, които биха могли да засегнат туристическия пакет. В пар. 31 от

Преамбюла на Директивата е даден и неизчерпателен списък на "непреодолими и извънредни обстоятелства": война, други сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване. Следователно, безспорно рисковете за човешкото здраве и по-специално наличието на огнище на сериозна болест на мястото на пътуването представляват "непреодолими и извънредни обстоятелства" по смисъла на Директивата, респективно по смисъла на чл. 89, ал. 5 ЗТ.