Решение № 62 от 13.05.2024, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 239/2024
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 13.05.2024
- В сила
- 01.06.2024
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63Д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 и 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 и 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6 т.63 · Закон за движението по пътищата
- чл.43 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. Свиленград, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200239 по описа за 2024 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Я. Х. Г. с ЕГН ********** от гр. ********* ул. ********* против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № ****** на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен,необоснован и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения.Оспорва изцяло верността на обстоятелствата ,отразени в обжалвания акт и на документите ,въз основа на които е издаден.
Твърди се,че нарушението не било констатирано по предвидения за това ред,а деянието не било съставомерно по сочените за нарушени разпоредби ,като съответно не били посочени всички изискуеми признаци от обективна и субективна страна. Не я с н о било и описано нарушението, за което е санкциониран и връзката му с нарушените разпоредби. Жалбоподателят сочи, че изложените нарушения на процесуалните правила са възпрепятствали правото му на защита в пълен обем. Жалбоподателят твърди, че така допуснатите и описани в жалбата нарушения на процесуалните правила са от категорията на абсолютните такива, които налагат изцяло отмяната му. Моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш, както и да се присъдят в полза на адвоката по реда на чл.38 от ЗАдв. разноски по делото.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Защитникът му, адв. А. от АК – Хасково в писмено становище до съда сочи, че поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно посочени съображения.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На ******г. в ******* часа в гр.*************, в посока гр.*********при въведено ограничение на скоростта в населено място о т 50 км./ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство ********** движението на МПС марка „****** ”, с рег.
№ *********.
Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 79 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, т.е. с 29 км/ч превишена стойност на скоростта/преди приспадане на допустимата грешка/.
Установено е, че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя Я. Х. Г. в качеството му на ползвател,а собственик на процесното МПС е вписан дружеството Порше лизин БГ ЕООД клон Стара Загора.
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № ****** на ОД на МВР Хасково, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100,00 лв.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС е рег.
№************, с посочена дата на използване ******* г. място на използване гр.**********, в посока гр.**********, общо ограничение на скоростта въведено от закона /съгласно чл.21,ал.1 от ЗДвП / - 50 км/ч разрешена , режим на измерване - стационарен, номер на служебен автомобил, начало на работа – ****** часа, край на работа – ****** часа, така и броят на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образец.
Съгласно представения снимков материал от процесната дата ******* г., ******* часа, отразена е измерена скорост на движение на процесния лек автомобил е рег.№ ********* от 79 км/ч при ограничение 50 км/ч, а след приспадане на евентуалната грешка при измерването на скоростта от +/- 3 км/ч наказуема скорост 76 км/ч и наказуемо превишаване - 26 км/ч.
От представения Протокол № *********** година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на 2 посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № *********, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № ******** в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (приложено в кориците на делото) №*********.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.
По АНПр е приложена и Справка за нарушител, разпечатка от АИС АНД, снимка към ЕФ, Протокол №********, справка относно собствеността на лекият автомобил, снимка към ЕФ.
Налична е и снимка на разположението на полицейският автомобил заснел процесното нарушение.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №*************г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето и 3 мястото на осъществяването му, но не и за неговото авторство ,доколкото липсва приложена декларация от собственика на лекият автомобил,че на процесната дата и час,лекият автомобил е бил управляван именно от жалбоподателя.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на **********г. клип с техническо средство № TFR1-M ****** съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/ на ********г., а жалбата е входирана на ************г.,поради което е процесуално допустима.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ ************** година и от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:
ОД на МВР гр. Хасково е издал електронен фиш серия К № ****** за налагане на глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M ******, за това, че на ******г. в ******** часа в гр.****************, в посока гр.********** при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км./ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство TFR1-M ******** движението на МПС марка „****** ” , с рег.№ ********* срещу жалбоподателя, като собственик на когото е регистрирано МПС.
Електронният фиш бил издаден на жалбоподателя – на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.4 вр с ал.2, т.2 от ЗДвП.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че административното наказване по особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени правила, които са специални по отношение на 4 общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба, дадена в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са Мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСК на ВАС.
Служебната проверка за законосъобразност на издадения ЕФ разкрива, че същият е формално законосъобразен, като не са налице доказателства за допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните правила.
По неговата правилност, Съдът съобрази събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП - снимка и разпечатка, изготвени с техническо средство, доказателства във връзка с техническата годност на заснемащото устройство, мястото, на което е монтирано и обозначено, принадлежността на мястото на нарушението в регулацията на населеното място и организацията на движението в района на местонарушението, както и за собствеността и регистрацията върху процесното превозно средство, информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила.
От съвкупния анализ на доказателствените материали е видно, че отразените в ЕФ време и място на извършване на нарушението, МПС, с което е извършено и обективните признаци на нарушението (изразило се в управление на МПС в населено място, при превишение с 26 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч, а именно – със 76 км/ч), са правилно установени.
От друга страна обаче, анализът на така събраните доказателствени материали идва да покаже, че необосновано е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
От представената справка за регистрация на процесното МПС е видно, че към датата на административното нарушение – ******г., собственикът, на когото е регистриран л.а. „**********“ с рег. № ********* е „Порше лизинг БГ“ ЕООД, а като негов ползвател е посочен жалбоподателя.