Решение № 2232 от 06.07.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15361/2021
- Вид
- Решение № 2232
- Подписан
- 06.07.2022
- В сила
- 28.07.2022
- Състав
- Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 2232 гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20213110115361 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА” ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” № 33 срещу С. Р.
ИСМ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „С.М.“ №** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 2409/11.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 8244/2021 г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 2188,86 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от 24.04.2018 г. до 26.05.2021 г., по партида с абонатен № ******, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „С.М.“ №**, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 290,02 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 29.06.2018 г. до 08.06.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП. Претендират се и направените по делото разноски.
Изложени са обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „С.М.“ №**, ателие, които се 1 отчитат с абонатен № ******. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ответникът не заплатил дължимите за услугите суми. Претендираната сума за главница представлявала служебно определено количество ВиК услуги на основание чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4 от 11.09.2004г. на МРРБ – по 3 куб.м. месечно за един обитател при четирима живущи в обекта.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният от съда особен представител на ответника е депозирал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорват се твърденията, че ответникът има качество на потребител на ВиК услуги, че процесните количества вода са доставени и потребени от ответника за процесния обект и период. Сочи се, че показанията на водомера в справката за недобора са произволни и не отговарят на действителните. Сочи се още, че няма доказателства дали е имало водомер в имота, както и служители на ищеца да са съставяли протоколи за отказ за осигуряване на достъп и да са давали предписания за отстраняване на повреди на водомера.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Представена от ищеца е справка за недобора на частен абонат от 21.10.2021 г., в която за описани задълженията за абонатен № ****** с титуляр С. Р. ИСМ. за периода от 24.05.2018 г. до 08.06.2021г.
Приети по делото са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Представен от ищеца е констативен протокол № 06/28.03.3022г., в който е отразено, че А.И.М. на длъжност инкасатор е извършила проверка на адрес гр. Варна, кв. „В.“, ул. „С.М.“ 30 относно уведомяване за задължения на аб. № ****** с титуляр на партида С. Р. ИСМ.. Посочено е, че адресът е посетен 28.03.3022г. за реален отчет и уведомяване за неплатени задължения 2 към „ВиК-Варна“, Ползвателят на адреса отказал всякакво съдействие за получаване на информация. Лицата отказали да се легитимират и да разпишат протокола.
Съгласно представена справка от Община Варна към 07.06.2022г. по постоянен адрес на ул. „С.М.“ №** са адресно регистрирани 20 лица, а по настоящ адрес – 15 лица.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер ****** за периода от 24.04.2018 г. до 26.05.2021 г. възлиза на 2188,86 лева по 35 броя фактури, а сумите за лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж до 08.06.2021 г. / с исключение на периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г./ са в общ размер от 290,40 лева. Не е налице плащане по фактурите за процесния период.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик/ползвател за процесния имот, че са налице твърдените основание са начисляване на служебно количество ВиК услуги за процесния период, както и размера на дължимите плащания за тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за посочения период в претендираните размери, а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.).
От ответника е оспорено качеството му на потребител на ВиК услуги за част от процесния период.
3
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Липсват ангажирани доказателства от страна на ищцовото дружество, че ответникът има едно от посочените качества – собственик на имота или потребител на ВиК услуги в същия.
Следващият спорен между страните въпрос касае предоставянето на процесите услуги и тяхното количество.
Ищецът е навел твърдения, че е процесното количество ВиК услуги е начислено на основание чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4 от 11.09.2004г. на МРРБ. Съгласно посочената разпоредба по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Ищецът не е доказал наличието на основание да начислява служебно ВиК услуги въз основа на горепосочената разпоредба. По делото не се установи дали в рамките на процесния период в обекта е имало или не монтиран водомер.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за установяване на главницата се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за обезщетение за забава.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 срещу С. Р. ИСМ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
4
„С.М.“ №** искове с правно основание чл.422 вр. 415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че срещу С. Р. ИСМ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„С.М.“ №** дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 следните суми: сумата от 2188,86 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от 24.04.2018 г. до 26.05.2021 г., по партида с абонатен № ******, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „С.М.“ №**, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 290,02 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 29.06.2018 г. до 08.06.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за които суми е издадена Заповед № 2409/11.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8244/2021 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5