Определение № 3119 от 24.07.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3119 гр. Варна, 23.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100501691 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба вх. № 265605/26.05.2022г. от Р. В. Ф. ЕГН ********** от гр. Варна, ***, ет. 1 и С. К. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Чайка“, бл. 8, вх. В, ет. 2, ап. 10, чрез адв. И. В., срещу решение № 260235/18.04.2022г. по гр.д. № 3779/2019г. на 43-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от тях срещу Б.

Д. Б., ЕГН ********** и Г. Х. Б., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ***, ап. 2 иск с правно основание чл.108 ЗС, за приемане за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на общите части от тавански етаж, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, община Варна, област Варна, район „Приморски“, ул. „Железни врата“ № 29, с обща площ от 62,48 кв.м, в идеални части, от които 31,70 кв.м представляват идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се на третия етаж в сграда № 1 в гр.

Варна, район „Приморски“, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, на едно ниво, със застроена площ 57,84 кв.м, при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:***; под обекта: ***; над обекта: няма, стар идентификатор: ***, а останалите 30,78 кв.м - идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се на третия етаж в сграда № 1 в гр. Варна, община Варна, област Варна, район „Приморски“, ул.

„Железни врата“ №29, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, на едно ниво, със застроена площ 56.16 кв.м, при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: ***; над обекта: няма; стар идентификатор: *** и осъждане на ответниците Б. Д. Б. и Г. Х. Б. да им предадат владението.

1

Считат, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано, като същото е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Мотивите на съда противоречат на цитираната релевантна по спора съдебна практика. Неправилно е прието, че Б. и Г. Б.и са придобили целия тавански етаж, в това число и коридора, който обаче представлява обща част на сградата, така, че решението в тази част е неправилно и необосновано. Неясно на какво придобивно основание съдът приема, че ответниците са собственици на целия тавански етаж-по силата на сделките с НА № 22/2004г. и НА № 103/2006г. или по силата на настъпила придобивна давност. Те, ищците са възразили, че съгласно КНА от 16.08.2018г. ответниците са признати за собственици на апартамент, който е образуван след промяна на предназначението на тавански стаи, тавански складови помещения и таванско подпокривно пространство с одобрена екзекутивна документация, но съдът не е обсъдил възражението им. Не е изследван въпроса за това, въз основа на какви документи е издадена схема № 15-586458/22.11.2017г. на самостоятелния обект с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна. В о.с.з. на 24.07.2020г. ВРС е отхвърлил искането им за изискване и представяне на преписката от СГКК-Варна, въз основа на която е издадена схемата. Последвал е немотивиран отказ. На осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК молят да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред СГКК-Варна, по силата на което да бъде предоставена преписката, въз основа на която е издадена схема № 15-586458/22.11.2017г. за обекта в сграда с идентификатор ***. В решението си първоинстанционния съд се е позовал на изготвеното заключение по първата проведена СТЕ, че към момента е изграден само един общ обект.

Въпреки противопоставянето им, в последното о.с.з. съдът е приел издаденото становище № 2364/08.06.2021г. от В и К-Варна, от значение за издаването на Акт 16 и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 134/06.08.2021г. на Гл.архитект на Район „Приморски“ при Община Варна. Въпреки издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация, при проведена на 11.04.2022г. среща между ищците и представители на Район „Приморски“ е установено, че в обекта на ответниците все още няма изградена В и К инсталация.

Водоснабдяването се осъществява със спусната директно от таванския етаж до гаража водопроводна тръба, преминаваща по фасадата на сградата. Пораждат се съмнения за обстоятелствата, при които е издадено удостоверение № 134/11.04.2018г. и дали проектът, въз основа на който е издадено разрешение за строеж № 51/11.04.2018г. е спазен. Затова се иска да бъде проведена допълнителна СТЕ, която да даде отговор на следните въпроси:

-Извършеното от ответниците строителство в сградата, съответства ли на инвестиционния проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж № 51/11.04.2018г.?

-Спазени ли са предвижданията за височина и обем на обекта при извършеното строителство?

- обекта има ли изградена В и К инсталация и присъединен ли е към водоснабдителната система?

Моли се за отмяна на обжалваното решение, с което е отхвърлен иска им с правно осн. чл. 108 от ЗС.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Д. Б., ЕГН ********** и Г. Х. Б., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ***, ап. 2, чрез адв. Г. Я., в който оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено, понеже е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния закон и 2 процесуалните правила. Няма твърдения и доказателства ищците да са придобили таванския етаж или части от същия. Фактът, че притежават обекти в сградата, не ги прави автоматично собственици на таванския етаж. Липсата на първа предпоставка за уважаването на ревандикационния иск го прави неоснователен. Таванският етаж на сградата съдържа четири тавански помещения и тавански коридор. Четирите помещения са придобити от ответниците по силата на сключените от тях сделки с НА № 22/2004г. на нотариус Ж.Кирчева и НА № 103/2006г. на нотариус Ал.Ганчев, а таванският коридор е придобит по давност. Съгласно съдебната практика, общите по естеството си части задължително се придобиват заедно с придобИ.ето на отделен обект в сградата в размер, определен по реда на чл. 40 от ЗС, а стойността им е включена в цената на обекта. За разлика от тях, общите части по предназначение може да не са общи на всички етажни собственици, ако такова предназначение не им е дадено или ако то би се отменило. Изрично ищците се позовават на ТР № 34/83г. на ОСГК на ВС. Следва да се отчете действието и на ТР № 39/1987г. на ОСГК на ВС. ЕС е възникнала през 1996г. със сключване на договора от 14.12.1996г. за доброволна делба. В подпокривното пространство са обособени отделни помещения, т.е. по волята на самите собственици, предназначението на таванският етаж е било да обслужва отделни самостоятелни обекти в сградата. Към момента на учредяване на ЕС и при разпореждането по-късно с таванските помещения, изрично е прието от собствениците, че те не са принадлежност към жилищата на етажните собственици. По отношение на въпроса за водоснабдяване на въведения в експлоатация тавански етаж, признават, че е водоснабден, чрез монтирана на фасадата на сградата тръба за питейна вода, т.к. ищците им пречат да завършат ремонта. Те не могат да се позовават на собственото си неправомерно поведение.

Възражението им е недопустимо. Прилагат постановление за прекратяване на производството по ДП № 144/2021г. на ОСлС в ОП-Варна и определение № 319/22.06.2022г. по ЧНД № 538/2021г. на ВОС, с което е отменено прекратяването на ДП № 144/2021г. на ОСлС ОП-Варна от 25.01.2022г. и е върнато делото на ВРП за извършване на указаните процесуално-следствени действия.

В писмен отговор И. К. С. ЕГН **********, И. А. С. ЕГН ********** и В. К. И. ЕГН **********, тримата със съдебен адрес гр. Варна, ***, ет. 1, офис 2, чрез особения им представител адв. Х. Б. вземат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано и молят да бъде потвърдено. Таванският етаж и обособените в него помещения не представляват принадлежност, по смисъла на чл. 98 от ЗС към жилищата на въззивниците на първи и втори етаж от сградата. Молят да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане на разноски.

Подадена е била и частна жалба № 265334/17.05.2022г. от Р. В. Ф. ЕГН ********** от гр. Варна, ***, ет. 1 и С. К. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Чайка“, бл. 8, вх. В, ет. 2, ап. 10, чрез адв. И. В., срещу решение № 260235/18.04.2022г. по гр.д. № 3779/2019г. на 43-ти състав на ВРС, с което е прекратено производството по иска с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, предявен от тях против Б. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, ап. 2; Г. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен 3 адрес: гр. Варна, ***, ап.2; И. К. С., **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, aп. 1; И. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.

„Железни врата“ №29, aп.2 и В. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.

„Железни врата“ № 29, aп.1, за прогласяване нищожността, поради невъзможен предмет, на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №22, том 7, peг. № 16793, дело № 1027 от 2004 г., в частта, в която продавачът В. К. И., ЕГН ********** продава на Б. Д. Б., ЕГН ********** таванско подпокривно пространство - неизползваемо, находящо се в жилищна сграда в гр. Варна, ***, с площ 19,76 кв.м, при граници: калкан, таванска стая, тавански коридор, необитаемо подпокривно пространство на жилището на втория етаж и улица и е прекратено производството по иска им с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, предявен от тях против: Б. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, ап. 2; Г. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Варна, ***, ап.2; И. К. С., **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.

„Железни врата“ № 29, aп. 1; И. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.

„Железни врата“ №29, aп.2 и В. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.

„Железни врата“ № 29, aп.1, за прогласяване нищожността, поради невъзможен предмет, на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 103, том VII, peг.

№ 15767, дело № 1156 от 2006 г., в частта, в която И. А. С., ЕГН ********** и И. К. С., ЕГН **********, продават на Б. Д. Б., ЕГН **********, таванско подпокривно пространство неизползваемо, находящо се в жилищна сграда в гр.Варна, ***, с площ 11.15 кв.м, при граници: таванско помещение №2, коридор, таванско подпокривно пространство №2, двор откъм улицата и вътрешен двор.

С определение № 4062/01.11.2022г. по гр.д. № 1691/2022г. на ВОС-ГО, съдът е разделил въззивното производство, от производството по частната жалба, като по последната е било образувано ч.гр.д. № 2331/2022г. на ВОС-ГО.

Съдът е спрял производството по в.гр.д. № 1691/2022г. по описа на ВОС до приключване на производството по ч.гр.д. № 2331/2022г. на ВОС, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

С определение № 4481/01.12.2022г. по ч.гр.д. № 2331/2022г. на ВОС е отменено решение № 260235 на Варненския районен съд, постановено на 18.04.2022г. по гр.д. № 3779/19г., в частта с която е прекратено производството по същото по предявени от Р. В. Ф. и С. К. Д., срещу Б. Д. Б., Г. Х. Б., И. К. С., И. А. С. и В. К. И., искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА №22/2004г., в частта, с която продавачът В. К. И. продава на Б. Б. таванско подпокривно пространство в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Железни врата“ № 29 с площ от 19,76 кв.м., поради невъзможен предмет и на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 103/2006г., в частта с която И. А. С. и И. К. С. продават на Б. Б. таванско подпокривно пространство в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Железни врата“ № 29, с площ от 11,15 кв.м. поради невъзможен предмет до размера на припадащите се на ищците идеални части от общите части на сградата и е върнато делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по предявените искове в посочените части. Потвърдено е решение №260235 на Варненския районен съд, постановено на 18.04.2022г. по гр.д. № 3779/19г., в частите с които е прекратено производството по исковете с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за разликата над припадащите се на ищците идеални части от общите части на сградата.