Решение № 151 от 01.08.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Оряхово, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря Г.Ц като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100184 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на А. С. Л., с ЕГН:********** с адрес: с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Х.Д.“ №34, чрез адв. Р. Р. от АК-Пловдив, със съдебен адрес гр. Пловдив ул. „Йоаким Груев” №41, с която е предявил против „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД, ЕИК:

206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6Б, кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните А. С. Л., с ЕГН:********** и „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД, ЕИК:

206613478 гр. София, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №10117587 от 20.01.2021г. е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на договор за потребителски кредит №10117587 от 20.01.2021г. да бъде признато за установено, че клаузата в чл.12, ал.4 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 451,50 лева е нищожна на основание чл.146, ал.1, във вр. чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД, ЕИК: 206613478 гр. София да заплати на ищеца А. С. Л., с ЕГН:********** сумата в размер на 566 лева, представляваща недължимо платена сума в периода от 20.01.2021г. до 20.04.2021г. по нищожен договор за потребителски кредит№10117587 от 20.01.2021г.;

- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е 1 само клаузата на чл.12, ал.4 от договора да бъде осъден ответникът да върне на ищеца сумата в размер на 451,50 лева, платена в периода от 20.01.2021г. до 20.04.2021г. по нищожна клауза на чл.12, ал.4 от договора.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №10117587 от 20.01.2021г., сключен с „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД, по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 900 лева на петнадесет месечни вноски.

Сочи се, че в сключения между страните договор в чл.12, ал.1 е предвидено, че в срок от три дни кредитът ще бъде обезпечен от заемополучателя с осигуряването на поръчител, който да поеме солидарно задължение за погасяване на задължението по договора.

Твърди се, че в ал.3 на посочената разпоредба е установено, че поръчителят следва да бъде дееспособно лице, с навършена 25-годишна възраст; минимален осигурителен брутен доход през последните 6 месеца, предхождащи сключване на договора от 1500 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора; стабилна кредитна история и предложеният поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството или поръчител по друг паричен заем, предоставен от заемодателя.

Релевира се, че в случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, на основание чл.12, ал.4 от договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на 451,50 лева, като общо дължимата сума по договора за кредит /главница, лихва и неустойка/ е в размер на 1466,40 лева.

Излагат се доводи, че ищецът е изплатил в периода от 20.01.2021г. до 20.04.2021г. сума в размер на 1466 лева по договора.

На следващо място се счита, че кредитът е нищожен на основание чл.23 от ЗПК, като на връщане подлежала само главницата, като разликата между платената сума от 1466 лева и главницата по договора в размер на 566 лева подлежи на връщане на ищеца.

В случай, че съдът приеме, че договорът е действителен, то се твърди, че клаузата на чл.12, ал.4 е нищожна и на връщане подлежи платената по нея сума в размер на 451,50 лева.

Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл.22, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като ГПР в договора за заем не отговаря на реално приложения, поради факта, че в този размер неправилно е включена само договорната лихва, а следвало да бъде включена и предвидената в чл.12, ал.4 неустойка.

В случай, че договорът за кредит не е нищожен на основание чл.11, ал.1 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Също така се счита, че предвидената неустойка в размер на 451,50 лева е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължава 2 потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, във връзка със задължение, което изначално кредиторът е знаел, че няма как да бъде изпълнено от длъжника.

Сочи се, че неустоечната клауза в договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.146, ал.1, чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите.

Моли се, съдът да постанови решение, с което:

- да признае за установено в отношенията между страните А. С. Л., с ЕГН:********** и „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД, ЕИК: 206613478 гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №10117587 от 20.01.2021г. е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за потребителски кредит №10117587 от 20.01.2021г. да бъде признато за установено, че клаузата в чл.12, ал.4 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 451,50 лева е нищожна на основание чл.146, ал.1, във вр. чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП;

- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД, ЕИК: 206613478 гр. София да заплати на ищеца А. С. Л., с ЕГН:********** сумата в размер на 566 лева, представляваща недължимо платена сума в периода от 20.01.2021г. до 20.04.2021г. по нищожен Договор за потребителски кредит №10117587 от 20.01.2021г.;

- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е само клаузата на чл.12, ал.4 от договора да бъде осъден ответникът да върне на ищеца сумата в размер на 451,50 лева, платена в периода от 20.01.2021г. до 20.04.2021г. по нищожна клауза на чл.12, ал.4 от договора.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен, необоснован и недоказан.

Ответникът признава факта за сключен договор за заем с ищеца, по силата на който е предоставил на последния сумата от 900.00 лева.

Сочи се, че сумата следва да бъде върната за срок от 30 седмици, при лихвен процент 40.04℅ и ГПР от 43,56% на годишна база. Общата дължима сума по заема е в размер на 1014.90 лева, от които 900.00 лева главница и 114.90 лева договорна лихва.

Твърди се, че договорът не е сключен при общи условия, а при индивидуални условия за потребителя, след проведени преговори между страните. В тази връзка на ищеца е предоставен стандартен европейски формуляр /СЕФ/.

Предвид на това се твърди, че съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправни клаузи в договорите са нищожни, освен ако са договорени индивидуално, от което следва че твърденията за нищожност на отделни 3 договорни клаузи, са неоснователни.

Оспорва се възражението на ищеца, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Релевира се, че уговорената неустойка, е разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, който не е и не следва да бъде включен като разход по кредита, съответно включен в ГПР.

Сочи се, че в сключения между страните договор, е посочен фиксиран ГЛП в размер на 39.04%, а при положение че лихвеният процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, не може да се приеме, че са нарушение изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК.

Твърди се, че тъй като процентът на разходите по кредита е ясно и точно посочен в съдържанието на договора и доколкото е посочен начинът на неговото изчисляване и прилагане, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Цитирана е практика на СЕС.

В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че договорната клауза за неустойка е неравноправна клауза, поради противоречието й с добрите нрави и същата бъде призната от съда, то се твърди, че нищожността на отделната клауза не влече недействителност на целия договор за кредит, което и изключва приложението на чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 23 от ЗПК, да бъде дължима само чистата стойност на кредита.

Излагат се доводи, че тъй като по процесния договор неустойка не е начислена, то задължението на потребителя /ищеца/ е било да върне на кредитора получената главница, ведно с договорната лихва, което не е направено.

Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенцията на ищеца като неоснователна, необоснована и недоказана.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за заем №10117587 от 20.01.2021г., сключен между ответника „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД като „заемодател“ и ищеца А. С. Л. като „заемател“ е, че последният е получил в заем сумата от 900 лева или 460,16 евро, като е поел задължение да я върне на петнадесет вноски в периода от 03.02.2021г. до 18.08.2021г..

Получаването на посочената сума от заемателя се установява от приета по делото Разписка №R10117587 от 20.01.2021г..

От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 40.04 % и ГПР 43,56 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 114,90 лв. /сто и четиринадесет лева и 90 ст./ или 58,74 евро.

Установява се от чл.12, ал.1 от договора, че страните са постигнали 4 споразумение, в срок от 7 /седем/ дни, след сключването на договора, заемателят да осигури трето физическо лице, което да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки.

Съгласно чл.12, ал.3 от договора за заем, третото лице/поръчител подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя, с оглед неговата възможност да поеме солидарния дълг. Посочено е, че страните се договарят, че третото лице поръчител следва да отговаря кумулативно на следните условия: 1.Да бъде дееспособно физическо лице; 2. Навършена възраст: 18 години; 3. Минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на този договор: 600 /шестстотин/ лева на месец; 4. Валидно трудово правоотношение от поне 6 /шест/ календарни месеца преди сключване на договора; 5. Стабилна кредитна история/без регистрирани просрочия по кредити в Централен кредитен регистър; 6. Предложеният поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството или поръчител по друг паричен заем, предоставен от заемодателя.

В чл.12, ал.4 от договора за заем е предвидено, че в случай, че заемодателят не изпълни задължението си, посочено в ал.1, в определения срок, дължи на заемодателя неустойка в размер на 230,88 евро или 451,57 лева.

Видно Приложение №1 към договора за заем, в което е обективиран погасителният план е, че размерът на погасителната месечна вноска е 67,66 лева, а в случай, че бъде начислена неустойката по чл.12, ал.4 е в размер на 97,76 лева.

От приети разписки

№0300012446098602 от

05.02.2021г.;

№0300012653369159 от 08.03.2021г.; №0300012762875377 от 24.03.2021г.;

№1508614 от 19.06.2021г.; №1529716 от 06.04.2021г.; №1526308 от 19.04.2021г. и №1530026 от 20.04.2021г. се установяват извършени плащания от ищеца по договор за заем №10117587.

Видно от Удостоверение за приключен кредит изх. №1021 от 26.01.2022г., издадено от ответника „Мъни Плюс Мениджмънт” ЕАД на ищеца А. С. Л. е, че последният няма задължения по Договор за заем №10117587/20.01.2021г., като е посочено, че кредитът е погасен на 20.04.2021г..

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че по Договор за заем №10117587 от 20.01.2021г. при определяне на Годишния процент на разходите /ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата – 900 лева и размерът на лихвата – 114,90 лева или общо сумата от 1014,90 лева. При това положение ГПР е в размер на 40,97 ℅, без в него да е включена и определената в чл.12, ал.4 от договора неустойка в размер на 451,50 лева. При включването на неустойката за непредставено обезпечение, размерът на ГПР по договора ще стане 335,77 ℅.