Решение № 222 от 11.08.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Смолян, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500362 по описа за 2023 година

Производството е по чл.43 5,ал2 ,т.6 ГПК

Постъпила е жалба с вх.№06603/18.07.2023г. от Г. Б. Б., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Пл., ул. „Др.“ 10. против Постановление за отказ да се прекрати изпълнително дело № 342/2021 г. от 28.06.2023 г. по описа на ЧСИ С. Д. с per. № 917 в КЧСИ и с район на действие окръжен съд гр. Смолян. Твърди ,че по отношение на ЕТ „Г. Б.“, ЕИК ********, е било открито производство по несъстоятелност по т.д. № 283 от 2021 г. на ОС - гр.

Пл., съответно с решение № 142/28.10.2021 г. по горното дело, търговецът е бил обявен в несъстоятелност и дейността му е била прекратена. Твърди ,че с решение № 358/09.11.2022 г. по т.д. № 283/2020 г. на ОС - гр. Пл., търговецът е заличен в ТРРЮЛНЦ. С нарочна молба е уведомен за тези обстоятелства частен съдебен изпълнител С. Д. с per. № 917 в КЧСИ и с район на действие ОС - гр. Смолян по изп. дело № 342/2021 г. В молбата указала , на ЧСИ, че с оглед на разпоредбата на чл.739, ал. 2 от ТЗ „Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.“, респективно вземанията, на взискателя са погасени и поискала производството по изп. дело № 342/2021 г. да бъде прекратено. Твърди ,че вземането въз основа на което е издаден изпълнителен лист и ЧСИ изпълнява по изп. дело № 342/2021 г. е възникнало преди откриването на производство по несъстоятелност по т.д. № 283 от 2021 г. на ОС - гр. Пл..

Твърди , че вземането не е било предявено в производство по несъстоятелност по предвидения за това ред (чл. 685 и сл. от ТЗ), като ЕТ „Г.

Б.“, ЕИК ******** е заличен в ТРРЮЛНЦ на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, тъй като никой от кредиторите на търговеца не е привнесъл необходимите 1 разноски за производството по несъстоятелност в предвидения едногодишен срок. Твърди ,че в тълкувателната практика на ВКС, това бездействие не се толерира, тъй като е в интерес на кредиторите на търговеца (физическото лице с разширена търговска дееспособност) да внесат тези разноски и да предявят своите вземания. Счита,че обжалваното постановление за отказ да се прекрати изпълнителното производство е неправилно поради неправилна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото и неправилно прилагане на закона. Въпреки, че не е уредено в чл. 433, ал. 1 ГПК, че частният съдебен изпълнител е длъжен винаги да прекрати производството при отпадане на тази процесуална предпоставка. Изпълнителното производство следва да бъде прекратено при сливане на страните, при прекратяване/заличаване на ЮЛ без правоприемство. Независимо, че не е изрично посочено в чл. 433, ал. 1 ГПК, частният съдебен изпълнител счита ,че следва да прекрати производството по изпълнителното дело и във всички случаи, когато изпълнението на предмета стане невъзможно: при смърт на длъжника, когато престацията е лична и незаместима; при погиване на недвижимия имот, когато предмета касае въвод във владение на недвижим имот; навършване на пълнолетие или смърт на детето, когато задължението е за предаване на дете и т. н. Счита ,че разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК не урежда изчерпателно случаите, в които изпълнителното производство следва да бъде прекратено от частният съдебен изпълнител. Този извод се подкрепя и от изричната разпоредба на чл. 638, ал. 4, изр. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 638, ал.

1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, а съгласно чл. 638, ал. 4, изр. 1 от ТЗ, спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ. Съгласно т. 1 от стр. 3 от 6 от Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по ТД № 2/2018 г. на ВКС, ОСТК, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. Твърди ,че в настоящия случай, на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ е постановено прекратяване на откритото производство по несъстоятелност и заличаване от търговския регистър на ЕТ „Г. Б.“, ЕИК ********, но въпреки това съдебния изпълнител е издал обжалваното постановление, с което е отказал да прекрати производството по изп. дело. Намира ,че нецелесъобразно и в противоречие с принципа за процесуална икономия би било да се възприеме, че винаги когато намира приложение чл. 739, ал. 1 ГПК е необходимо да се провежда специално производство по чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.В този смисъл ОС - гр. Смолян в Решение № 63 от 23.03.2021 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 75/2021 г. е приел, че „...законът /чл. 739, ал. 1 ТЗ/сочи че е погасено вземането, без да прави разлика дали вземането е публично или не. Неправилно се сочи в жалбата че разпоредбата на чл. 168 ДОПК е специална спрямо разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ.

2

Твърди ,че освен това универсалното производство ,което се е развило по несъстоятелност, касаещо длъжниците по изпълнителното дело е с предимство пред индивидуалното производство и поради това въззивният съд намира, че нецелесъобразно и в противоречие с принципа за процесуална икономия би било да се възприеме, че винаги когато намира приложение чл.

739, ал. 1 ТЗ е необходимо да се провежда специално производство по чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК /отрицателен установителен иск от длъжника срещу кредиторите /В този смисъл сочи решение

№17592/22.10.2014 г. по в. гр. д. № 9847/2013 г. на СГС/“Съгласно чл. 638, ал.

1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, а съгласно ал. 4 на същата разпоредба спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 от ТЗ. Волята на законодателя при формулиране на цитираните разпоредби е насочена към обезпечаване на това приетите в производството по несъстоятелност вземания да се изпълняват върху имуществото на длъжника единствено в рамките на производството на универсално принудително изпълнение. Счита , че по аргумент на по силното основание от ал. 4 на чл. 638 ТЗ следва да се приеме, че изпълнителното производство следва да се прекрати не само, когато вземането е предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ, но и когато вземането не бъде надлежно и в срок предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ. Този извод се основава на факта, че в случаите на чл. 739, ал. 1 ТЗ се погасява самото материално право, както се приема в мотивите на ТР 2/2020 г. по ТД 2/2018 на ОСТК на ВКС, т. е. след настъпването на основанието по чл. 739, ал. 1 ТЗ липсва кредитор, поради което понататъшното производство става безпредметно /В този смисъл сочи решение № 3633/2018 г. по в. гр. д. № 15924/2017 г. по описа на СГС/. Счита ,че така формулираното правило следва да се приложи по аналогия и в хипотезата, при която изпълнителното производство е насочено върху имущество, което не попада в масата на несъстоятелността, но вземането на взискателят не е предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ. Действително, чл. 638, ал. 1 не предвижда спиране на изпълнителните производства срещу имуществото, което не е включено в масата на несъстоятелността. Това изключение предоставя възможност на кредиторите, предявили иск по чл. 135 ЗЗД, по който е постановено уважително решение, да се ползват от последиците от уважаване на този иск в рамките на изпълнителния процес върху имуществото, което не е включено в масата на несъстоятелността, едновременно с възможността да се удовлетворят в рамките на производството по несъстоятелност. За да се ползват от това благоприятно положение обаче, взискателят не трябва да е изгубил качеството си на кредитор, която последица настъпва при непредявяване и неприемане на вземането при условията на чл. 693 ТЗ. Когато качеството кредитор е изгубено поради настъпване хипотезата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, счита ,че лицето се лишава от възможността да се удовлетвори както в производството по 3 несъстоятелност, в което вземането му не е прието, така и в рамките на индивидуалното изпълнително производство, което следва да се прекрати на това основание по аналогия с основанието по чл. 638, ал. 4ТЗ. Твърди ,че доколкото в настоящия случай взискателят не е предявил вземането си в производството по несъстоятелност в срок, поради което същото е останало неприето, то на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ счита ,че се е погасило материалното му право, поради което изпълнителното производство следва да се прекрати от съдебния изпълнител, (В този смисъл сочи решение № 2222 от 12.08.2022 г. на СГС по в. гр. д.№ 8193/2022 г. Моли окръжен съд –Смолян да се произнесе в този смисъл като отмени обжалваното постановление В законният срок е постъпило възражение с вх.№07256/04.08.2023г. от „у.А.Г. П. С." АД -акционерно дружество, регистрирано съгласно законите на Република Чехия, с идент. № 264 15 623, чрез адв. П.Кр. ,която намира ,че депозираната жалба е неоснователна. В жалбата се твърди, че изпълнително дело № 342/2020г. следва да бъде прекратено по отношение на длъжника Г. Б., доколкото по отношение на ЕТ „Г. Б.", ЕИК ******** е било открито производство по несъстоятелност, в резултат на което едноличният търговец е бил заличен от ТРРЮЛНЦ, без взискателят по ИД № 342/2020г. да е предявил вземанията си в същото производството, с което те са се погасили. Изложените от жалбоподателя доводи счита ,че не могат да бъдат споделени .Изп. дело № 342/2020г. е било образувано против длъжниците „В.

Тр. 08" ЕООД, ЕИК: *******, и Г. Б. Б., ЕГН: **********, за солидарно дължими от тях суми съгласно приложения по делото изпълнителен лист, издаден след проведено заповедно производство по чл. 417 ГПК за вземане по запис на заповед, по който Г. Б. е авалист. По делото никога не е бил длъжник ЕТ „Г. Б.", ЕИК ********, с който взискателят никога не е имал каквито и да било отношения и не е знаел за неговото съществуване.

Регистрацията на физическо лице като едноличен търговец (ЕТ) му позволява да придобие търговско качество. Имуществото, с което разполага физическото лице, е едно, но се разделя на два елемента - имущество, включено в търговското предприятие на ЕТ, и имущество, което е извън това търговско предприятие . Със заличаването на едноличния търговец от Търговския регистър в резултат на обявяването му в несъстоятелност и прекратяването на дейността му, счита ,че той губи търговското си качество.

Намира ,че правосубектността на физическото лице не се влияе от заличаването на ЕТ - то продължава да съществува и да е носител на права и задължения. Твърди ,че в настоящия случай изпълнителното производство е образувано срещу самото физическо лице, а не срещу едноличния търговец и съответно търговското му предприятие, поради което няма как да се приеме, че съдбата на едноличния търговец може да бъде използвана за „освобождаване" на физическото лице Г. Б. от личните му задължения, които не са акумулирани при осъществяване на търговска дейност като ЕТ. Счита ,че в този смисъл е решение № 114 от 27.06.2018 г. на ОС - Видин по в. гр. д.

№ 44/2018 г., Със заличаването на едноличния търговец от Търговския регистър, той губи качеството си на търговец, но физическото лице продължава да съществува и съответно да отговаря пред кредиторите с 4 цялото си имущество, още повече, че в настоящия случай изпълнителното производство е образувано срещу самото физическо лице, а не срещу търговското му предприятие. Предвид изложените обстоятелства, отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство счита че е правилен. Намира ,че цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима и неприложима към конкретния казус. Тезата на жалбоподателя з а непредявяване в производството по несъстоятелност на ЕТ на вземанията на кредитор на физическото лице в лично качество, че същите вземания се погасяват намира за неправилна . Ако това е така , всяко физическо лице би м о гл о свободно да „трупа" лични дългове, като междувременно се регистрира като ЕТ и впоследствие подаде молба за несъстоятелност на този ЕТ, разчитайки, че при заличаването му като последица от производството по несъстоятелност, всички негови дългове (без значение дали породили се в рамките на търговската дейност на ЕТ или лични такива, които нямат нищо общо с тази търговска дейност) ще се погасят - дали поради ненадлежно предявяване в процедурата по несъстоятелност, или поради неприемане на предявените вземания от синдика, или поради невъзможност за удовлетворяване, или поради прекратяване на производството с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ . Счита че всичко това би създало условия за недобросъвестни действия и множество злоупотреби от страна на физически лица, което е недопустимо Счита ,че тезата на жалбподателя не може да бъде подкрепена и защото т. нар. „фалит на физическо лице" към настоящия момент все още не е уреден в българското право. Докато това не стане посредством официално приети, обнародвани и влезли в сила законодателни промени, недопустимо е по тълкувателен път да се извеждат правила, които законодателят сам не е включил в действащата нормативна уредба . Моли в този смисъл да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител.