Решение № 20 от 08.05.2026, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Административно наказателно дело 36/2026
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 08.05.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- Божидарка Данчова Йосифова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 107 · Закон за горите
- чл. 257, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
- чл. 49, ал. 2 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Белоградчик, 08.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20261310200036 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по Жалба на Л. М. И. от гр. Белоградчик, обл. Видин, против Наказателно постановление № 330 от 22.01.2026 на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 107 от Закона за горите (ЗГ), във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, му е наложено наказание – Глоба в размер на 153.39 евро или 300 лева.
В жалбата, се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид изложените съображения. Твърди се, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението не е доказано. Конкретни основания за отмяна в жалбата, не се сочат.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и със свой процесуален представител - адв. Г. Г. от АК - Видин. Поддържа Жалбата и моли съда да отмени издаденото Наказателно постановление, предвид изложените в хода на съдебните прения.
По искане на пълномощникът на жалбоподателя, съдът е допуснал до разпит един свидетел при режим на довеждане - Г. Г. Л.ов.
1
Въззиваемата страна – РДГ – Берковица, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. Д. оспорват Жалбата и молят съда да потвърди издаденото Наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения са изложени в хода по същество и в представените по делото Писмени бележки.
По делото е допуснат и разпитан свидетелят на въззиваемата страна Д.
М. В. – актосъставител – „горски инспектор“ в РДГ - Берковица.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното физическо лице, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
С разпита си свидетелят Д. В. – горски инспектор в РДГ - Берковица, установи следната фактическа обстановка: На 12.06.2025 г. била извършена теренна проверка на обект за добив на дървесина в землището на с. В. общ. Ч. в горски имот, собственост на физически лица. Свидетелят В. заяви, че извършили обход на имота по поставените граници и установили, че не е извършено маркиране на дървесината за сеч по целия имот, съгласно Наредбата за сечите в горите, като не е поставена „контролна горска марка“ на пъните на дървета над 14 см и на 1.30 м. височина от основата на пъна.
Контролните органи констатирали маркиране на дървета само в малка част от площта на имота, която в последствие определили, че е около 5 дка., като имота бил доста по - голям като площ. При извършването на проверка в електронната система на ИАГ, където е необходимо регистриране на документите по маркиране, горските служители констатирали, че е посочено, че е маркирана цялата площ на имота, което всъщност не отговаряло на истината, тъй като на място, те установили, че не е извършено маркиране по цялата площ на терена, а на част от него - около 5 дка. Частният лесовъд, който бил поставил подпис върху документите за имота, бил жалбоподателя Л.
И.. Контролните органи констатирали, че в имота имало отсечена и извозена дървесина която била около 25 кубика. Свидетелят В. заяви, че в имота не са установили да е била добита немаркирана дървесина.
На жалбоподателя Л. М. И., в качеството му на частен лесовъд, бил 2 съставен АУАН за това, че в проверения имот не е била маркирана цялата дървесина, а той е посочил в системата на ИАГ, че е извършил маркиране на цялата площ.
Св. Д. М. В. съставил на жалб. Л. М. И., АУАН № 330 от 17.06.2025 г.
(бл. № 0112815).
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 330 от 22.01.2026 на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 107 от Закона за горите (ЗГ), във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, му е наложено наказание – Глоба в размер на 153.39 евро или 300 лева.
От правна страна, съдът намира следното :
Съдът констатира, че са налице основания за отмяна на оспореното Наказателно постановление, от една страна - поради допуснати съществени нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице и от друга страна, поради недоказаност на нарушението от обективна и субективна страна. В този вид производства съдът осъществява цялостен служебен контрол за законосъобразност на съставения АУАН и издаденото Наказателно постановление, и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в случай, че констатира пропуски, които са съществени по своя характер, дори и същите да не са инвокирани с Жалбата.
На първо място, съдът констатира, че е допуснато противоречие в посочването на номера на имота, в който се твърди, че е извършено административното нарушение, за което от жалбоподателя е ангажирана отговорност. Така, в съставения АУАН № 330 от 17.06.2025 г. (бл. № 0112815), е посочено, че нарушението е извършено в имот № ***.
В издаденото Наказателно постановление, номера на имота е ***.
Видно е, че между съставения АУАН и издаденото Нак. постановление, е налице несъответствие в посочването на номера на имота, в който се твърди, че е извършено административното нарушение, което на практика съставлява мястото на извършване на нарушението. Мястото на извършване на нарушението е сред задължителните реквизити на АУАН и Наказателното постановление, поради което за жалбоподателя следва да е напълно ясно къде се твърди, че е извършил административно нарушение, за да може 3 адекватно да упражни правото си на защита.
Това разминаване в номера на имота, внася неяснота в обвинението.
Съдът намира, че този пропуск е съществен по своя характер, тъй като с допускането е нарушено основното право на наказаното лице – правото му на защита да узнае за къде, в кой точно имот се твърди, че не е извършил маркиране на дървесината. С допуснатата непрецизност и посочването на различни имоти в АУАН и НП е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Съдът не може да приеме, че този пропуск представлява „техническа грешка”, тъй като административнонаказателното производство не познава такъв институт. Съдът намира, че неприложима в случая се явява и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като тя би могла да бъде приложена, само в случай че пропуска не е от ранга на съществените, а в случая, съдът приема, че допуснатото нарушение е съществено. В този вид производства субсидиарно се прилагат на НК, поради което между двата основни акта на административнонаказателното производство, следва да е налице пълна корелация.
Въпреки, че горното съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното Наказателно постановление, съдът намира, че е налице и друго основание за отмяна на същото. Съдът приема, че показанията на свидетеля и актосъставител Д. В., които би следвало да докажат констатациите в АУАН и НП, не успяха за потвърдят обективираното в тях. Свидетелят В., заяви, че извършили обход само на около 5 дка от целия имот, който е с обща площ 30 дка или 3.000 хектара, но въпреки, че не са извършили такъв обход и на останалата част от имота от 25 дка, приели, че дървесината на цялата площ от 30 дка, не е маркирана.
При тези свидетелски показания и при описание на начина, по който е извършена проверката на терен, съдът не може да възприеме, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Не се установи свидетелите да са констатирали този пропуск на територията на целия имот, а само на малка част от него, която са обиколили. Освен това, свидетелят В. заяви, че никъде в имота не е била констатирана незаконна сеч.
Съобразно правилата на НК, приложим субсидиарно, съдебният акт не може да почива на предположения и да се основе на недоказани факти и 4 обстоятелства. В случая, обвинението е недоказано от обективна и субективна страна, тъй като контролните органи, по презумпция са приели, че дървесината в целия имот не е маркирана, без да са се уверили в това. При тези съображения, съдът приема, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и по същество.
Предвид гореизложените мотиви, съдът отменя издаденото Наказателно постановление.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът отмени Наказателното постановление, поради което и въззиваемата страна следва да понесе в своя тежест направените от жалбоподателя разноски за адвокат. Видно от представеният договор за правна защита и съдействие направените от жалбоподателя разноски за процесуален представител и претендираните такива, са в размер на 250 евро.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Поради това, съдът приема, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в процеса. За това, че разноските са реално направени има безспорни доказателства – договор за правна защита и съдействие от 24.02.2026 г., в който е посочен размера на възнаграждението, както и че същите са платени в брой.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 330 от 22.01.2026 г. на 5
Директора на РДГ – Берковица , с което на Л. М. Л.ов от гр. Б, обл. В, ул. „” № , с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 107 от Закона за горите (ЗГ), във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, му е наложено наказание – Глоба в размер на 153.39 евро или 300 лева.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите – гр. Берковица , обл.
Монтана, ***, представлявана от инж. Г. Ранов –
Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. Л.ов от гр. Б, обл. В, ул. „” № , с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро. (двеста и петдесет евро).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6