Решение № 241 от 22.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София, 20.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Бонка Янкова

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200149 по описа за 2024 година

Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по постъпили касационни жалби срещу решение № 54 от 17.07.2023 г. по внохд № 163/2022 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, както следва:

- по жалби на защитниците на подсъдимия Л. Б. Д. – адвокат К. Г. и адвокат П.

Т..

- по жалба на повереника на гражданските ищци и частни обвинители М. Е. К., А. Б. К., А. М. К. и Н. А. П. – адвокат Н. Б..

Касационната жалба на защитника адв. Г. е насочена срещу наказателноправната потвърдителна и изменителна част на въззивното решение, срещу гражданскоправната потвърдителна част на решението и срещу частта на решението относно възложените в тежест на подсъдимия Д. разноски. В нея са релевирани и трите касационни основания по чл. 348 НПК, като в условията на алтернативност са формулирани искания за отмяна на въззивното решение във всичките му атакувани части, оправдаване на подсъдимия Д. и отхвърляне на гражданските искове на А. К. и Н. П. или за отмяна на решението в обжалваните части и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

Касационната жалба на защитника адв. Т. също е насочена срещу частта на въззивното решение, с която са потвърдени, респ. изменени осъдителните части от присъдата на окръжния съд. И в нея са релевирани всички касационни основания по чл. 348 НПК. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение в оспорваните му наказателноправна и гражданскоправна части и оправдаване на подсъдимия Л. Д. по 1 повдигнатото му обвинение, както и отхвърляне на предявените граждански искове, относно които с въззивното решението е потвърдена присъдата на Окръжен съдБургас, или за отмяна на решението в атакуваните части и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Бургас.

Касационната жалба на повереника адв. Б. е насочена срещу наказателноправната част на въззивното решение, с която е намален размера на наложеното на подсъдимия Л. Д. наказание, и срещу гражданскоправната част на решението, с която е отменена присъдата в частта й относно осъждането на подсъдимия Л. Д. да заплати на всеки от гражданските ищци М. К. и А. К. сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 18.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и са отхвърлени исковете за тези суми. Претендират се касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 НПК – нарушение на материалния закон при отхвърлянето на предявените от гражданските ищци М. К. и А. К. граждански искове за заплащане на обезщетения за причинени им неимуществени вреди и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д. наказание. Прави се искане за постановяване на присъда, с която да бъде отменено въззивното решение в обжалваните части, както и искане за увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Срещу касационната жалба на повереника адв. Б. са постъпили писмени възражения от защитниците адв. Г. и адв. Т., в които се оспорва: - изобщо допустимостта на тази касационна жалба по съображения, че същата е просрочена, тъй като повереникът не е самостоятелна страна и не е подал жалбата в срока за обжалване на гражданските ищци и частните обвинители; - допустимостта на жалбата в частта относно гражданските искове по съображения, че не е депозирана жалба от името на гражданските ищци, респ. поради това, че в нея липсва изричен и ясен петитум относно претенцията спрямо тази част от обжалваното решение; - допустимостта на искането за увеличаване на наказанието; - и основателността на жалбата.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът адв. Г. поддържа развитите от нея в касационната й жалба съображения и оплаквания за пороци на въззивния съдебен акт, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалното право. Поддържа искането за оправдаване на подсъдимия, както и алтернативното искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане делото в обжалваната от защитата част за ново разглеждане от друг състав на АС - Бургас.

Изцяло поддържа и писменото си възражение срещу допустимостта на касационната жалба на повереника адвокат Б., както и възражението срещу становището на адвокат Б.. Намира за правилно въззивното решение в гражданско-отхвърлителната му част досежно претенциите на М. К. и А. К.. Счита, че жалбата на гражданските ищци не съответства на правната норма и на практиката на ВКС и не са налице основания за присъждане на претендираното обезщетение. Моли решението да бъде потвърдено в тази му част.

Защитникът адв. Т. моли да бъде прието, че касационните жалби на защитата са основателни по изложените в тях, както и в съдебното заседание пред ВКС аргументи. Претендира да бъдат уважени касационните жалби на защитниците и да бъде отхвърлена касационната жалба на гражданските ищци и частни обвинители.

Подсъдимият Д. изразява съгласие с казаното от защитниците си, а в последната си дума моли да се уважат касационните им жалби.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв. Б. поддържа 2 депозираната от тяхно име касационна жалба против въззивното решение по изложените в същата съображения. Намира за неоснователни касационните жалби на защитниците на подсъдимия Д.. Счита, че не са налице претендираните от тях основания по чл.348, ал.1 НПК.

Представителят на ВКП намира за неоснователни жалбите на защитниците на подсъдимия Д. и моли да бъдат оставени без уважение. По отношение жалбата на гражданските ищци и частни обвинители заявява, че ако бъде прието, че тя не е просрочена, то счита същата за частично основателна относно атакуваната гражданска част на решението, като моли да се уважат предявените граждански искове в посочения в жалбата размер.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационните жалби доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 133/27.10.2021 г., постановена по нохд № 1333/2019 г., Окръжен съд-Бургас е признал подсъдимия Л. Б. Д. за виновен в това, че на 18.02.2015 г. около 15.50 часа в /населено място/, на ул. /улица/ в кв. /квартал/, на строителен обект „Интегриран проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на кварталите /квартал/, /квартал/ и /квартал/ на /населено място/“, в качеството на „Технически ръководител строителство“ в /фирма/, причинил по непредпазливост смъртта на Б. Ш. К. (строителен работник към /фирма/), поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на строително - монтажни работи, състоящи се в подмяна на нарушена водопроводна тръба, размер Ф-90, обработване на краищата на тръбите, поставяне на муфа и свързване на тръбите, когато се срутила земна маса, която затрупала Б. Ш. К., като нарушил чл. 26, т. 1 и чл. 49, т. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; т. 1.1., т. 1.1.2., т. 1.24., т. 2.2. и т. 2.3. от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. „Извършване на земни работи“; т. 1.1.6., т. 2.2. и т. 2.3. от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна безопасност и опазване на околната среда при изпълнение на траншеен изкоп - ИЗБЕ 110“; стр. 1/4, ред 23, 24, 25 и 26 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна безопасност и възстановяване на околната среда при земни работи - ръчно - ИЗБЕ 011“; стр. 2/4, ред 8, 9, 10 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна безопасност и опазване на околната среда при механизирано извършване на земни работи - ИЗБЕ 010“; и т. 1.4.2.3. от Работен проект Част: Конструктивна на обект Инженеринг /Проектиране и строителство/ на ПСОВ в кв. /квартал/ , /населено място/ и квартали /квартал/, /квартал/ и /квартал/, Подобект: водоснабдяване на кв. /квартал/, Раздел IV „План за безопасност и здраве“, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 НК вр. чл. 54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, като го оправдал да е нарушил чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, и т. 3 и т. 4.2. от Длъжностна характеристика на „Технически ръководител на строеж“. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д. наказание една година лишаване от свобода е било отложено за срок от три години.

3

Със същата присъда подсъдимият И. к. п. е признат за невинен в това, че на 18.02.2015 г. в /населено място/, на ул. /улица/ в квартал /квартал/, на строителен обект „Интегриран проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на кварталите /квартал/, /квартал/ и /квартал/ на /населено място/“, в качеството на „Ръководител обект“ в /фирма/, е причинил по непредпазливост смъртта на Б. Ш. К. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като е нарушил чл. 33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, чл. 26, т. 1 и чл. 49, т. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; т. 1.1., т. 1.1.2., т. 1.24., т. 2.2. и т. 2.3. от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. - „Извършване на земни работи“; т. 1.1.6., т. 2.2. и т. 2.3. от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна безопасност и опазване на околната среда при изпълнение на траншеен изкоп - ИЗБЕ 110“; стр. 1/4, ред 23, 24, 25 и 26 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна безопасност и възстановяване на околната среда при земни работи - ръчно - ИЗБЕ 011“; стр. 2/4, ред 8, 9, 10 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна безопасност и опазване на околната среда при механизирано извършване на земни работи - ИЗБЕ 010“; т. 1.4.2.3. от Работен проект Част: Конструктивна на обект Инженеринг /Проектиране и строителство/ на ПСОВ в кв. /квартал/ , /населено място/ и квартали /квартал/, /квартал/ и /квартал/, Подобект: водоснабдяване на кв. /квартал/, Раздел IV „План за безопасност и здраве“; т. 3 и т. 4.2. от Длъжностна характеристика на „Технически ръководител на строеж“, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.

С присъдата подсъдимият Л. Б. Д. е осъден да заплати на всеки един от гражданските ищци М. Е. К. и А. Б. К. сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на настъпилото увреждане (18.02.2015 г.) до окончателното й изплащане, като са отхвърлени гражданските им искове за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до пълния им предявен размер от по 100 000 лв. за всеки един от тях, както и изцяло са отхвърлени гражданските им искове, предявени по отношение на подсъдимия И. к. п..

С присъдата подсъдимият Л. Б. Д. е осъден да заплати на всеки един от гражданските ищци А. М. К. и Н. А. П. сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на настъпилото увреждане (18.02.2015 г.) до окончателното й изплащане, като са отхвърлени гражданските им искове за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до пълния им предявен размер от по 75 000 лева за всеки един от тях, както и изцяло са отхвърлени гражданските им искове, предявени по отношение на подсъдимия И. к. п..