Решение № 635 от 12.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100502041 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ж. Н. К., подадена чрез пълномощник адв.Харизанов, против решение № 178 от 29.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 834/2021 г. по описа на РС-Поморие, с което е постановено следното:

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение-Поморие“ ЕООД да заплати на Ж. Н. К. сумата от 6914.29 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от м.ноември 2018 г. до м.октомври 2019 г. по сключен между страните договор за възлагане на управление на „МБАЛ-Поморие“ ЕООД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до претендирания размер от 19 311.69 лв.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение-Поморие“ ЕООД да заплати на Ж. Н. К. сумата от 1661.40 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху неизплатената разлика между дължимото и изплатеното възнаграждение по договор за управление сключен между страните, за всеки от месеците, включени в периода от м.ноември 2018 г. до м.октомври 2019 г. включително, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждението, а именно от 01.12.2018 г. до 26.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в 1 останалата част над уважения размер до претендирания размер от 6559.46 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Н. К. против „Многопрофилна болница за активно лечение-Поморие“ ЕООД, за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 6612.89 лв., представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по сключения между страните договор за възлагане на управление на „МБАЛ-Поморие“ ЕООД, сумата от 290,74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 01.08.2021 г. до 28.11.2021 г., както и заплащане на обезщетение за забава върху главницата считано от 29.11.2021 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в частта за отхвърляне на исковете за разликата над уважения размер от 6914.29 лв. до претендирания размер от 19 311.69 лв., представляваща договорено възнаграждение за периода от м.ноември 2018 г. до м. октомври 2019 г. по сключения между страните договор за управление, в частта за отхвърляне на исковете за заплащане на сумата от 6612.89 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск по договора за управление, и сумата от 290.74 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението за периода от 01.08.2021 г. до 28.11.2021 г., както и в частта за отхвърляне на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, считано от предявяване на иска – 29.11.2021 г. до окончателното плащане, и в частта за разноските, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 3175.12 лв. за направените по делото разноски.

Въззивницата изразява недоволство от първоинстанционното решение в обжалваните му части, като в тези части счита същото за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че решението противоречи на нормите на чл.111 и чл.115, б.“г“ ЗЗД, като ПРС неправилно е приел, че в отхвърлената част претендираните възнаграждения по договора за управление са погасени с кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, като се сочи, че съдът не е изследвал задълбочено въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност с оглед спецификата на конкретния казус. В тази връзка се сочи, че размерът на възнаграждението на управителя по процесния договор не е бил константна величина, а се е променял постоянно и не е бил известен на страните при действието на договора, като е станал окончателно установен едва в хода на първоинстанционното производство с приемането на експертното заключение по делото, т.е. до този момент страните по договора за управление не са били наясно с точния размер на възнаграждението на управителя, поради което въззивницата счита, че погасителната давност не е започнала да тече. Сочи се също, че районният съд не е обсъдил и анализирал приетите като доказателства писмо с вх.№ 91-702-2/31.05.2021 г. и Заповед № РД-16-835/08.06.2021 г. на Кмета на Община Поморие за прекратяване на 2 процесния договор с ищцата, като със заповедта възложителят е признал за наличието на неизплатени по договора възнаграждения и обезщетения за неплатен отпуск, които е счел за дължими към 08.06.2021 г. и е наредил тяхното изплащане на ищцата, т.е. налице е признание от страна на възложителя за дължимост на претендираните вземания и поради това същите не са погасени по давност. При това, се счита, че като не е обсъдил тези доказателства, ПРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е постановил решението си при неизясненост на спора от фактическа страна. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения относно правната характеристика на договора за управление и връзката му с вида погасителна давност, като се сочи, че задължението за заплащане на възнаграждение по договор за управление не представлява периодично плащане и в случая кратката погасителна давност по чл.111 ЗЗД е неприложима, а вземането на управителя, произтичащо от мандатното правоотношение, се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Сочи се също, че съдът неправилно е отхвърлил иска за възнаграждения за част от вземанията като погасени по давност, без да вземе предвид разпоредбата на чл.115, б.“д“ ЗЗД, съгласно която давност не тече между юридическите лица и техните управители, докато трае управлението, а процесният договор е прекратен на 08.06.2021 г.

Оспорва се като неправилен извода на ПРС за неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение за неползван отпуск, като се сочи, че съдът е тълкувал превратно клаузите на чл.29 и чл. 30 от договора за управление и е достигнал до неправилния извод, че ищцата не можела да претендира обезщетение при прекратяване на договора. В тази връзка се сочи, че самата клауза на чл.30 от договора препраща към чл.177 КТ и страните са се съгласили за нейното приложение, поради което няма как да се приеме, че тази норма е неприложима, като съда не е обърнал внимание на издадената от Кмета заповед от 08.06.2021 г., с която е наредено на ищцата да се изплати в качеството й на управител и обезщетение за неползван отпуск за периода 2019-2021 г.

В заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да уважи предявените искове в пълен размер. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна “Многопрофилна болница за активно лечение – Поморие“ ЕООД, подаден чрез пълномощник адв.Станева, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и доводи, като се изразява съгласие с изводите на районния съд. Оспорват се твърденията в жалбата, че размерът на възнаграждението на управителя не бил известен на страните и бил 3 установен едва в съдебното производството, като се сочи, че такива съждения не почиват на правната логика, тъй като размерът е бил не само изначално определен, но е бил и месечно (т.е. периодично) изплащан на управителя, които обстоятелства са установени по делото. В тази връзка са изложени от въззиваемата страна и подробни доводи за уговаряне на възнагражденията на управителя като периодични/ежемесечни плащания в предварително определен размер, поради което се сочи, че претендираните разлики във възнагражденията са погасени с кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Оспорват се като неоснователни и твърденията на въззивницата за приложимост на нормите на КТ в процесното правоотношение, като се сочи, че клаузата на чл.29 от договора за управление е недействителна предвид характера на договора и ищцата няма право да търси обезщетение за неползван отпуск, за което са изложени подробни съображения. Оспорват се като неоснователни и твърденията във въззивната жалба за допуснати от районния съд процесуални нарушения, за което също са изложени подробни аргументи. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Пред Районен съд-Поморие са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.286 ЗЗД, вр. чл.141, ал.7 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Първоначално, с исковата молба, допълнително уточнена с молба от 23.12.2021 г., ищцата Ж. Н. К. е претендирала за осъждане на ответника „Многопрофилна болница за активно лечение – Поморие“ ЕООД /“МБАЛ-Поморие“ ЕООД/ да й заплати следните суми: 30 537.31 лв. – сборна главница от разликите между изплатеното и дължимото на ищцата възнаграждение за всеки от месеците за периода от м.април 2016 г. до м.октомври 2019 г. по сключен между страните договор за управление от 04.04.2016 г. и допълнителни споразумения към него, индивидуализирани в исковата молба по месеци и размери; 4640.44 лв. – сборна лихва за забава върху неплатените месечните главници, представляващи разликите между изплатеното и дължимо възнаграждение на ищцата по договора за управление, начислена за периода 01.05.2016 г. – 26.11.2021 г. конкретизирана по размер и периоди в исковата молба;

6869.99 лв. – главница, представляваща обезщетение за неползван отпуск; 286.25 лв. – лихва за забава върху обезщетението за неползван отпуск за периода 30.06.2021 г. – 26.11.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници от подаване на 4 исковата молба до окончателното им изплащане.

В съдебно заседание на 20.03.2023 г. по реда на чл.214 ГПК е направено от ищцата и прието от съда изменение на претенциите, чрез намаляване, респ. увеличаване на техния размер, както следва: претенцията за заплащане на възнаграждения се намалява от 30 357.31 лв. на 19 311.69 лв., претенцията за лихва за забава върху възнагражденията се увеличава от 4640.44 лв. на 6559.46 лв., претенцията за обезщетение за неползван отпуск се намалява от 6869.99 лв. на 6612.89 лв. и претенцията за лихва за забава върху обезщетението за неползван отпуск се увеличава от 286.25 лв. на 290.74 лв. С оглед изменението на исковете, претенциите се считат предявени в така посочените размери.

Изложени са твърдения, че съгласно прието решение на Общински съветПоморие № 168/25.03.2016 г., между страните е сключен договор за управление № Д279/04.04.2016 г. и допълнителни споразумения към него, по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността управител на „МБАЛ-Поморие“ ЕООД и е получавала месечно възнаграждение в размер на 280 на сто от отчетната средна месечна брутна заплата в заведението, но не повече от дванадесеткратния размер на минималната работна заплата за страната, като падежът на плащане на възнаграждението за управител бил 30-то число на месеца, следващ отработените дни в предходния месец.

Във връзка с прието решение на ОбС-Поморие за прекратени правомощията на ищцата като управител на „МБАЛ-Поморие“ ЕОД и договорът за управление е прекратен със заповед № РД-16-835/08.06.2021 г. на Кмета на Община Поморие. Твърди се, че в резултат на въвеждане на нов счетоводен продукт от м.ноември 2019 г., главният счетоводител на дружеството установил, че за периода на договора за управление на ищцата е била начислявана по-малка сума за възнаграждение като управител, поради което с настоящия иск се претендира заплащане на разликите между дължимото и изплатеното й възнаграждение за периода от м.април 2016 г. до м.октомври 2019 г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и дължимата лихва за забава върху неизплатените разлики от възнагражденията от падежа на отделните възнаграждения до 26.11.2021 г. Твърди се също, че на основание чл.224 КТ към м.юни 2021 г. на ищцата било начислено, но не е изплатено обезщетение за неизползван отпуск, което също се претендира за заплащане с исковата молба, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и лихвата за забава върху обезщетението за периода от 30.06.2021 г. до 26.11.2021 г.