Решение № 8489 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8489 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110131284 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.

Б. Р. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 oт ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1599,90 лева, представляваща главница за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, АДРЕС, на втори надпартерен етаж, ап. 12, абонатен № 384949, ведно със законна лихва за период от 02.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 172,57 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 05.03.2024 г., сумата от 47,05 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 05.03.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 19373/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на 1 договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като той не е престирали насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 19373/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът не разполага с интерес да предявява иск за цялото вземане предмет на заповедта за изпълнение. Оспорва да е налице облигационно отношение между него и ищеца. Оспорва ищецът да е извършил реална доставка за топлинна енергия за процесния имот, както и количеството на доставената топлинна енергия. Оспорва да е бил уведомяван и да получавам сметки и фактури за задължения към ищеца. Оспорва общите условия на ищеца да са в сила за процесния имот. Оспорва измервателните уреди на ищеца да са преминали през метрологична проверка. Оспорва представените от ищеца документи. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 02.04.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11393 от 15.04.2024 г. по ЧГД № 19373 по описа за 2024 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу длъжника А. Б. Р. за следните суми: сумите 1599,90 лева (хиляда 2 петстотин деветдесет и девет лева и 90 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 172,57 лева (сто седемдесет и два лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 05.03.2024 г., 47,05лева (четиридесет и седем лева и 05 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 9,33 лева (девет лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 05.03.2024 г., както и държавна такса в размер на 36,58 лева (тридесет и шест лева и 58 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 26.04.2024 г., като същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед на 29.04.2024 г., като е посочил, че не дължи изпълнение за сумата над 99,99 лв.

С разпореждане от 09.05.2024 г., връчено на 13.05.2024 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си.

В срока по чл. 415 ГПК – на 31.05.2024 г. ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 22.02.2005 г. под акт № 139, том XVIII, вх. рег. № 6425/22.02.2005 г., от който се установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния топлоснабден имот.

По делото е представен протокол от проведено на 26.01.2005 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС, на което те са взели решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

Представен е договор № 2435/11.02.2005 г., сключен между ЕС като възложител и „Бруната България“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

3

По делото е представен договор от № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Бруната“ ООД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са още: списък на абонатите от адрес: гр. София, АДРЕС, вх. 1; Разрешение за ползване № СТ-12-595/29.12.2004 г. на строеж „Външно топлоснабдяване и абонатна станция на жилищна сграда“ на адрес: гр. София, АДРЕС; първа страница от заявление-декларация от ответника; фактури № ********** и № 1026872640 и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми; Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени индивидуални справки за използвана ТЕ за периода от 05.2021 г. до 04.2022 г. и от 05.2022 г. до 04.2023 г., както и два броя формуляри за отчет на процесния топлоснабден имот за извършен на 14.06.2022 г. и на 12.06.2023 г. реален отчет.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. В процесния период е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота разхода за ТЕ е измерен с индивидуален топломер, в имота е имало и един брой водомер за топла вода, не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в общите части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и ТЕ за БГВ на база отчетен разход. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните 4 разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители – за отопление (имот и сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Бруната“ ООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. Общият топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 1599,90 лв. Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за исковия период е в размер на 47,05 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на 172,57 лв., а тази върху главницата за УДР – на 9,33 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 oт ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС, като са подадени в срока по чл. 415 ГПК, с изключение на тази част относно сумата от 99,99 лв. за главница за топлинна енергия, тъй като ответникът с възражението срещу заповедта за изпълнение е посочил, че оспорва сумата над този размер, респ. по отношение на тази сума заповедта за изпълнение е влязла в сила и исковото производство в тази част следва да се прекрати.

5

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.