Решение № 4213 от 13.12.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 19466/2021
- Вид
- Решение № 4213
- Подписан
- 13.12.2022
- В сила
- 28.01.2023
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1-8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1-8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1-8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1-8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1-8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1-8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1-8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500 ал. 1 т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4213 гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20215330119466 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Застрахователно дружество Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори М. М. - Г. и В. И., чрез пълномощника си юрк. И. Г., е предявил против Д. Я. А., ЕГН: **********, от гр. ************, ул. „******” № ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ************ г. на ******, *********. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************* г., суми, както следва: сумата от 8 516 лева (осем хиляди петстотин и шестнадесет лева) - главница, представляваща регресно вземане за платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ поради напускане на водача на мястото на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда- ************г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 170, 32 лева - държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на *********** г. на път ***********, на 1 км след табелата за изход от гр. ***********, в посока село ***************** се реализирало ПТП с участието на лек автомобил марка „*******“, модел „***********“, рег. № *********, собственост на Я. А. А., управляван от ответника и лек автомобил марка „**************“, модел „**********“ рег. № *********, собственост на В. С. К., в резултат на което за последния настъпили имуществени вреди. Твърди се ответникът да е изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с увредения 1 автомобил, който се движел в нея. По случая бил съставен протокол за ПТП № ************ г., в който било посочено, че виновният водач е напуснал местопроизшествието. Към датата на застрахователното събитие лекият автомобил марка „********“, модел „********“, рег. № ********** бил застрахован при ищеца по задължителна застраховка „ГО“ с полица № ***********, валидна за периода ************г.- *********** г. По повод на събитието до застрахователя било подадено искане за завеждане на претенция по щета с № *****************, като след извършен оглед на автомобила и оценка на щетите, същите били определени в размер на 8516 лева при условията на тотална щета, от които 8496 лева застрахователно обезщетение и 20 лева ликвидационни разходи. Обезщетението било определено при условията на тотална щета, тъй като били увредени изброени в уточняваща молба части до степен за подмяна на стойност, надхвърляща 70 % от стойността на автомобила – 12 000 лева.
Определената за изплащане сума била платена на собственика по банков път на ************ г. От протокола за ПТП се установявало, че инцидентът е настъпил поради виновно поведение на ответника, който е изгубил контрол върху управляваното от него МПС, навлязъл е в лентата за насрещно движение, където настъпил сблъсък с увредения автомобил. По смисъла на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ застрахователят имал право на регресно вземане от виновния водач, когато последният бил напуснал мястото на ПТП преди идването на органите на КАТ. За събиране на сумата ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като се образувало частно гр. дело № 1*********** г. на ******, ******* . с-в и се издала заповед за изпълнение за сумите, като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което се предявявал настоящият иск. Моли се за признаване на установено съществуването на задължението по заповедта. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника е представил писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Сочи се, че съгласно текста на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, ведно с лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и когато посещаването на мястото от тях е задължително по закон. В конкретния случай не било ясно – нито се твърдяло, нито се доказвало от ищеца да е налице някоя и коя точно от осемте хипотези, изброени в чл. 125, т. 1-8 от ЗдвП, при които посещаването на местопроизшествието от контролните органи е задължително. В тази връзка цитира съдебна практика. Ето защо, исковата претенция била недоказана по основание.
Твърди се местопроизшествието да не е посетено, неясно по каква причина, от органите на МВР, да не се установява следвало ли е или не да бъде посетено, да е съставен протоколът няколко дни по-късно, и двамата участници да са го подписали без възражения и да са нямали разногласия по случилото се. Оспорва се ответникът да е напуснал местопроизшествието, да е бил задължен да изчаква органите на МВР, в протоколът за ПТП не било посочено виновният водач да е напуснал местопроизшествието. В исковата молба дори не било посочено, че на това основание се претендира регресно вземането от ответника, само била посочена разпоредба на КЗ. Оспорва се наличие на причинна връзка, оспорва се ответникът да е причинил щетите по увредения автомобил.
Прави се възражение за погасяване на исковата претенция с 3г., респ. 5 г. давностен срок, който се твърди да се брои от датата на произшествието и към завеждане на делото да е изтекъл. Оспорват се всички представени с исковата молба доказателства поотделно в док. част на 2 отговора, като се сочи какво се оспорва на всяко от тях.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа исковите претенции и моли същите да се уважат. претендира разноски.
Особеният представител на ответника с писмено становище счита, че по делото е недоказана коя от хипотезите на чл. 125, т. 1-8 от ЗДвП е била налице, не само, че не е доказана, но и твърдения коя от тях е налице липсва, поради което счита иска за недоказан и моли като такъв да се отхвърли.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител заявява, че са били налице две от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП – тези по чл. 125, т. 5 и по т. 7 – когато има разногласия между участниците и когато има съмнение дали един от тях е употребил алкохол.
Твърди, че в случая наличието на разногласие се установява от липсата на попълнен двустранен констативен протокол, а поради това, че другият участник е напуснал местопроизшествието, е било налице и съмнение за това, че същият е употребил алкохол.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *********** г., издадена по частно гр. дело № ******* г. на ******, ******. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца суми, както следва: сумата от 8516 лева - главница, представляваща регресно вземане за платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ поради напускане на водача на мястото на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда- ********* г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 170, 32 лева- държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което са дадени указания на заявителя и същият е предявил настоящия установителен иск за вземането в едномесечен срок от съобщението, поради което и искът се явява допустим.
Видно е от представената преписка по протокол за ПТП № *************г., на**********г. на общински път *********, на 1 км след табелата за изход от гр. ************, в посока село ********** се е реализирало ПТП с участието на лек автомобил марка „******“, модел „******“, рег. № ********, собственост на Я. А. А., управляван от Д. Я. А., ЕГН ********** и лек автомобил марка „*********“, модел „***********“ рег. № ************, собственост на В. С. К. и управляван от него, като в протокола е посочено, че Д. Я. А. по време на движение на управляваното от него МПС, губи контрол върху него, навлиза в лентата за насрещно движение и удря управлявания от В. С. К. лек автомобил, в резултат на което за лекия автомобил марка „**********“, модел „***********“ рег. № *********** са настъпили множество вреди в задна лява част, включително и задна лява гума и джанта са откъснати, и други. Посочено е, че виновен за ПТП е водачът Д. Я. А., в схемата е посочено, че е навлязъл в насрещната лента при ляв завой, както и че е напуснал местопроизшествието, което е било посетено на място от органите на КАТ, а виновният водач е установен и подписал протокола впоследствие, без възражения.
Видно от протокола, автомобилът „**********“, модел „**********“ рег. № *********** е с отнесени части, включително липсваща гума и джанта, като обективно не е бил в състояние да се придвижи на собствен ход след инцидента. Посочено е и, че виновният водач е напуснал местопроизшествието, с което се е отклонил от проверка за употреба на алкохол. По преписката са налични жалба и докладна записка, видно от които вследствие на удара на лекия автомобил 3
*********“, модел „*************“ рег. № ************* е с откъсната задна лява гумна с джантата, счупен диференциал, огънат заден мост, деформирана задна лява част на автомобила и други, като след извършена проверка е установен водачът на лек автомобил марка „**********“, модел „**********“, рег. № ************ - Д. Я. А., ЕГН **********. На същия на дата **********г. е съставен **************, серия ***, който му е връчен, за това, че на ************г. около 19: 00 часа в Община ************, на път общински ***********, на 1 км след табелата за изход от гр. ***********, в посока село ************ управлява лек автомобил марка „********“, модел „*********“, рег. № ***********, собственост на Я. А. А., като 1. по време на движение на МПС губи контрол над МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия се по нея лек автомобил *********“, модел „**********“ рег. № ********** напуска мястото на ПТП, без да установи какви са последиците от него и без да уведоми компетентната служба на МВР, с което е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочено е, че от нарушението са претърпяни материални вреди, описани в протокол за ПТП № ***********. Виновният водач е подписал акта без възражения, като по делото е представен електронен препис от същия, заверен от ОД на МВР ************, неоспорен от страните.
С наказателно постановление № ************* от ***********г. на Д. Я. А. е наложена глоба по чл. 185 от ЗДвП в размер на 20 лева и глоба по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП в размер на 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за три месеца за следните нарушения: по време на движение на МПС губи контрол над МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия се по нея лек автомобил ************“, модел „************“ рег. № ************** напуска мястото на ПТП, без да установи какви са последиците от него и без да уведоми компетентната служба на МВР, с което е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.
1 от ЗДвП. По преписката няма данни същото да му е връчено.
Установява се от полицата № *************** от **********г., че за лекия автомобил марка „*****“, модел „******“, рег. № ************* е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност: в ЗК „Лев инс“ АД със срок на валидност ***************г. – ***********г., от представеното уведомление е видно, че на **************г. собственикът на увредения автомобил *************“, модел „************“ рег. № ************** е подал искане за оглед и оценка по щета на МПС. От Свидетелство за регистрация на МПС Част 1 на МПС рег. № ************** е видно, че на ************г. е прекратена регистрацията му на основание тотална щета, за което и е издадено удостоверение № ************ от ОД на МВР **********, сектор Пътна полиция. В. К. е представил на застрахователя на ответника – на ищцовото дружество удостоверение за банкова сметка, фактура за пътна помощ от ************г, за 96 лева, клато са изготвени няколко проформа фактури с оферти за отремонтиране на автомобоила – една на стойност 7893, 92 лева за заден диференциал, друга за всички щети за 16 643, 17 лева, изготвен е опис и оценка от застрахователя, както и сравнителна експертиза по щета, като е заключено, че стойността на ремонта ще надхвърли неколкократно стойността на автомобила и е определено обезщетение за изплащане в размер на 8400 лева. Включена е за изплащане и стойността на услугата по пътна помощ и общото обезщетение за изплащане, определено по ктитерии на застрахователя, е изчислено на сумата 8496 лева, от които 8400 лева тотална щета 70 % и 96 лева за репатриране на автомобила. Определени са и 20 лева ликвидационни разходи. На В. К. са изплатени, както следва, по банков път – на ***********г. – 4656, 73 лева, и на същата дата допълнително още 3839, 27 лева.