Решение № 78 от 15.05.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Силистра, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора В. В.

Членове:

Добринка С. Стоева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20243400500072 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 187/29.09.23г., пост. по гр.д. № 83/2023г. по описа на ТРС, е признато по отношение на Х. М. Х., че И. В. Д. притежава правото на индивидуална собственост, придобито чрез договор за покупко-продажба по време на брака им при липса на негов принос, на дворно място в с. Преславци с площ от 1 577 кв.м., заедно с построената в него масивна едноетажна сграда и масивна едноетажна второстепенна постройка към сградата. Осъден е Х. М.

Х. да заплати на И. В. Д. направените от нея по делото разноски в размер на 833,17 лв. и е определен на страните шестмесечен срок за отбелязването на решението в СлВп - Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

Недоволен от постановеното решение, е останал Х. М. Х., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно, поради което моли съда да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.

1

Ответната страна по жалбата И. В. Д. изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда решението на ТРС да бъде потвърдено.

СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. 21,, ал.4,т. 1 СК.

И. В. Д. претендира право на индивидуална собственост върху придобито по време на брака й с Х. М. Х., при липса на принос от негова страна за придобиването, дворно място, находящо се в с. Преславци, общ.

Тутракан, обл. Силистра, ул. „Първа“ № 11, с площ 1,577 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот IV-61 в кв. 3 по плана на с.

Преславци, одобрен със Заповед № РД-02-14-1543/14.08.1999 г. на МРРБ, ЧИ на регулационния план, одобрен със заповед № 295/12.09.2001 г. на Община Тутракан, при граници: улица - УПИ V-62, УПИ VIII-59, УПИ IX-64 и УПИ III-60, заедно с построените в имота жилищна сграда на един етаж с площ 69 кв. м. и второстепенна постройка на един етаж с площ 64 кв.м. Ищцата твърди, че с ответника и настоящ жалбоподател са сключили брак на 19.01.2022 г., като непосредствено след сключването му ответникът е напуснал семейното жилище и е преустановил всякакви контакти с нея.

Твърди, че на 10.03.2022 г. е сключила договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 55 000 лв., чиито ежемесечни вноски по погасяването му изплаща сама, като средствата от кредита са усвоени за закупуване на процесния имот на 11.03.2022 г. и за извършване на подобрения в него.

Х. М. Х. не оспорва, че на 19.01.2022 г. е сключил граждански брак с ищцата, но твърди, че след това съпрузите заедно са заминали за Германия, гр. Бретен, където той имал квартира. Твърди също, че през м. януари 2022 г. е имал среща с Е. М. от с. Преславци по повод закупуването на процесния имот и през м. февруари 2022 г. постигнали споразумение за продажна цена от 7 500 евро, като това наложило Д. да се завърне в България сама, преди което ответникът й дал 5 000 евро за закупуването на имота, тъй като уговорката с продавачите била останалите 2 500 евро да бъдат заплатени впоследствие. Твърди също, че 5 000 евро от общата цена са лични негови средства, като признава, че останалите 2 500 евро са средства, получени от 2 ищцата в резултат на сключения от нея договор за кредит.

Безспорно установено по делото е, че страните са сключили граждански брак на 19.01.2022 г.

От обясненията на страните и ангажираните доказателства се установява, че към този момент ищцата Д. е живеела с Гошо - бащата на второто и третото й дете, както и че през м. януари 2022 г. съпрузите ,заедно със свид. Алилова, отпътували от България за Германия, като свид. Алилова и ищецът се запознали при пътуването. Видно от представения по делото договор за наем /стр. 95/, на 27.01.2022 г. ответникът наел жилище в гр.

Бретен, ФРГ, като в жилището, освен него, се нанесли ищцата Д. и свид. А..

Според показанията на св. Б.А. на работа ходел само Х., а тя и ищцата Д. не ходели на работа, като и тя именно перяла дрехите на работещия, готвила и чистила. Св. А. заявява, че присъствала на разговор между страните, в който ответникът предложил на Д. да закупят къща в с. Преславци и тя се съгласила, като Х. уговорил по телефона условията с продавача за продажна цена от 7 500 евро на разсрочено плащане, с първа вноска от 10 000 лв., и за целта дал на ищцата сумата от 5 000 евро за закупуването на къщата и тя на 18-ти или 19.02.2023 г. отпътувала от за България.

Видно от представения на стр. 9 от първоинстанционното дело договор за отпускане на кредит за текущо потребление, на 10.03.2022 г. между ищцата и „Банка ДСК”, в гр. Варна, е сключен договор за отпускане на кредит за текущо потребление в размер на 55 000 лв. Видно от представеното извлечение, сумата е усвоена на същата дата, като с част от нея е рефинансиран стар кредит (около 18 000 лв.), друга част е изтеглена в брой на каса -17 000 лв.

От представения по делото Нотариален акт № 146/11.03.2022 г.

Нотариус № 648 /стр.6/ се установява, че на 11.03.2022 г. е сключен договор за покупко - продажба, съгласно който ищецът Д. закупува процесното дворно място и сгради за сумата от 3 000 лв.

Правилно ТРС е приел, че действителната договорена цена обаче е 15 000 лв., като този факт не се спори от страните и се потвърждава от всички събрани писмени и гласни доказателства. Видно от представеното уд-е за търпимост /стр.7/, процесните сгради са търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Продавачът по сделката - св. Али, твърди че при 3 изповядването й ищцата заявила, че ще заплати цялата сума, като видно и от операционната бележка на стр.19 и извлечението на стр. 94, на същата дата от сметка на Д. по сметка на единия от продавачите - св. Алиева, е преведена сумата от 15 000 лв. с основание: „покупко продажба на имот”, което се потвърждава и от св. Валентина Веселинова Димитрова, присъствала на превеждането на сумата. Св. Алиева също потвърждава, че сумата й е преведена по банков път, но твърди, че ищецът Д. е носила сума в брой - 5 000 или 10 000 лв. От обясненията на ищцата и показанията на св. Али се установява, че е носела сумата в брой (17 000 лв., които бил изтеглила предходния ден), но продавачите държали да бъде извършен банков превод. В тази връзка от банковото извлечение (стр. 93) е видно, че началното салдо по сметката в началото на 11.03.2022 г. е било 14 097,50 лв. Ищцата е внесла 6 000 лв. чрез ATM, след което е имала достатъчно наличност, за да осъществи вътрешнобанковия превод от 15 000 лв. по сметката на св. Алиева.

Според св. А. през м. май 2022 г. ищцата Д. отново е посетила ответника във ФРГ, като този път е останала една седмица, но впоследствие отношенията между страните се влошили поради факта, че в България ищцата продължавала да живее заедно с Г./в гр. Варна/, тъй като той отказвал да даде разрешение децата им да напуснат страната.

По делото липсват доказателства, установяващи ответникът да е изпращал пари на ищцата в тази период. Комуникацията между страните се е осъществявала чрез св. А., като и именно на нея Д. съобщила, че желае да се разведе с Х. и тя трябвало да го убеди да подпише документите.

Настоящият състав напълно се солидаризира с извода на ТРС, че не е безспорно установено по делото, че ответникът е предал на ищцата сумата от 5 000 евро за закупуването на процесния имот, предвид обстоятелството, че единственото доказателство в тази насока са показанията на св. Алилова, но те не могат да бъдат кредитирани като категорични в тази им част, тъй като тя не само, че не е сигурна за точната сума, която е предадена, а е видяла „пачка”, като е чула ищецът да казва, че сумата е 5 000 евро, без тя лично да я е броила, но и показанията й като цяло са непоследователни и объркани.

Свидетелката твърди, че първоначално договорената сума за къщата била 7 000 евро, която била намалена на 5 000 евро, а всъщност заплатената от ищцата продажна цена е 15 000 лв. (7 500 евро).

4

Освен това, правилно ТРС е съобразил, че отношенията между ответника и свид. Алилова са неясни и будят сериозни съмнения относно нейната пристрастност. Свидетелката сочи, че тя е перяла дрехите на ответника и чистела по време на съвместно съжителство между страните във ФРГ в началото на 2022 г., докато неговата съпруга - ищцата Д., живееща в същата квартира, е пиела по „24 часа на ден” (заедно със самата А.). А и св. А. заявява, че ищцата се обаждала на нея от България и тя предавала след това информацията на ответника. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че свидетелката често използва местоимението „ние”, като има предвид нея и ответника: „Ние и казахме, че ако няма пари, ще и дадем.” [...] „Тя от нас пари, нищо не прие.”, което налага извода, че свидетелката по - скоро възприема отношенията между нея и ответника като семейни, а не тези между страните по делото. Именно поради тази причина тя се е изненадала при запознаването й с ищеца и настоящ жалбоподател:„Аз в колата видях И. и го питах коя е тази. Той каза: „Аз съм сключил граждански брак, това е жена ми.

“. На мен ми стана странно. [...] Х. ме извика да живея при тях. Те преди да сключат граждански брак с И., ние имахме уговорка с него. Той щеше да ме вземе. И. откъде излезе?!”.

Нещо повече, предоставянето на сумата от 5 000 евро, както заявява свидетелката Алилова, не кореспондира с факта, че Д. впоследствие е сключила договор за кредит за 55 000 лв. и е заплатила продажната цена на имота - 15 000 лв. от предоставените й средства по кредита. Логиката води на извод, че ако ищцата действително е разполагала с 5 000 евро тя би изтеглила по - малък кредит или поне част от продажната цена да бъде заплатена в брой с предоставените й от ответника средства.

Съгл. чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгл. ал. 3 от същата разпоредба съвместният принос се предполага до доказване на противното. Липса на принос може да е налице и при наличието на фактическа раздяла между съпрузите, но само когато тя е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите и е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг от страна на другия (ТР № 35 от 14.06.1971 г. на ВС, ОСГК).

5

В конкретният случай по делото е безспорно установено, че съпрузите реално по време на брачното си съжителство са живели заедно около месец и една седмица в Германия, като през останалото време И. Д. е живяла в гр.

Варна с бащата на второто и третото си дете и именно в този период е взето решение за закупуването на процесния имот, който обаче изцяло е заплатен със средствата от предоставения на Д. кредит. По делото липсват данни, установяващи жалбоподателят да е изпращал парични средства от чужбина за издръжката на съпругата си в периодите, в които тя е пребивавала в България, както да е заплащал вноски по кредита. Единственото ангажирано доказателство – показанията на св. А., както бе посочено по-горе, не могат да се кредитират като категорично, безпристрастно и безспорно доказателство.

Съобразявайки всичко това, правилно ТРС е приел, че по време на брачното си съжителство страните не са изградили отношения, свързани със същинско семейно съжителство, включително и такива от имуществен и личен характер (напр. полагайки грижи един за друг, за общи деца, за домакинство, предоставяйки средства един на друг за покриване на ежедневни потребности, придобиване на движими и недвижими вещи с общи средства и др.), а и периодът от един месец съжителство и то редом с още една жена, е крайно недостатъчен, за да бъде отчетен като фактор в семейните им отношения. Ето защо се налага изводът, че по аргумент на обратното от чл. 21, ал. 3 от СК, приносът на съпруга Х. в придобиването на процесния имот е изключен, поради което искът се явява основателен.