Разпореждане № 142 от 12.02.2026, Районен съд - Крумовград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 142 гр. Крумовград, 12.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Частно гражданско дело № 20265130100228 по описа за 2026 година

При извършена от съдията - докладчик по делото Иван Йорданов проверка на постъпило с вх. № 471 /12.02. 2026 г. по описа на Районен съд - Кърджали заявление от „Кредито" ЕООД, с ЕИК 204554530 в качеството на заявител, с което по реда на чл.410 от ГПК и сл. се установява, че с него се иска издаване на заповед за изпълнение и въз основа на нея и изпълнителен лист срещу С. А. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, по силата на която да заплати на кредитора „Кредито“ ООД, с ЕИК 204554530 сумата в размер на 102,26 евро (сто и два евро и 26 цента), представляваща главница по договор за кредит № OL00133960/ 10.11.2025 г.,за периода от 10.11.2025 г. до 10.12.2025 г., ведно със законната лихва за период от 12.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 3,42 евро (три евро и 42 цента), представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2025 г. до 10.12.2025 г., 99,70 евро (деветдесет и девет евро и 70 цента), представляваща такса за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, за периода от 11.12.2025 г. до 11.02.2026 г., 1,92 евро (едно евро и 92 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 11.12.2025 г. до 11.02.2026 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента), държавна такса в размер на: 10,86 евро (десет евро и 86 цента)

Допълването от законодателя на основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, въведени с чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ бр. 100 от 2019 г.) представлява привеждане на нашето законодателство в съответствие с изискванията на Директива 93/13, която не допуска правна уредба на държава членка, изключваща възможността на съда в заповедното производство, макар да е установил наличието на всички необходими за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно неравноправния характер на клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, ако последният не подаде възражение. Може да се гарантира ефективна защита на произтичащите от тази директива права, само при условие че системата на националното процесуално право позволява в 1 рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор.

В т.3.1 по №3 заявителя претендира такса в размер на 99,70 евро.

Претендираната сума от 99,70 евро, представляваща такса за извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общите условия и Тарифата на дружеството пораждат значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19 от ЗПК). Представянето им като такса за извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи тези плащания в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.

Законодателят е предвидил, че санкция за неизпълнението на задължението на кредитополучателя представлява присъждането на дължимо обезщетение по смисъла на чл.86 ал.1 от ЗЗД, което по същество представлява дължима лихва. От друга страна такава сума не се дължи, тъй като изпращането на канцеларски и други материали и услуги, свързани с обслужване на кредита само по себе си не представлява указана от кредитодателя услуга, поради което такива разходи не следва да се начисляват.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разноските за събиране на вземането, са свързани с процедурата по управление на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта на разноски, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК и поради това е нищожна. Следва да се има в предвид, че с процесното вземане, се заобикаля забраната визирана в чл.33 от ЗПК, според който при забава потребителят дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост, е изцяло свързана със забавата на длъжника.

В настоящия случай невключването на допълнителните възнаграждения и такси в размера на ГПР води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащането им (арг. чл. 19, ал. 5 от ЗПК) и липса на основание за дължимост на тези вземания. Вписаните в договора параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. По арг. от чл. 23 от ЗПК, когато съдът е достигнал до извод за недействителност на договора за потребителски кредит, за което в заповедното производство при потребителски договори следи служебно, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на това заявлението по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. А. С. за сумата в размер на 105, 40 евро по договор за потребителски кредит OL00133960/ 10.11.2025 г., от които: 3,42 евро (три евро и 42 цента), представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2025 г. до 10.12.2025 г., 99,70 евро (деветдесет и девет евро и 70 цента), представляваща такса за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общите условия и Тарифата на дружеството, за периода от 11.12.2025 г. до 11.02.2026 г. и 1,92 евро (едно евро и 92 цента), 2 представляваща мораторна лихва за периода от 11.12.2025 г. до 11.02.2026 г., както и за адвокатско възнаграждение в размер над 102,26 евро (сто и две евро и 26 цента) , следва да се оставят без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 411, ал. 2, т.2, във вр. с т. 3 от ГПК РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЗАЯВЛЕНИЕТО по ч. гр. дело №228/ 2026 г. по описа на Районен съд Крумовград в частта, с която се иска от „Кредито“ ЕООД, 204554530, със седалище / адрес на управление:гр.София, бул.Черни връх 51Г, ет.3, ап.32, общ.Столична, обл.София (столица) представлявано от Р. Н. Т., чрез адв. П. Х. А. от САК издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. А. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес **** за сумата от 105, 40 евро по договор за потребителски кредит OL00133960/ 10.11.2025 г., от които: 3,42 евро (три евро и 42 цента), представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2025 г. до 10.12.2025 г., 99,70 евро (деветдесет и девет евро и 70 цента), представляваща такса за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общите условия и Тарифата на дружеството, за периода от 11.12.2025 г. до 11.02.2026 г. и 1,92 евро (едно евро и 92 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 11.12.2025 г. до 11.02.2026 г., както и за адвокатско възнаграждение в размер над 102,26 евро (сто и две евро и 26 цента).

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Кърджали в едноседмичен срок от получаването му.

Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________

3