Определение № 376 от 30.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1092/2023
- Вид
- Определение № 376
- Подписан
- 30.01.2024
- В сила
- 25.06.2024
- Състав
- Милена Богданова
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.621а · Търговски закон
- чл. 637, ал. 4 · Търговски закон
- чл.658 ал.1 т.15 · Търговски закон
- чл.658 ал.2 т.10 · Търговски закон
- чл. 660, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 663 · Търговски закон
- чл.663 ал.3 · Търговски закон
- чл. 663, ал. 3 и 4 · Търговски закон
- чл. 693 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1 и ал. 3 · Търговски закон
- чл. 717а · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376 гр. София, 30.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Богданова като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20231100901092 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „А.к.“ ЕООД ЕИК **** срещу Н. А. Г. синдик на „Б.-М.“ ЕООД ЕИК ****, с която са предявени в условията на евентуалност иск с правно осн.чл.663 ал.3 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000лв., представляваща претърпени от дружеството вреди, ведно с мораторната лихва за забава за периода от 19.04.2023г. до 12.06.2023г., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, в случай, че не бъде уважен този иск и акцесорния по чл.86 ЗЗД, то на осн.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000лв. претърпени от дружеството имуществени вреди, сумата от 183,33лв. мораторна лихва за периода 19.04.2023г. – 12.06.2023г., както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на даденото разрешение от съда по несъстоятелността с Определение от 14.07.2022г. по т.д.н.№271/2012г. на СГС, ТО 2ри състав, на основание чл. 717а от ТЗ на 19.07.2022 г. синдикът на “Б.-М.” ООД - в несъстоятелност обявил провеждането на преговори за продажба по реда на чл.718 от ТЗ на имущество, попадащо в масата на несъстоятелността на дружеството, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Искър“, с площ 4 065 кв. м., при съседи: ***; ***;
***; ***; ***., като посочил краен срок на преговорите – 15.08.2022г.
В условията на процедурата било посочено, че предложенията ще се разглеждат незабавно, след като синдикът се убеди, че стоп капарото е платено, след което кандидатът се поканва за провеждането на преговори и сключването на предварителен договор. Предложенията, постъпили след сключването на предварителен договор, не се разглеждали.
Ищецът сочи, че на 22.07.2022г. синдикът е отправил до Министерство на икономиката молба за оповестяване на приключване на процедурата по пряко договаряне. На 01.08.2022г. ищецът бил внесъл стоп капаро в размер на 12 000 лв. за участие в процедурата по пряко договаряне.
Предложението на „А.к.“ ЕООД било подадено в указания от синдика в 1 обявлението срок за приемане на предложения за закупуване на продаваемото имущество - до 11.00 часа на 15.08.2022год. Предложената от ищеца цена за актива на „Б.-М.“ ООД /в несъстоятелност/ била в размер на 1 810 000лева /един милион осемстотин и десет хиляди лева/, значително повече от началната цена в размер на 1200000 лева и значително повече от избрания купувач на имота от синдик П.В.П. „И.“ ЕООД в размер на 1300000 лева, който е и привилегирован кредитор и плаща продажната цена с прихващане, след влязла в сила частична сметка за разпределение.
Собствеността върху имота била прехвърлена на купувача „И.“ ЕООД на 13.04.2023г. с Нотариален акт №50 том 3 ,peг.№4156 дело №390 от 2023г. на нотариус И.Н..
Ищецът твърди, че с молба вх.№270383 от 31.03.2023г. поискал възстановяване на внесеното стоп капаро в размер на 12000 лева. Молбата му била изпратена до синдика за становище, след получаване на становище на синдика, че е съгласен да се възстанови сумата, съдът е разпоредил с разпореждане от 18.04.2023г. да се възстанови сумата от 12000 лева на „А.к.“ ЕООД и да се представят доказателства за това.
С молба вх.№276037/22.05.2023год. синдик Г. уведомил съда, че най-вероятно е сбъркал с преценката си за характера на сумата от 12000 лева и оттеглил съгласието си за възстановяване на сумата, като е поискал въпроса за възстановяване на сумата да се отнесе в о.с.з. на събрание на кредиторите, с предложение да се включи точка с такова искане в дневния ред на събрание на кредиторите. Съдът отказал да бъде включена тази точка в дневния ред на предстоящо събрание на кредиторите. Поради бездействието на синдика ищецът депозирал последваща молба до съда с искане за възстановяване на сумата от 12 000лв. С разпореждане от 25.05.2023г. съдът изпратил молбата на синдика по компетентност.
Сочи, че към настоящия момент, въпреки многократно отправените до синдика искания за възстановяване на сумата от 12 000 лв., представляваща стоп капаро, и изричните указания на съда по несъстоятелността, че същата подлежи на изплащане, без да е необходимо решение на събранието на кредиторите, синдикът не е възстановил процесното капаро.
Ищецът обосновава правният си интерес от предявените искове с факта, че синдикът не му е върнал процесната сума и че не е изпълнил задълженията си по чл.658 ал.1 т.15 и чл.658 ал.2 т.10 от ТЗ, от където и произтичат и претендираните вреди.
Съдът, след като се запозна с обстоятелствата и доказателствата по делото намира, че предявеният главен иск по чл.663 ал.3 от ТЗ е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца за водене на този иск и производството по него ще бъде прекратено, а по отношение на предявения в условията на евентуалност иск по чл.45 ЗЗД по правилата на родовата подсъдност ще бъде изпратено делото за разглеждано от Софийски районен съд. Съображенията в тази насока са следните.
Деликтната отговорност на синдика е уредена в специалната разпоредба на чл.663 ал.3 от ТЗ, чието действие се разпростира по отношение на определен ограничен кръг от лица и се поражда в предвидените в тази специална правна норма хипотези.
Основанието на иска се формира от твърденията на ищеца. В случая се претендира отговорност на синдика за вреди, които виновно е причинил на ищеца, като с бездействието си, изразяващо се в неизпълнение на вменените му от Търговския закон задължения, е допуснал ищецът да претърпи твърдените в исковата молба имуществени вреди. Синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижа на добър търговец (чл. 660, ал. 1 ТЗ). В чл. 663, ал. 3 и 4 ТЗ урежда специфична гражданска отговорност на синдика, която не изключва действието на общите правила за гражданската отговорност. В случаите, когато чл. 663 ТЗ е неприложим, синдикът отговаря за вреди, причинени във връзка с упражняването на негови правомощия, по 2 общите правила на ЗЗД.
Съгласно чл. 663, ал. 4 ТЗ активно легитимирани да предявят иск срещу синдика за обезщетяване на виновно причинените им при осъществяване на неговите правомощия вреди са длъжникът и кредиторите. Но не всеки кредитор е активно легитимиран да предяви този иск. Макар и в разпоредбата на чл. 663, ал. 4 ТЗ да не е посочено изрично, обхватът на активно легитимираните кредитори да предявят този иск е ограничен от възможността същите да претърпят вреди в резултат на неправомерно упражняване на правомощията на синдика в производството по несъстоятелност. Такава възможност би била на налице, когато в резултат от действията на синдика вземането на кредитора би останало неудовлетворено. Ето защо, легитимирани да предявят такъв иск на първо място са кредиторите с приети по смисъла на чл. 693 ТЗ вземания – такива, които са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692, с изключение на оспорените от длъжника по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ. Доколкото възможност за удовлетворяването им в производството по несъстоятелност е налице и по отношение на включените в списъка на приетите, но оспорени по реда на чл. 694, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ вземания, включените в списъка на неприетите, но предявени от кредитора с иск по чл. 694, ал. 2 от ТЗ вземания, съответно по чл. 637, ал. 4 от ТЗ, тези кредитори също могат да се ползват от специалната защита по чл.663, ал. 4 от ТЗ.
Ищецът не твърди да е кредитор на несъстоятелния длъжник, напротив поддържа становище, че това понятие следва да се тълкува разширително и синдикът да носи отговорност, тъй като чрез дължимостта му на процесните 12 000лв. на ищеца, то последният е негов кредитор в това производство. Съгласно ал.3 на чл.663 от ТЗ синдикът дължи на длъжника и кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си. Тази отговорност на синдика се разпростира в рамките на производството по несъстоятелност и относно лимитативно изброени лица -кредиторите и длъжника, сред които не е ищецът. Той е трето лице, което няма качеството на длъжник или кредитор в производството по несъстоятелност.
От изложеното в исковата молба не може да бъде направено заключение, че ищецът попада в кръга на кредиторите, разполагащи с иска по чл. 663, ал. 4 от ТЗ, доколкото вземането му не попада в нито една от изброените по-горе хипотези. В този смисъл, същият не е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 663, ал. 4 от ТЗ, поради което подлежи на връщане исковата молба в тази част.
Това не означава, че не може да бъде търсена отговорност на синдика, когато са наведени твърдения, че трети лица са били увредени от него в лично качество при извършване на определени действия като синдик и тук намира приложение общата норма на чл.45 от ЗЗД, за която не важи подсъдността по чл.621а от ТЗ и се разглежда по общия ред. Особените правила в производството по несъстоятелност, касаещи подсъдността са неприложими по отношение на иска за вреди от непозволено увреждане по общия ред, поради което приложение ще намери разпоредбата на чл.
104, т. 4 от ГПК. Цената на настоящия иск е под предвидения в закона минимум от 25000 лв., поради което искът е родово подсъден на районен съд. Поради което производството по делото следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по компетентност на Софийски районен съд.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.130 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№55773 от 12.06.2023г. в частта, в която е предявен главен иск с правно осн.чл.663 ал.3 ТЗ от „А.к.“ ЕООД срещу синдик Н. А. Г. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№1092/2023г. по описа на СГС.
ИЗПРАЩА делото на СРС по подсъдност за разглеждане на предявения иск на „А.к.“ ЕООД срещу Н. А. Г. по чл.45 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца в едноседмичен срок, считано от връчването му пред Софийски апелативен съд.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4