Решение № 1344 от 11.07.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. Пловдив, 11.07.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря Благовеста Каракашева и участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х дело № 1504 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба на А.Р.А., ЕГН **********, чрез адв. А.К., срещу решение № 839/05.05.2023 г., постановено по адм. дело № 209 по описа за 2023 година на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на А.Р.А., да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати обезщетение за периода 01.04.2020-31.05.2020, както и за периода от 17.11.2020-30.12.2022 г., за разликата над 625 лв. до пълния предявен размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди от 8000 лева. Оспорващият твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на основателност на предявената искова претенция в цялост. Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение, тъй като приетата от съда база се явява занижена и несъответстваща на степента и интензивността на увреждането. Иска се уважаване на исковата претенция в цялост.

3. Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.

София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на съдебни разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на

Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

По същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от А.Р.А., за осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, причинени му по време на задържането му в Затвор - Пловдив в периода от 01.04.2020 г. до 30.12.2022 г., настъпили като резултат от нарушения по чл. 3 от ЕКЗПЧОС, извършени от затворническата администрация.

Претендира се настъпване на вреда, в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия в Затвор - Пловдив, изразяващи се: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра нетна жилищна площ; липса на вентилация в килиите и свеж въздух; лошо състояние на тоалетната в килията - с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, както липса на шумоизолиране на тоалетната; лошо състояние на банята –малък брой душове, от които тече или гореща, или ледено студена вода; лошо качество на водата в банята, която не ставала за пиене; неосигуряване на дневна светлина, поради наличието в стаите, в които пребивавал ищецът, само на един прозорец с размери, които не осигурявали проникване на достатъчно светлина, предвид размерите на килията, както и липса на достатъчно проникващ свеж въздух през прозорците в килията, което създавало на ищеца дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания; липса на вътрешна и външна изолация на стените на затвора, което водело до трудно отопление през зимата и усещане за студ през нощта; непредоставяне през зимата на достатъчно дебели завивки; рядка смяна на спалното и постелъчно бельо, което създавало предпоставки за наличие на дървеници и бълхи в леглата на лишените от свобода; непредоставяне на препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; непровеждана спрямо ищеца индивидуална и групова корекционна работа от страна на отговорните лица в затвора, което довело до поведенческа и личностна криза; липса на достатъчно шкафчета, което принуждавало лишените от свобода да ползват общи шкафове за бельото и посудата си и липса на достатъчно мебели, или наличие на такива в лошо състояние, поставянето му в килии с пушачи, въпреки, че ищецът е непушач.

Ищецът претендира неимуществени вреди, изразяващи се настъпили здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност.

От фактическа страна първата съдебна инстанция установила, че за времето от 01.04.2020 г. до 31.05.2020 г. и от 17.11.2020 до 30.12.2022 г., в част от исковия период, ищецът не е бил задържан в Затвор - Пловдив. Според представена от администрацията на затова справка, ищецът е постъпил в пенитенциарното заведение на 01.06.2020 г., като първоначално бил настанен в Приемно отделение, където е пребивавал до разпределението си в 5-та група, стая № 60 на 05.06.2020 г. За периода на престой на ищеца в Приемното отделение същият е пребивавал в стая ОП-1 с площ от 26,47 кв. м. с между 3-5 л.осв. Стаята разполагала с два прозореца с размери 0, 50 м х 1, 218 м и 0,97 м х 1, 18 м и със санитарен възел с площ 2, 80 кв. м., който имал прозорец с размери 0, 30 м х 1,18 м.

Санитарният възел бил снабден с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполагала с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплявала се с централно парно.

На

05.06.2020 г. ищецът бил настанен в помещение № 60 на пост V в Затвора Пловдив, където престоял до 11.06.2020 г. Помещение № 60 било с площ от 27, 86 кв. м. и разполагало с два отваряеми прозореца с размери 0, 45 х 1, 17 м и 0, 98 х 1, 15 м и отделен санитарен възел с площ 2, 82 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0, 30 х 1, 15 м. За времето, в което ищецът бил настанен в помещение № 60, вътре пребивавали 5 души.

За периода от 12.06.2020 г. до освобождаването му на 17.11.2020 г. ищецът бил настанен на пост V в помещение № 52 в Затвора Пловдив, което било с площ 27, 92 кв. м. и с два отваряеми прозореца с размери 1,17 х 1, 17 м и 0, 45 х 1, 17 м. Към помещението имало отделен санитарен възел с площ 2, 57 кв. м, който разполагал с прозорец с размери 0, 34 х 1, 17 м. В периода, в посочената килия били настанявани между 4 и 8 души, като от 30.06.2020-19.07.2020-7; от 22.07.2020-02.08.2020-7;

06.08.2020-16.08.2020-7; от 22.08.2020-27.09.2020-7;02.10-01.11.2020-7от 03.11.2020-12.11.2020-7; от 13.11.2020-16.11.2020-8 души.

По време на престоя си в Затвор - Пловдив, ищецът не е работил и не е подавал молба да бъде включен в групови мероприятия.

Относно общите битови условия в Затвор – Пловдив е установено, че на всеки лишен от свобода се осигурявал комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода от домакина се осигурявал допълнителен комплект, като лишените от свобода имали право да получават и от свои близки спално бельо и одеяла, т. е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането ставало по усмотрение на лишените от свобода – в пералнята на затвора по график, ръчно и чрез изнасяне за пране от близките. Във всяко от спалните помещения по задържането на ищеца в Затвора Пловдив било осигурено наличието на постоянно течаща студена вода (във всеки санитарен възел), а топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята при затвора по график минимум два пъти седмично, като за работещите била осигурена възможност да използват баня и всеки ден след приключване на работа. Спалните помещения били добре осветени и с отваряеми прозорци, осигуряващи проникване на естествена светлина и вентилация. Проветряването на стаите се осъществявало по желание на лишените от свобода чрез отваряне на прозорците. Отоплението се осъществявало чрез изграденото парно. Хигиената се поддържала от настанените в помещенията, като за целта същите получавали съответните материали и консумативи, както и можели да закупуват допълнителни такива от лавката на затвора, или да им бъдат донасяни от техни близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. През 2017 г. в Затвора Пловдив било извършено боядисване на общите помещения и била подменена дограмата с нова PVC. Поставен бил гранитогрес в общите умивални. След ремонт в 5-та група били подменени изцяло подова настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите били оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета. Поради умишлено увреждане и унищожаване на инвентара обаче, се наложило няколко пъти да се извършват допълнителни ремонти и да се осигурява нов инвентар. В периода на престой на ищеца били извършвани текущи ремонти, като своевременно се сменяли повредени кранчета, отстранявали се течове, подменяли се осветителни тела, както и своевременно се подменяли счупените прозорци. В рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив действали договори между ГДИН и съответно дружество за осъществяване на периодични дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на затвора, включително и спалните такива, за изпълнението на които следвало да се съставят и съответни протоколи, като се установява, че такива протоколи са били съставени за извършвани четири пъти дейности по ДДД обработка през 2020 г., като последния такъв е от 04.08.2020 г.

При тази фактическа обстановка първата съдебна инстанция приела, че претенцията на ищеца за обезщетение в периода извън пребиваването му в Затвор – Пловдив - времето от 01.04.2020 г. до 31.05.2020 г. и от 17.11.2020 до 30.12.2022 г., е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Относно доказаното пребиваване на ищеца в Затвор – Пловдив (от 01.06.2020г. до 16.11.2020г.) съдът приел за установено, че помещенията, които е обитавал са разполагали със санитарен възел, постоянно течаща вода, с пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Констатирано е също, че въпросните помещения са с допустими хигиенни условия, като е съобразено, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения зависи също и от личните усилия на лишените от свобода.

Съдът е приел за неоснователни твърденията на ищеца, че администрацията е допуснала наличието на паразити – дървеници, хлебарки и гризачи помещенията, доколкото от страна на ответника са представени доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

Твърденията за липсващо медицинско обслужване и влошеното здравословно състояние на ищеца също са приети за неоснователни, тъй като на ищеца не е било отказано медицинско обслужване.

За оборени са приети и възраженията на ищеца за липса на провеждана индивидуална корекционна дейност, тъй като същият не е изтърпявал наказание лишаване от свобода, а мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдът е съобразил, че целите на мерките за неотклонение, в това число и на най- тежката такава са визирани в чл. 57 от НПК и са да се попречи на обвиняемия/подсъдимия да се укрие и/или да извърши ново престъпление. В този аспект за администрацията на затвора не седи и задължение да извършва действия по корекционната работа, който се свързват пряко с постигане целите на вече наложено наказание.

Поради данните, че в периодите: 30.06.2020-19.07.2020; от 22.07.2020-02.08.2020; 06.08.2020-16.08.2020; от 22.08.2020-27.09.2020;

02.10-01.11.2020; от 03.11.2020- 12.11.2020 ищецът е пребивавал на площ от 3,98 кв. м., а в периода от 13.11.2020-16.11.2020 г. на площ от 3,49 кв. м., съдът е приел частична доказаност на претенцията за настъпили вреди от поставянето му в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.