Определение № 10422 от 16.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10422 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110111763 по описа за 2025 година намери следното:

Извършената проверка e по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е по искова молба от „***“ АД с ЕИК: *** против Г. Г. И. с ЕГН:

**********.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА по искане на ищеца и на ответника съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след запознаване с доказателствата по делото и извършване на справка в счетоводството на ищеца, да даде заключение по задачите, поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба, като по въпросите на ответника представи изчисленията помесечно в рамките на посочения период.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро лева, като УКАЗВА на ищеца и на ответника да внесат депозит за същото в размер на 100 евро всеки в едноседмичен срок от съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., специалност:

Счетоводство и контрол. Да се уведоми вещото лице след постъпване на доказателства за внесения депозит.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 38415/2024 г. на СРС, 118 състав.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.05.2026 г. – 10,30 часа, за когато да се призоват страните.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба от „***“ АД с ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. *** против Г. Г. И. с ЕГН: **********, с която са предявени по реда на чл. 422, чл. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца 1 следните суми: сумата от 5004,17 евро (9787,31 лева), главница по Договор за кредит за текущо потребление от 05.06.2019 г., ведно със законната лихва от 24.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2602,98 евро (5090,99 лева), представляваща договорна лихва за период от 16.09.2019 г. до 31.05.2024 г., сумата от 353,44 евро (691,26 лева), представляваща мораторна лихва за период от 16.09.2019 г. до 31.05.2024 г., сумата от 38,34 евро (74,98 лева), представляваща законна лихва за период от 01.06.2024 г. до 20.06.2024 г., както и сумата от 61,36 евро (120 лева), представляваща дължими разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.09.2024 г. по ч. гр. д. № 38415/2024 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

Ищецът твърди, че на 05.06.2019 г. между „****“ АД и наследодателя на ответника – Г.

Б. И., починал на 27.08.2019 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 10000 лева, със срок за погасяване – 120 месеца, респ. до 06.06.2029 г. Поддържа, че на 06.06.2019 г. кредитът е усвоен (безкасово) в пълен размер. Сочи, че за предоставянето на кредита страните договорили, че кредитополучателят заплаща възнаградителна лихва с преференциален променлив лихвен процент в размер на 7,15 % годишно или 0,02 на % ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0.180 %, който при отрицателна стойност се приемал със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,970 %, която била предоставена с оглед сключения между страните Договор за ползване на пакет „**** *“. Уговорено било, че при прекратяване на Договора за ползване на пакета, кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията изцяло, като приложимият лихвен процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.270 %. Сочи, че кредитът е обезпечен със залог на вземане по сметка, по която кредитополучателят се е задължил да осигурява постъпване на сумите от дохода, установен от него при разрешаването на кредита, като при неизпълнение на това задължение приложимият лихвен процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер 13.270 %. Посочва, че на 27.08.2019 г. кредитополучателят Г. Б.И. е починал и кредитът е спрял да бъде обслужван, като предвид приемането по опис на наследството му от ответника Г. Г. И. за ищеца се пораждал правен интерес да предяви претенциите си относно дължимите суми по процесния договор кредит именно към него. Твърди, че е отправил до ответника покана, в 7-дневен срок от датата на получаването й, да изпълни задълженията по процесния договор за кредит, но въпреки, че същата е била надлежно връчена на ответника на 01.04.2024 г., последният не е изпълнил доброволно задълженията на своя наследодател да погаси просрочените месечни вноски по договора. Твърди, че предходното наложило на 01.06.2024 г., на основание чл. 18.1 и 18.2 от Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление към Договора за кредит, банката да упражни правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем. По тези аргументи моли за уважаване на предявените искове. Претендира направените разноски в хода на заповедното производство, както и такива по настоящото дело, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, като счита, че за претендираните лихви и неустойки е приложим тригодишният давностен срок, а за главницата петгодишен такъв. В тази връзка се позовава на ТР № 3/2023 г. на ВКС. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между „***“ АД и наследодателя на ответника - Г. Б. И., починал на 27.08.2019 г., е възникнало облигационно правоотношение по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 05.06.2019 г., изпълнение на задълженията на кредитодателя по 2 него, респ. че е предоставил на кредитополучателя уговорената сума, както и че същата е усвоена от него, задължение на ответника да върне усвоената сума ведно с възнаградителна лихва и допълнително сторени такса разходи в претендираните размери и в срокове, които са настъпили, респ. че е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита.

Във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията на падежа.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3