Решение № 33 от 12.02.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20252000500464 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 134 от 04.09.2025 г. по гражданско дело № 20242300100128 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Ямбол са уважени исковете на С. С. Р. с ЕГН **********, с адрес село Т., Я. о., ул. „К. Т.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** против ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ №1 в частта за заплащане на обезщетения по чл. 432 от Кодекса за застраховането в размер на 24000 лева за неимуществени вреди (болки и страдания) и в размер на 2240 лева за имуществени вреди (разходи за лечение), претърпени вследствие на телесни увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.06.2023 г. в гр. Ямбол, предизвикано от Х. И. З. от същия град при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* (застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“), ведно със законната лихва от 03.07.2023 г. до окончателно изплащане.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подал въззивна 1 жалба, с която моли за отмяната решението като неправилно в осъдителната му част.

В противоречие с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика първоинстанционният съд определил пълния размер на обезщетението за преживените от ищеца болки и страдания на 30000 лева. Тази стойност била завишена. Не бил съобразен и конкретният механизъм на ПТП. Погрешно била определена степен на съпричиняване от 20% на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Каузалният му принос бил по-висок.

Ищецът С. С. Р. е оспорил жалбата с нарочен отговор, в който е изложил съображения в подкрепа на обжалваното решение. Присъденото обезщетение било в справедлив размер и било адекватно на претърпените увреждания. Не било ясно защо ответникът претендира за увеличаване на степента на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 16.05.2024 г.

По същество съдът съобразява следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

С него са уважени отчасти претенциите на ищеца С. С. Р. против ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на обезщетения по чл. 432 от КЗ за вреди вследствие на телесни увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие, предизвикано от Х. И. З. при управление на лек автомобил със застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Механизмът на пътнотранспортното произшествие е изяснен от изслушаната автотехническа експертиза (основно и допълнително заключение) на вещото лице Д. Б.:

На 11.06.2023 г. около 18:55 часа в центъра на гр. Ямбол ищецът С. Р. управлявал мотоциклет „BMW“. Движел се по ул. „П.” в участъка близо до номера 23 и 28 със скорост около 61,5 км/ч. като наближавал кръстовището с главната пешеходна зона (ул. „Раковски“). Пътното платно било с две ленти за движение - лява с широчина 3,2 м и дясна - 2,9 м, разделени с единична прекъсната линия. Имало лек наклон за изкачване. Вдясно била обособена площ за перпендикулярно паркиране. По същото време в насрещната лента се движел бавно лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *******, управляван от Х.

2

И. З., която търсела къде да паркира. Когато разстоянието между превозните средства станало около 40 метра З. внезапно завила наляво към забелязано от нея свободно паркомясто. Р. реагирал с намаляване на скоростта и успял да спре след леко криволичене. Загубил обаче стабилност и паднал с мотоциклета си надясно. В резултат на това получил телесни увреждания, описани по-долу. Според вещото лице Б. водачката З. е имала възможност своевременно да възприеме мотоциклетиста от разстояние над 120 метра и не е трябвало да навлиза в лентата за насрещно движение. От оставените спирачни следи само от задното колело можело да се съди, че спирането на мотоциклета не било достатъчно ефективно. Това се дължало изцяло на субективни фактори. Няма данни ищецът да е носел предпазни ръкавици.

Не следва друго от свидетелските показания на водачката З. и на автоконтрольора Я., съставил констативния протокол за ПТП (л. 14).

Инцидентът е разследван по ДП № 381/2023г. на РУ на МВР – Ямбол, но към момента няма привлечен обвиняем, видно от представеното пред настоящата инстанция писмо на РП – Ямбол (л.42). Копия от материали по досъдебното производство са приложени към настоящото дело.

При така изяснения механизъм на ПТП следва да се приеме, че поведението на водачката Х. З. представлява граждански деликт по чл. 45 от ЗЗД. Тя нарушила плавилата за движение по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП като управлявала лекия автомобил, без да прояви нужното внимание към конкретната пътна обстановка. Не е съобразила твърде малкото разстояние до движещия срещу нея мотоциклетист и внезапно пресякла пътя му, отнемайки предимството му за преминаване. При скорост от 61,5 км/ч мотоциклетистът изминал разстоянието до мястото на инцидента за около 2,3 секунди. При спазване на нормативното ограничение от 50 км/ч то би било само с половин секунда повече (2,8 сек). Според експертизата липсва връзка между скоростта и времето за реакция.

Няма спор, че за автомобила, с който е предизвикано увреждането, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Застрахователят отговаря за вредите на основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД. Претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ е била предявена на 03.07.2023 г. (виж молбата на л. 20 от делото на ОС).

От заключението по изслушаната медицинска експертиза на вещото лице Н. Т. става ясно, че ищецът е получил т.нар. „мотициклетна травма“ на 3 лявата ръка (от съприкосновение с дръжката на кормилната уредба) – тежко многофрагментно вътреставно счупване на дисталната част на лъчевата кост в областта на китката с множество размествания. Това наложило оперативно лечение с прилагане на фиксация с метална плака с винтове и с поставяне на две киршнерови игли.

Вечерта в деня на инцидента ищецът бил приет по спешност в МБАЛ „Св. Пантелеймон“, където му била поставена гипсова лонгета. По собствено желание той отпътувал за УМБАЛ „Св. Ана"- София. Там на 14.06.2023 г. било проведено оперативното лечение. При реконструкцията на гривнената става била установена и фисура (пукване) на скафоидната костица на първи карпален ред (в ямката под палеца). Констатирано било и счупване на шиловидния израстък на лакътната кост, което не изисквало самостоятелно лечение.

Периодът за възстановяване от многофрагментарната фрактура траел около 5-6 месеца. През това време се налагало обездвижване за между 2,5 и 3 месеца заради фисурата на скафоидната костица под палеца. Травмата на шиловидния израстък на лакътната кост изисквала имобилизация за около 15 дни.

Тежката множествена фрактура на гривнената била съпътствана с голям оток и силни болки, допълнително подсилени от счупването на шиловидния израстък на лакътната кост. Фисурата на скафоидната костица предизвикала оток и болезненост при движение на китката и присвиване на ръката в юмрук.

При прегледа вещото лице е установило хипотрофия на мускулатурата на лявата предмишница с 2 см. От вътрешната страна на предмишницата до китката се забелязвал оперативен белег с дължина 18 см с бледи ръбове. Остеосинтезният материал не бил премахнат. Лявата гривнена става била с известно радиално изместване с около 20 градуса към палеца.

Шиловидният израстък на лакътната кост бил леко изпъкнал.

Нямало запазена документация за проведена рехабилитация.

Според експерта към момента е налице известно ограничаване на движенията в гривнената става при дорзалната и воларната флексия (т.е. при разгъването на китката назад и надолу) съответно с 30 и 45 градуса. Имало и странично-радиална и улнарна девиация (при движение на китката встрани) с около 20 градуса.

Хватателната функция на ръката била възстановена. Юмручният 4 захват бил добър.

В заключението е отбелязано, че при използването на предпазни ръкавици (снабдени със специална защита за костите на дланта и китката), последствията от директен или индиректен удар биха били ограничени. При разпита в съдебно заседание от 28.10.2024 г. вещото лице е уточнило, че и в този случай пак би се стигнало до счупване на кости.

Експертизата е оценила като адекватни направените разходи за лечение в размер на 2800 лева.

От изслушаната психологическа експертиза става ясно, че ищецът преживял остър дистрес. Вече не се качвал на мотоциклет. Ограничил социалния си кръг. Към настоящия момент последиците от емоциалната травма били преодолени. За преживения от пострадалия съществен дискомфорт и за изпитваните от него сериозните ограничения в битов и социален план говорят свидетелите Р. (майка) и Д. и К. (познати).

Всички събрани доказателства са задълбочено обсъдени от първоинстанционния съд.

При така изяснената обстановка следва да бъдат споделени крайните изводи в обжалваното решение, че пълният размер на обезщетението за неимуществени вреди се покрива от претендираните 30000 лева. Критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД е надлежно приложен при съобразяване на характера и интензитета на получените увреждания, начина на протичане на възстановителния процес, възрастта на ищеца (на почти ** години към момента на инцидента), както и на всички останали релевантни обстоятелства, включително и икономическите условия в страната към 2023 г.

С оглед на възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД правилно е прието, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия мотоциклетист при степен от 20%. Той се е движел с известно превишение на скоростта. Падането му е заради загубата на стабилност и се дължи не толкова на липсата на умения, колкото на ограниченото време за реакция. Основна причина за инцидента е поведението на водачката на автомобила, която погрешно е оценила пътната обстановка и е отнела предимството за преминаване на мотоциклетист. Поведението на пострадалия е било насочено към избягване на по-сериозен инцидент чрез сблъсък между двете превозни средства. Ищецът не е имал задължение да носи предпазни ръкавици.

Съгласно чл. 137е от ЗДвП предпазната му екипировка се изчерпва със защитна каска. Липсата на такава няма отношение към увреждането.

5

След прилагане на редукцията от 20 % заради каузалния принос на ищеца претенциите по чл. 432 от КЗ правилно са били уважени до размерите от 24000 лева за претърпените болки и страдания и от 2240 лева – за разходите за лечение. Коректно са присъдени и лихви от уведомяването на застрахователя по чл. 380 от КЗ на 03.07.2023 г.

Оплакванията във въззивната жалба относно размерите присъдените обезщетения и неправилно определената степен съпричиняване имат по-скоро бланкетен характер. на на

Изложеното обосновава потвърждаването на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Няма данни за направени от ответника разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не му се присъждат. Не е представен договор между тази страна и пълномощника й за безплатна защита във въззивното производство, поради което възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА не следва да се определя.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134 от 04.09.2025 г. по гражданско дело № 20242300100128 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Ямбол в обжалваната част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА