Определение № 1841 от 30.03.2018, Софийски градски съд

П Р О

Т О К О Л

Гр. София, 30 март 2018 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-12 състав в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЛАМЕН

КОЛЕВ

Секретар

ГАЛИНА СТОЯНОВА сложи за разглеждане докладваното от съдия Колев т.д. № 1932 по описа за 2017 г.

На именното повикване в 09,40 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „1.С.“ ООД редовно уведомен от предно с.з., за него се явява адв. Б. с пълномощни по делото.

ЗА ИЩЕЦА „М.6.“ ЕООД – редовно уведомен от предно с.з., се явява адв. Т. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно уведомен от предно с.з., д„за него се явява юк. И. с днес представено пълномощно.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ - редовно уведомен от предно с.з.,, не изпраща процесуален представител.

АДВ. Б. и АДВ. Т.: Ние не твърдим, че „М.6.“ ЕООД е извършвал плащане на увредения „1.С.“ ООД.

СЪДЪТ НАМЕРИ предявения иск за недопустим.

Ищецът твърди, че е собственик на стоки, които са предадени на спедитор „С.Ш.“ ООД, който от своя страна е сключил договор за превоз с „М.6.“ ЕООД. Превозвачът от своя страна е имал сключена застраховка „Отговорност на превозвача“ с ответника ЗК „У.“ АД. Както се сочи в решение № 27/29.07.2016 г. по т.д. 2415/2015 г. на ТК, ІІ-ро отделение, договор за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет Застраховка на отговорността на превозвача за вреди от липси или повреди на стоки е вид Гражданска отговорност, поради което и за ищеца е налице пряк иск срещу застрахователя. В случая ищецът твърди, че упражнява чужди права – тези на застрахования, които обаче могат да възникнат при условия на чл. 229 КЗ /отм./ - в случай че е застрахования е платил на увреденото лице, каквото плащане, съгласно уточнението, не е било извършено. Твърдението за такова възникналото право в полза на превозвача създава процесуалната и материално- правна легитимация на застрахования да иска плащане, а при негово бездействие на неговия кредитор като субституент, да иска осъждане в полза на носителя на вземането. В случая обаче правото не се упражнява в полза на неговия носител, а в полза на процесуалния субституент, като се твърди, че то не му е било прехвърлено, а била налице уговорка за предварително разпределяне на суми между кредитор и длъжник по реда на чл.127 ЗЗД. Следователно не се твърди ищецът да е носител на вземането за да е допустимо да иска присъждане в негова полза, а твърдяното разпределение на вземане не е факт обуславящ процесуална легитимация, принадлежаща или на носителя на правото или на субституета му . Воден от горното СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ЮК. И.: Моля да ми се присъдят разноски, за което представям препис. Моля да ми се издаде препис от протокола.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА „*** С. БГ”

ООД с ЕИК *********, гр. София, район *****, ж.к. „******* да заплати на ЗК „У.“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „********** сумата 600 лв. разноски (300 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. – депозит за ССЕ.)

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес пред САС.

ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от протокола след ДТ.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09,52 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: