Решение № 1525 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1525 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330205726 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

26-0273000491/31.08.2026г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ ХИСАР, с което на Ч. И. А. са наложени глоба в размер на 255, 65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

От жалбоподателя се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП. Моли се за неговата отмяна и присъждане на разноски. По-конкретно се мотивира: допуснато СПН при издаване на НП поради липса на описание на причината, поради която МПС е счетено, че не е регистрирано по надлежния ред; липса на субективна страна при извършеното нарушение.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: „На 18.07.2023г., около 07.05 часа, в град Хисаря, на кръстовище на ул. „Аугуста“ и бул. „Христо Ботев“ Ч. И. А. управлява товарен автомобил Мерцедес Спринтер, бял на цвят, с номер на рама ******, собственост на **** ЕООД, като МПС не е регистрирано по надлежния ред.“

Относно осъществяването на тези факти от обективна страна не възниква какъвто и да било спор по делото, а освен това те се установяват по несъмнен начин от приложените в цялост: административна преписка; прокурорска преписка № 13123/2023 г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, изискана и приложена по делото по служебна инициатива на съда.

Според трайната съдебна практика в процеса по обжалване на НП, ако то е издадено на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, могат да се използват всички писмени материали по прокурорската преписка.

Така Решение №1796/19.10.2022г. на Административен Съд – Пловдив по КАНД № 1462/2022 г., Решение № 1766/ 18.10.2022 на Административен Съд - Пловдив по КАНД № 1769/2022, Решение № 1913/28.10.2022г. на Административен съд Пловдив по КАНД № 1838/2022г.

От гореизложеното следва, че извършването на нарушението по чл.

140 ЗДвП от обективна страна, освен че е безспорно, се явява и доказано по несъмнен начин от доказателствата по делото.

Не така стоят нещата относно субективната страна на административния състав.

ПО ЛИПСАТА НА СУБЕКТИВНА СТРАНА КАТО ОСНОВАНИЕ

ЗА ОТМЯНА НА НП.

Относно субективната страна следва да се съобрази, че съгласно чл. 6 2

З А Н Н : административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН: деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

От цитираните разпоредби е видно, че законът не познава обективна административно-наказателна отговорност при физическите лица, като във всеки случай санкционирането на дееца следва да е предпоставено от положителното установяване, че деянието е извършено умишлено или непредпазливо.

Видно от чл. 11 НК, към която норма препраща чл. 11 ЗАНН:

(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Пренесени на плоскостта на административния състав по чл. 140 ЗДвП цитираните легални дефиниции навеждат на извод, че: умисъл ще е налице, ако водачът е знаел, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред; непредпазливост ще е налице, ако той не е бил формирал познание за това обстоятелство, но с оглед особеностите на случая е могъл и е бил длъжен да знае, че управляваното от него МПС не е регистрирано п надлежния ред.

В случая не е налице нито умисъл, нито непредпазливост като форма на вина.

Това е така, доколкото в прокурорското постановление за прекратяване на ДП, което се явява и основание по смисъла на чл. 36, ал.2 ЗАНН за издаване на НП, изрично е прието, че: товарен автомобил Мерцедес Спринтер, бял на цвят, с номер на рама 3

***** бил собственост към месец май 2023г. на „**** ЕООД“ ; към онзи момент превозното средство било редовно регистрирано по надлежния ред с табели с регистрационен номер РВ2216НХ; през месец май 2023г. свидетелят Я. И. А. наел посоченият автомобил и бил снабден от собственика с пълномощно за управлението му; през месец юни 2023г. жалбоподателят Ч. А., който към онзи момент бил неправоспособен, привел в движение товарния автомобил, за да го премести на кратко разстояние; по време на движението същият бил спрян за проверка от служители на МВР и му бил съставен АУАН за нарушение по чл. 150 ЗДвП, като с акта били отнети два броя регистрационни табели с номер РВ ****, както и СРМПС — II част; впоследствие, на 13.06.2023г., била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ), с която регистрацията на автомобила била прекратена за срок от 6 месеца; автомобилът бил върнат на ползвателя му без регистрационни номера; на 18.07.2023 г. в сутрешните часове около 07:00 ч., жалбоподателят Ч.

А. и неговият братовчед св. В. А. предприели пътуване с автомобил марка/модел „Мерцедес Спринтер“ като върху автомобила били поставени регистрационни табели с номер ****; по време на пътуването превозното средство било управлявано от св. В.

А., а Ч. А. бил пътник; при пристигането им в гр. Хисаря на св. В. А. му прилошало физически, поради което помолил братовчед си да седне зад волана и да управлява автомобила; свидетелят Ч. А. привел автомобила в движение, но скоро бил спрян за проверка от патрулиращите полицейски служители при РУ – Хисаря, а именно свидетелите Д. В. и Т. Т., които установили, че МПС е с поставени регистрационни табели за съвсем различно МПС, а именно за лек автомобил „Форд Транзит“, собственост на св. К. К.

Доколкото НП е издадено на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН именно въз основа на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, то наказващият орган се явява обвързан от същите 4 фактически положения при преценка за съставомерност на деянието по чл. 140 ЗДвП.

В този изричен смисъл Решение по КАНД № 20247180701327/2024 на административен съд-Пловдив, в което е прието, че при издаване на НП на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН въз основа на прокурорско постановление следва да има пълен идентитет (време, място, деец, предмет, средство, изпълнително деяние) между административното нарушение, за което се издава НП, и престъплението, за което е прекратено наказателното производство с прокурорското постановление.

Това е така, доколкото в тези случаи прокурорското постановление замества АУАН като сезиращ наказващия орган документ, а както е добре известно при неприложимост на института на изменение на обвинението в процеса по ЗАНН, би представлявало СПН да се издаде НП за факти, различни от тези, които са вменени с АУАН.

Още повече, че вън и независимо от гореописаната обвързаност на наказващия орган с фактите, приети от прокурора, всъщност правилността на фактическите установявания в прокурорското постановление е доказана по несъмнен начин от цялата събрана по прокурорската преписка доказателствена съвкупност: показания на свидетелите: Й. П., К. К., Я. А., В. А., Ч. А., Д. В., Т. Т., В.

П. писмени доказателства сред които: справка за нарушител водач; справка съдимост; договор за наем на МПС № 0000000068/31.05.2023г., ведно с пълномощно за управление на същото МПС от дата 31.05.2023г.; справка за регистрация на МПС; ЗППАМ № 23-0281-000235 от 13.06.2023г., връчена на Й. П. на 24.07.2023г.

Единственото противоречие в така цитираната гласна доказателствена съвкупност е относно следните обстоятелства: имало ли е уговорки между св. В. А. и св. П. за закупуване на процесния бус от св. В. П.; имало ли е контакти и разговори между жалбоподателя Ч. А. и св. П. след дата 18.07.2023г.

Относно тези обстоятелства съдът кредитира показанията на жалбоподателя Ч. А. и св. В.А., доколкото са взаимно подкрепящи и взаимно допълващи се, а и намират подкрепа в показанията на третото за 5 противоречието лице-св. А..

Показанията на св. П. (управител на фирмата, собственик на МПС) в тази част съдът не кредитира, доколкото не намират подкрепа в останалите доказателства по делото.

Други противоречия в така събраната доказателствена съвкупност не са налице, още по-малко съществени, поради което по аргумент от чл. 305 НПК по-детайлен анализ не се дължи.

При така установени факти, законосъобразни се явяват изводите на прокурора, че: на 18.07.2023г. Ч. А. се е качил в товарния автомобил първоначално като пътник, заедно със своя братовчед св. В. А., който управлявал същия; автомобилът бил предоставен за управление на жалбоподателя Ч. А. с вече монтирани регистрационни табели; жалбоподателят Ч. А. не бил участвал в набавянето, намирането или поставянето на регистрационните табели с № ***** жалбоподателят не знаел, че табели с рег. № ***** били предназначени за друг автомобил и били поставени по-рано самоволно от св. В. А.; макар лично да бил възприел свалянето на старите регистрационни табели с номер *****, жалбоподателят Ч. А., поемайки управлението на дата

18.07.2023г., действал с убеждението, че автомобилът е надлежно снабден от собственика или наемателя му с нови регистрационни номера.

При липса на знание у дееца, че:

МПС не е било регистрирано по надлежния ред към датата 18.07.2023г.; че поставените върху него регистрационни табели са били за друго МПС то умисъл не е налице.

Остава да се прецени дали не е налице непредпазливост като форма на вина, тоест дали жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да знае какъв е актуалния регистрационен статут на МПС.

Съгласно трайната съдебна практика задължението и възможността за предвиждане на противоправния резултат по смисъла на чл. 11, ал.3 НК се установяват при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, 6 науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о на Върховен съд.

В конкретния случай действително жалбоподателят Ч. А. е бил очевидец на свалянето на регистрационните табели с № РВ2216НХ на процесното МПС през месец юни 2023г. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че същият едновременно е могъл и е бил длъжен да знае, че месец по-късно на 18.07.2026г. той е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следните установени по несъмнен начин обстоятелства: към 18.07.2026г., когато предприел управление на МПС, то било снабдено с регистрационни табели с номер *****, тоест от външна страна изглеждало като регистрирано по надлежния ред; жалбоподателят не бил уведомен, а и не бил узнал по друг начин, че регистрационни табели с номер ******* са били предназначени за друго МПС; преди да поеме управлението на МПС на дата 18.07.2026г. жалбоподателят бил възприел, че то било управлявано от друго правоспособно лице- братовчед му В. А.; жалбоподателят не бил нито собственик, нито наемател на процесното МПС;