Решение № 346 от 20.06.2024, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 3343/2023
- Вид
- Решение № 346
- Подписан
- 20.06.2024
- В сила
- 10.08.2024
- Състав
- Георги Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55,ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 346 гр. Ямбол, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20232330103343 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Агроник 2015“ ЕООД, против „Bilagro organic tarim urunleri san ve tic ltd sti“ („Билагро органик таръм юрунлери сан. Ве тич“ ЕООД) с VAT ********* и B. G. B. ( Б. Б. искове, с които се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 10 952, 65 лв., представляваща левовата равностойност на 5600 евро и осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумите от 5600 лв. и 977,92 лв., представляващи левовата равностойност на 500 евро, получени от двамата ответници на отпаднало основание.
Твърди се, че на 26.01.2022 г. между ищцовото дружество и ответното такова бил сключен договор за продажба на ППС, като ответното дружество следвало да прехвърли на ищцовото дружество трактор срещу заплащане на цената от 5 600 евро, или сумата от 10 952, 65 лв. представляваща левовата равностойност. Сумата била изплатена на 27.01.2022 г., като трактора трябвало да бъде доставен в срок от 15 дни от датата на извършеното плащане, като срокът изтичал на 11.02.2022 г. Ответното дружество не изпълнило задължението си да предостави закупения трактор на посочения падеж.
На 28.01.2022 г. управителя на ответното дружество и втори ответник по делото информирал ищцовото дружество, че за транспортиране на закупения трактор са необходими допълнителни средства, като с разписка на с.дата са му платени сумата от 500 евро или левовата им равностойност 977, 92 лв. Поради техническа неизправност на закупения трактор на втория ответник ищцовото дружество заплатило още сумата от 4 600 лв. с разписка получена на 01.02.2022 г. и 1000 лв. в брой.
До момента на подаването на исковата молба на ищцовото дружество не бил доставен 1 закупения трактор, нито пък ответниците им възстановили парите, като договора бил развален поради неизпълнение.
Иска се уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, чрез пълномощник адвокат. Предявения иск се счита за допустим и основателен за сумата от 16 530, 17 лв., като се твърди, че над тази сума до предявения размер не били ги получавали.
Твърди се, че посочените суми до признатия размер се дължат и ще бъдат върнати с времето, като му трябвало време да почне да плаща. На основание чл.164, ал.2 ГПК не дават съгласие за разпит на свидетел.
Иска се постановяване на решение, като бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 16 530, 57 лв., в едно със законната лихва от подаването на ИМ, като на основание чл.78, ал.2 ГПК разноските да бъдат възложени на ищцовото дружество.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощника на ищеца адв.С.САК.
Ответниците чрез пълномощника си адв. Д.- ЯАК правят признание на иска до посочената сума от 16 530, 17 лв., като над тази сума оспорват иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че двете дружества, ищцовото такова и ответното са сключили договор за покупко- продажба на ППС от 26.01.2022 г. Също така е безспорно, че ищцовото дружество, чрез електронно банкиране са привели на ответното дружество сумата от 5600, 00 евро. Също така страните не спорят, че с разписка за получена сума от 01.02.2022 г. втория ответник в качеството му на ФЛ получил от Д. П. сумата от 4 600 лв. с основание изпълнение на договор от 27.01.2022 г. доставка на трактор. Също така страните не спорят, че с разписка за получена сума от 28.01.2022 г. втория ответник в качеството му на ФЛ получил от Д. П. сумата от 500 евро с основание изпълнение на договор от 27.01.2022 г. доставка на трактор. Представено е още справка за Д.П. ****/2022 г. по описа на РУ- С., представляващо преписка вх. № ***/2022 г. по описа на РП- Х., като същото било образувано с постановление на наблюдаващия прокурор за извършено престъпление по чл.209, ал.1 НК ( измама), като същото е прекратено с постановление на прокуратурата на 05.07.2023 г. на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НК.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля П. В. Ж. ( без родства със страните). Същия посочва, че е земеделски производител и отглеждал крави в района на С.. Познавал Д. П. и Б. Б.. През януари 2022 г. имали среща, като повода за същата била, че П. внасял трактори от Т. с помощта на Б., като уговорката им била Д. П. да закупи трактора и след това да му го продаде. Той харесал трактора в автокъща за трактори в сърцевината на Т., като Б. следвало да го купи и внесе в България. Последния закупил трактора и го докарал до гр. О.. Ходили до там да го видят, като трактора им харесал и се разбрали Б. до няколко дни да уреди документите и да го внесе в България, като това се случило месеците март, април 2022 г. След това започнало едно чакане, като свидетеля няколко пъти ходил до гр. О., като трактора бил там няколко месеца и после изчезнал, като също така и Б. изчезнал. Последния спрял да отговаря на Вайбър и прекъснал връзката.
Свидетеля платил на „Агроник“, които пък от своя страна платили на Б.. Имал записани всички суми които били платени, като плащането станало първоначално с фактура и после 2 няколко плащания с касови ордери. Самия той присъствал когато фирма „Агроник“ са предавали парите на Б., само за трактора. Първата сума била от 5600 евро, която била приведена по банков път, после 500 евро на ръка с разходен ордер, 4600 лв. пак с разходен ордер и накрая едни 1000 лв. за които нямало документ, но били дадени за финалния транспорт. Били сигнализирали прокуратурата на измама в гр. С., като имало образувано дело и го викали да дава обяснения в полицията. Там занесъл всичко каквото има във връзка с трактора.
На въпрос на пълномощника на ответниците свидетеля отговори, че когато ходили в Т. да видят трактора, след това Б. дошъл с тях в България, като казал, че не си вкарва колата в Т. защото имал проблеми с Агенцията по приходите и щели да му я вземат и затова стояла в България. Тогава Д. П. му дал последните 1000 лв., като трактора бил за него. Той не плащал директно на Б. защото не бил запознат, като Д. П. имал опит в тази насока. На него му било казано, че и друг път са осъществявали такива сделки, като не знаел какво са си говорили двамата. Мисли, че всичко било изплатено, но имало проблеми с вътрешно турския транспорт, като било по- скъпо и затова доплатили още 1000 лв.
Приложени са и заверени преписи за вярно с оригинала от ДП ****/2022 г. по описа на РУ- С..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 55,ал.1, предл. 3 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, всеки, който е получил нещо на отпаднало основание следва да го върне.
В случая претенцията касае получаване на исковата сума на отпаднало основание третия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. За да бъде уважен искът по чл.55 от ЗЗД, трябва да е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един и същ факт или от обща група факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между тези две стойности се дължи връщане на по-малкото между обедняването и обогатяването.
В тази връзка следва да се отбележи, че ответниците не оспорват, че подлежат на връщане сумата от 16 530, 57 лв., получена без основание по чл.55, ал.1 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВС и решения на ВКС, в които е прието, че признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора.
С оглед на гореизложеното единствено спорен момент между страните дали ответника Б. Б. дължи връщане на сумата от 1000 лв. В тази връзка съдът следва да отбележи, че се касае за сума по-малка от 5000 лв. и ограничението по чл.146, ал.1, т.3 ГПК, изключващо свидетелски показания не е приложимо. В тази връзка следва да се отбележи, че спорът между страните не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, като в тази връзка се твърди, че посочената сума е дадена за транспорт на трактора на ръка, в присъствието на свидетел. В тази връзка съдът счита, че преценката на показанията на свидетеля П. В. Ж. следва да се извърши много внимателно, като се отчита неговата възможна заинтересованост, с оглед твърденията му, че трактора бил за неговото стопанство. Също така следва да се държи сметка и за останалите обстоятелства- към момента свидетеля е ЗП и отглежда крави в района на гр. С., като същия по никакъв начин не е зависим от ищцовото дружество, или поне такива твърдения не са наведени, като показанията му са последователни и логични. Именно свидетеля посочва, че между пълномощника на ищцовото дружество Д. П. и Б. Б. е имало и преходни сделки, като 3 първия е внасял трактори от Р. Т. в Р. България с помощта на Б.. В тази връзка свидетеля е бил изцяло запознат с договореностите между страните, като лично видял трактора в гр. О., където бил доставен от втория ответник Б.. В тази връзка е налице пряко и непосредствено е възприел посочените по- горе обстоятелства. Отделно от това тези негови твърдения съвпадат с тези дадени по посоченото по-горе досъдебно производство в протокола му за разпит пред разследващ полицай от 26.10.2022 г. където отново твърди, че на Б. са му дадени 1000 лв. за транспорт на трактора, в присъствието на момче на име И.. Ето защо, предвид съвпадащите факти, които възпроизвежда свидетеля с тези, установени в хода на досъдебното производство, съдът приема, че неговите показания са достоверни и се подкрепят от събраните по делото доказателства и като такива следва да бъдат ценени като достоверни.
В настоящия случай безспорно се установява, че между страните е бил сключен договор за покупко- продажба на ППС, като сключения договор е породил правоотношение между страните, като е включвало задължение на купувача- ищцовото дружество да заплати парична сума в размер на 17 530, 57 лв. В изпълнение на това задължение ищцовото дружество заплатило на ответното дружество сумата от 5 600 евро или паричната им равностойност в размер на 10 952, 65 лв. , платени чрез банково банкиране на 27.01.2022 г.
Отделно от това ищцовото дружество заплатило на втория ответник Б. Б. сумата от 4 600 лв. с разписка от 01.02.2022 г., 500 евро или паричната им равностойност в размер на 977, 92 лв. с разписка от 28.01.2022 г. и сумата от 1000 лв. Тези престации са извършени срещу придобиване на правото на собственост на трактор, подробно описан в предмета на договора, което продавачът е бил задължен да им го прехвърли, т.е. имущественото разместване е осъществено на плоскостта на облигационна връзка, в която страните са встъпили по собствена воля и условията, на която са договорили свободно.
Също така е осъществен и последния елемент от фактическия състав- отпаднало основание. Същото е налице тогава, когато в действителността е настъпил юридически факт, водещ до прекратяване на правоотношението, като в случая се твърди разваляне на договора. В тази връзка следва да се отбележи, че договорът на основание чл.20а, ал.1 ЗЗД има силата на закон за сключилите го и те трябва да съобразяват поведението си с него.
В случая в исковата молба се съдържа изрично твърдение за прекратяване на договора, респ. основанието за това. С оглед изложените твърдения, че по договора няма изпълнение, съдът при тълкуване приема, че се твърди разваляне на договора, поради неизпълнението му от страна на продавача. Фактическия състав на развалянето, съгласно чл.87 ЗЗД, изисква виновно неизпълнение, релевирано от длъжника, отправяне на едностранно волеизявление от страна на кредитора, с даване на подходящ срок за изпълнение или без предоставяне на срок в случаите на ал.2 на същата разпоредба.
Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a97b0613-47d5-4552-b857-304169b4bbb2