Решение № 331 от 12.10.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. гр.Велинград, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100506 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Ищецът И. С. К. поддържа твърдение, че притежава собствеността върху недвижим имот, представляващ ПИ № ***, в кв. „Крушата“ по кадастралния план на гр. Сърница, обл. Пазарджик с ЕКАТТЕ 70648, намиращ се в урбанинизираната територия на населеното място, с площ от 812 кв.м., при граници – ПИ № ***, собственост на М. Д. А., ПИ № *** притежание на неидентифициран собственик и ПИ № 1.171 притежание на неидентифициран собственик, както и собствеността върху построената в ПИ № *** жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 106 кв.м., както и на построената в имота двуетажна полумасивна селскостопанска сграда, със застроена площ от 44 кв.м. и построената в същия имот паянтова селскостопанска сграда, със застроена площ от 23 кв.м. В обстоятелствената част на исковата молба и в направените допълнителни уточнения, ищецът твърди, че ответника М. Д. А., който притежавал собствеността върху съседния недвижим имот, осъществявал поведение, с което неоснователно пречел на ищеца да упражнява правото си на собственост. В този контекст ищецът твърди, че ответника А. държал и стопанисвал стопанска постройка, представляваща двуетажна дървена полумасивна конструкция, представляваща паянтова селскостопанска постройка /плевня/, изградена на границата между ПИ №**, ПИ №*** и ПИ №*** по неодобрен кадастрален план на кв.Крушата, изработен през 1980г., за чието премахване било издадена влязла в сила Заповед №3-118 от 13.05.2022г. на Кмета на Община Сърница за премахване на незаконен строеж на основание чл.225, ал.2, т.2 и т.4 от ЗУТ. Заповедта за принодително премахмане на постройката влязла в сила още на 18.05.2022г., 1 като едномесечният срок за доброволно премахване на тази незаконна постройка за ответника М. Д. А. бил изтекъл още на 08.07.2022г. Заповедта не била изпълнена и самото съществуване на пожароопасната и застрашена от самосрутване сграда на имотната граница създавало опасност и смущавало ползването на принадлежащия на ищеца недвижим имот.

Независимо от изложеното, ищецът бил принуден да търпи негативните последици от действията и бездействията на ответника, който допускал изтичането на фекални води от изградената в неговия имот стопанска постройка за отглеждане на животни, поради естествено оттичане на дъждовни води в посока към по- ниско разположения имот на ищеца, както и поради заустваната в непосредствена близост до имотната граница ПВЦ гофрирана тръба с диаметър приблизително 6 см., от която перманентно при валеж или снеготопене се изливали фекални води, изтичащи поради естествената денивелация в имота на ищеца. Ответникът не се съобразил с адресираните до него предписания, отразени Констативен протокол №3-30 от 02.06.2021г. на Комисията на РЕИОСВ Пазарджик да спре изтичането на фекалиите, като спре отглеждането на животни в този обор, или да изгради по надлежния ред, канализация, съответно септична яма в собствения си имот, при спазване на необходимото сервитутно отстояние от моята имотна граница.

С настъпването на дъждовни метеорологични условия, по време на дъжд или снеготопене проблемите с миризмите от фекалиите, както и с развъждането на опасни насекоми неоснователно смущавали ползването на имота на ищеца.

При изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника, да преустанови неоснователните си действия и бездействия, с които неоснователно пречи на ползването на притежавания от ищеца недвижим имот, като премахне стопанска постройка, представляваща двуетажна дървена полумасивна конструкция, представляваща паянтова селскостопанска постройка /плевня/, изградена на границата между ПИ №**, ПИ №*** и ПИ №*** по неодобрен кадастрален план на кв.Крушата, изработен през 1980г. и като преустанови изтичането на образувани в резултат от стопанска животновъдна дейност септични фекални води от собствения си имот – към имота на ищеца. С оглед очаквания благоприятен изход от съдебния процес, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът М. Д. А. оспорва предявения срещу него негаторен иск, като чрез процесуалния си представител поддържа тезата за неоснователност на иска. Без да оспорва твърденията, че той (ответника) и ищеца притежават правото на собственост върху описаните в исковата молба съседни недвижими имоти, нито твърдението, че на имотната граница има разположена стопанска постройка, която се използва за плевня и склад, а в имота се намира и отделна 2 стопанска постройка, която се използва за отглеждане на животни ответникът оспорва тезата на ищеца, че бил осъществявал действия и бездействия, чрез които да попречи на спокойното и пълноценно упражняване на правото на собственост на ищеца.

Собствеността на тази постройка била придобита от ответника през 1997 г., по силата на дарение, обективирано в Нотариален акт № А-191, том VIII, дело № 3378/1997 г. на Велинградски районен съд. Имотът и сградите придобити от ответника съществували още в неодобрения кадастрален план на кв. „Крушата“, изработен през 1980 г., и макар и да няма строителни книжа – бил заварен от страните по делото и годен за употреба по предназначение.

Ищецът станал собственик на имота си едва през 2020 година, при съществуващите тогава дадености и неговите праводатели не били имали нищо против съществуващите постройки в съседния имот. През 2009 година, при последното заснемане на имотите от геодезическа фирма, на мястото на трасирането на имотите са присъствали лично праводателите на страните, които били потвърдили и одобрили съществуващото положение на имоти и сгради. В този смисъл след като ищеца е приел с благодарност имотите, подарени му от неговите родители, е продължител на тяхната воля по отношение на постройки в съседните имоти. Така както е приел състоянието на имотите в заварено положение, така следвало и да стопанисва подарените му недвижими имоти. Предвид гореизложените факти процесната постройка била построена преди 1980 година, и се явявала заварен строеж при заварено положение от преди ЗУТ. Ищецът лично нищо не строил и доколкото заварената сграда, не била строена от него, той нямал никаква вина за нейното състояние и някакво евентуално нейно въздействие над имота на ищеца, доколкото изобщо можело да се говори за такова.

При това, ответникът отрича твърденията на ищеца, че през имотната граница в имота на ищеца навлизали фекални води, произтичащи от осъществяваната в неговия (на ответника) животновъдна стопанска дейност.

Отвегникът твърди, че осъществяваната от него животновъдна дейност била реализиран в друга, различна от разположената на имотната граница стопанска сграда - обор, която била пространсвено разположена в средата на имота му, далеч от имотната граница и от имота на ищеца. Оборът бил регистриран като „животновъден обект“ № 4633-0827. И също предизвиквал спорове между страните, доколкото за него ищеца бил подал жалба до РИОСВ Пазарджик с вх. № Ж-З/12.05.2021г. След извършена проверка от служителите на РИОСВ Пазарджик, в присъствието на жалбоподателя (ищеца), наред с констатациите, обективирани в КП 3-30/02.06.2021 г., на ответника било дадено предписание да изгради торохранилище в рамките на имота си, което да се почиства редовно с цел не замърсяване на съседния имот. При това, след извършена проверка от страна на общ. Сърница, бил издаден КП от 12.05.2021 г., с дадени предписания за очистване на оборската тор и изграждане на обекта съобразно изискванията на Наредбата за условията и реда за отглеждане на 3 селскостопански животни на територията на общ. Сърница. Извършената контролна проверка, отразена в КП от 17.06.2021 г., констатирала, че оборската тор е почистена и е започнало изграждането на съоръжение за събиране на тор и отпадни води от нея. Констатациите от последващата контролн проверка на БАБХ били отразени в Констативен протокол № 5095/04.08.2021 г. В които бил отразен факта, че обектът представлява помещение за отглеждане на добитък с площ от около 50 кв. м., заустен в канализацията на селото, с обособена площадка за тревните маси, а водата е от водопреносната мрежа на селото. По изложените съображения, ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и да бъде осъден ищеца да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт № 198/11.11.2020 г., том 11, per. № 7212, н. дело № 392/2020 г. на Нотариус С.Д., вписан в Сл. по вписванията с вх. per. № 2016, дв. вх. per. № 2208, Акт№ 127/11.11.2020 г., том VIII, н.д. ***4/2020 г. Мотивира извода, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ № ***, в кв. „Крушата“ по кадастралния план на гр. Сърница, обл. Пазарджик с ЕКАТТЕ 70648, намиращ се в урбанинизираната територия на населеното място, с площ от 812 кв.м., при граници – ПИ № ***, собственост на М. Д. А., ПИ № *** притежание на неидентифициран собственик и ПИ № 1.171 притежание на неидентифициран собственик, както и собствеността върху построената в ПИ № *** жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 106 кв.м., както и на построената в имота двуетажна полумасивна селскостопанска сграда, със застроена площ от 44 кв.м. и построената в същия имот паянтова селскостопанска сграда, със застроена площ от 23 кв.м.

Ответникът легитимира правото си на собственост върху разположения в непосредствено съседство ПИ № **, в кв. „Крушата“ по кадастралния план на гр. Сърница, обл. Пазарджик, намиращ се в урбанинизираната територия на населеното място, с площ от 1500 кв.м., заедно с построаните в него жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 48 кв.м., посредством приети като доказателство Нотариален акт № А-191, 4 том VIII, дело № 3378/1997 г. на Велинградски районен съд.

Страните не спорят, по отношение на направените от ищеца твърдения, че е издадена влязла в сила Заповед №3-118 от 13.05.2022г. на Кмета на Община Сърница за премахване на незаконен строеж на основание чл.225, ал.2, т.2 и т.4 от ЗУТ, която е относима до разположената в имота на ответника, но на имотната граница между ПИ №**, ПИ №*** и ПИ №*** по неодобрен кадастрален план на кв.Крушата, изработен през 1980г.

Споменатата заповед е приета като доказателство по делото и страните не спорят, че след изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение, както и до приключване на съдебното дирене, предписания в заповедта резялтат не е реализиран т.е. постройката съществува.

При това страните не спорят, а въз основа на приетите в хода на съдебното дирене и посочени по- долу писмени доказателства, съдът приема за установено, че ищеца бил подал жалба до РИОСВ Пазарджик с вх. № ЖЗ/12.05.2021г., както и че след извършена проверка от служителите на РИОСВ Пазарджик, в присъствието на жалбоподателя, сега ищец, наред с констатациите обективирани в Констативен протокол № 3-30/02.06.2021г., на ответника било дадено предписание да изгради торохранилище в рамките на имота си, което да се почиства редовно с цел не замърсяване на съседния имот. Страните не спорят също, че след извършена проверка от страна на общ.

Сърница, е бил издаден Констативен протокол от 12.05.2021 г., с дадени предписания за очистване на оборската тор и изграждане на обекта съобразно изискванията на Наредбата за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни на територията на общ. Сърница. Страните не спорят и относно фактите, че в последствие е била извършена контролна проверка, резултатът от която е отразен в Констативен протокол № от 17.06.2021 г., констатирала, че оборската тор е почистена и е започнало изграждането на съоръжение за събиране на тор и отпадни води от нея.