Решение № 2947 от 15.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2947 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100505430 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1088/19.01.2024г. по гр.д.№ 24363 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 70-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 92132/10.05.2022г. по регистъра на СРС на „Йеттел България”ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Р. Ц. Д., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Р. Ц. Д., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България”ЕАД, ЕИК 130460283 заплащане на сумата от 147,31лв. главница ведно със законната лихва от 21.08.2023г. до изплащането й; сумата от 233,03лв. неустойка и общо 382лв. съдебни разноски, за които са издадени основна и допълнителна заповед за изпълнение по заповедно дело № 38789/2020г. по описа на Софийски районен съд.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 45821/12.02.2024г. по регистъра на СРС, изпратена на 07.02.2024г. от ищеца „Йеттел България”ЕАД, ЕИК 130460283 в частта, в която исковете са отхвърлени . Навело е твърдения, че в договора за мобилни услуги било посочено ЕГН на ответника и това било достатъчно, за да го обозначи по 1 несъмнен начин. За индивидуализация на физическо лице ЕГН било достатъчно и имената му. Посочването на невалиден документ за самоличност не създавал съмнение за страната по договора. Договорът бил изпълняван за определен период от ответника, което допълнително доказвало съществуването на правоотношение между страните по договора за мобилни услуги. Неправилно бил отхвърлен иска му за лизингови вноски. С подписването на договора ответникът декларирал, че мобилното устройство му е предадено, че е годно за употреба и изрядно функционира, придружен е с необходима документация. Част от вноските били платени от ответника и това допълнително доказвало, че устройството му е предадено. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете - Р. Ц. Д., ЕГН ********** чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно.

Посочил е, че договор и декларацията за приемане на Общите условия сочели различни номера на личната му карта, подписите в тези документи видимо били различни. Справката от СДВР сочела, , че издадената на Р. Д. лична карта с номер по договора за мобилни услуги била унищожена , срокът й на валидност бил до 23.10.2011г., нова лична карта била издадена на 14.03.2012г. и тя била с друг номер. Не било установено да е получил устройството по договора за лизинг, договорът не установявал предаването му . Не било установено и да е получил изявление за предсрочното прекратяване на договора и че дължи предсрочно всички лизингови вноски. Клаузата по чл.

12, ал.2 от ОУ била неравноправна. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 92132/10.05.2022г. по регистъра на СРС на „Йеттел България”ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Р. Ц. Д., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД , с чл. 345 от ТЗ и с чл. 92 от ЗЗД , за признаване за установено, че Р. Ц. Д., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България”ЕАД, ЕИК 130460283 заплащане на сумата от общо 147,31лв., ведно със законната лихва от 21.08.2023г. до изплащането й, 2 представляващи неплатени абонаментни такси, такси за спиране на номер, такса за възстановяване на изходящ трафик, други услуги за периода от 18.08.2018г. до 17.11.2018г. по договор за мобилни услуги №

612740183/23.05.2015г., изменен с допълнително споразумение № 012763168/02.05.2018г , както и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 02.05.2018г.; сумата от 233,03лв. представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и на договора за лизинг поради забавени плащания на вноските по договорите, за които са издадени основна и допълнителна заповед за изпълнение по заповедно дело № 38789/2020г. по описа на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с ответника сключили договора за мобилни услуги за телефонен номер ***, месечна такса за процесния период била 25,82лв. без ДДС, освен тази такса ответникът дължал и такси за спиране на номер, такса за възстановяване на изходящ трафик, други услуги, провел и повиквания, за трите периода по фактурите издадени на 18.09.2018г., на 18.10.2018г. и на 18.11.2018г. нямало плащания освен на сумата от 5,68лв., която била надплатена за предходен период и приспадната от първата фактура. На 02.05.2018г. бил сключен и договор за лизинг за мобилно устройство , цена била общо 59,57лв., платима на вноски от по 2,59лв.

Неплащането на сумите от ответника довело до предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и така се дължала неустойка от 233,03лв., формирана като сбор от три месечни абонаментни такси без ДДСобщо 77,46лв., и сумата от 155,57лв. която била разликата между цената по договора за лизинг и стойността на устройството без отстъпка. Ответникът погасявал за определен период задълженията си, но след това преустановил същото. Срокът за плащане бил 15 дни след издаването на фактурата. Достъп на ответника до мобилна мрежа бил преустановен на 10.12.2018г., с покана от 18.12.2018г. ответникът бил уведомен за задълженията и за последиците от липса на плащане в срок от 10 дни. Договорът за лизинг не бил развален, той запазвал уговорения срок на действие. Това било договор за оперативен лизинг. Срокът на договора за лизинг вече бил изтекъл.

Ответникът Р. Ц. Д., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл47, ал. 6 от ГПК особен представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е оспорил исковете. Посочил е, че данни за лична карта по договора за мобилни услуги и декларацията за Общите условия били различни, почерк бил 3 различен. В допълнителното споразумение било посочено само имена и ЕГН, а в договора за лизинг номер на лична карта бил поправян, неточен, така бил попълнен и записа на заповед – два номера на лични карта.Така било и с декларацията, имало разлика и в подписите. Тези обстоятелства сочели на сериозно колебание дали договорите сочат коректно името на потребителя.

Клузата на чл. 12, ал.2 от ОУ по договора за лизинг била неравноправна, нарушавала принципа на равнопоставеност на страните. Необходимо било потребителят да бъде уведомен за предсрочна изискуемост.

По делото е приложено заповедно дело № 38789/2020г. на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3045250/21.08.2020г. са издадени заповед за изпълнение от 15.09.2020г. и заповед за изпълнение от 15.11.2021., с които е разпоредено Р. Ц. Д., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България”ЕАД, ЕИК 130460283 сумата от 105,87лв. представляващи неплатени такси и цена на услуги по договор за мобилни услуги № 612740183/23.05.2015 за периода от 18.08.2018г. до 17.11.2018г; сумата от 41,44лв. представляващи неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство от 02.05.2018г., законната лихва върху тези суми от 21.08.2020г. до изплащането им; сумата от 233,03лв. представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 612740183/23.05.2015г., съдебни разноски от 232,89лв. и от 149,11лв., за така издадените заповеди длъжникът е уведомен със залепване на уведомление, на 18.04.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 12.05.2022г.

По делото е приет договор за мобилни услуги по заявка

612740183/23.03.2015г. , носещ подпис, положен за страните по него, съгласно който Теленор България”ЕАД се е задължило да предоставя на Р. Ц. Д. с ЕГН ********** телекомуникационни услуги по далекосъобщителна мрежа за срок от 24 месеца срещу заплащане на стойността на същите по тарифен план „ Резерв Стандарт 39,99” при Общи условия за срок от 24 часа с предпочетен номер ********* с месечна абонаментна такса 39,99лв. и дата на издаване на фактура на 18-то число на месеца. В договора е посочено, че личната карта на потребителя е с № *********. Приета е декларация – съгласие, носеща подпис на потребителя, с посочено същото негово име и ЕГН, съгласно която 4 потребител е получил Общите условия , но е посочено че лична карта е с № ********* и е издадена на 14.03.2012г

Прието е допълнително споразумение от 02.05.2018г. за мобилен № *********, носещо подпис за страните с посочени имена на потребителя Р. Ц.

Д., ЕГН **********, съгласно което срок на договор се продължава до 02.05.2020г., месечна такса е 30,99лв. , като е предоставено устройство Lenovo Moto C 4G Black за цена от 62,16лв., отстъпка от това устройство е 267,74лв. Съгласно чл. 4 от договора при прекратяване на договора предсрочно поради искане или вина на потребителя, то той дължи неустойка по отношение на всяка сим-карта за която има прекратяване в размер на сбора от: всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси ;

-възстановяване на ползваната стойност на отстъпката от месечните абонаментни такси, съответстващ на оставащия срок на договора;

- част от разликата между стандартната цена на предоставеното устройство за ползването на услугите по този договор или по предходен подписан документ, срок на който не е изтекъл и заплатената от потребителя цена при предоставяне на устройството, която част съответства на оставащия срок на договора;

В раздел ІІ е посочено, че устройството се предоставя при подписването на договора. В чл. 7, раздел ІV е посочено, че е предоставено 1бр. устройство при подписването на договора.

По делото е приет договор за лизинг , сключен при Общи условия, носещи подпис за страните по него , като са посочени имената и ЕГН сна ответника, съгласно който на 02.05.2018г. Теленор България”ЕАД се е задължило да предостави на Р. Ц. Д., с № на лична карта ********* за срок от 23 месеца за временно и възмездно ползване устройство Lenovo Moto C 4G Black с телефонен номер ********* срещу задължение на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена от 59,57лв. с ДДС платима на 23 месечни вноски от по 2,59лв., като има право да придобие собствеността като сключи договор за покупката му поне 10 дни преди края на срока на договора за лизинг след като заплати допълнителна сума от 2,59лв. и изпълни 5 изискванията на ОУ. Месечната вноска се плаща заедно с месечната такса по договора за мобилни услуги. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му потребителят декларира, че е получил устройството годно за употреба, функциониращо изрядно и окомплектовано с необходими документиупътване, гаранционна карта, зарядно устройство, като неразделна част от договора е посочен запис на заповед за 59,57лв. и общи условия. Приета е декларация носеща подпис за ответника, сочеща неговите три имена и ЕГН, лична карта *********, сочеща че е получил Общите условия. Приет е и запис на заповед съдържащ същите данни на ответника издаден в полза на ищеца за 59,97лв.

Приети са Общи условия по договора за лизинг съгласно чл. 12 , ал.2 от които месечните вноски и другите възнаграждения стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и при забава в плащането по тези договори.

Приета е покана от ищеца до ответника от 18.12.2018г. с която го уведомяват, че има просрочени задължения в размер на 105,87лв. и ако не заплати същата в срок от 10 дни договорът ще бъде прекратен, ще бъде начислена неустойка от 233,03лв. , като ще следва да заплати и всички лизингови вноски.