Решение № 576 от 29.10.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Видин, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20231320101217 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Л. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Байкал” № 75Б.

Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че е налице договор за цесия от 31.08.2018г., по силата на който ищцовото дружество „АСВ“ ЕАД – София, е придобило права от „Ти Би Ай Банк” ЕАД – София, върху вземане срещу ответницата Л. С. П., по договор за паричен потребителски кредит № **********, сключен на 01.12.2017г. между „Ти Би Ай Банк” ЕАД – София и ответницата като заемополучател. Поддържа се, че праводателят на ищеца е изправна страна по договора за паричен заем, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответницата сумата в размер на 592.91 лева, а ответницата е неизправна страна, тъй като е останала задължена за изплащане на заемната сума, ведно с договорените лихви за 1 забава дори след изтичане на срока на договора – 05.12.2018г. Посочва се, че старият кредитор е подал заявление по реда на чл.417 и сл. от ГПК и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д. № 1711/2018г. по описа на РС – Видин, му е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за дължимите се главница и лихви по договора за паричен заем, но тъй като заповедта за изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят има правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си. Посочва се също, че ответницата е търсена за уведомяването й за извършената цесия на адреса, посочен в договора, но не е открита. Независимо от това, посочва се от ищеца, че уведомителното писмо до ответницата за извършеното прехвърляне на вземане, връчено й с исковата молба по делото, е надлежно връчване.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в РС – Видин – 26.06.2018г., ответницата дължи на ищцовото дружество изпълнение на парично задължение за следните суми:

754.31 /седемстотин петдесет и четири лв. и тридесет и една ст./ лева, от която 664.06 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 01.12.2017г., 56.85 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2018г. до 06.03.2018г., 33.40 лева – обезщетение за забава за периода от 05.01.2018г. до 14.06.2018г., и ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 26.06.2018г. до изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски в настоящото и заповедното производства.

Ищецът ангажира писмени доказателства. Ангажира съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и документите, съхранявани в деловодството на ищеца „АСВ“ ЕАД – София, предоставени му от цедента „Ти Би Ай Банк” ЕАД – София, да даде заключение на следните въпроси:

1.На коя дата е преведена от кредитора стойност по кредита?“; 2.Има ли внесени суми за погасяване на кредита? На кои дати са внесени и коя част от дължимите суми по процесния договор е погасена с тях?; 3. Какъв е размерът на непогасената главница по процесния договор?; 4.Какъв е размерът на 2 непогасената договорна лихва по процесния договор?; 5. Какъв е размерът на лихвата за забава, следствие на забавено плащане по процесния договор съгласно клаузите по договора?

Ответницата, в срока за отговор на исковата молба, чрез назначения си особен представител, е подала писмен отговор, с който го оспорва като недопустим и неоснователен, и поддържа от своя страна:

1.Че липсва процесуалната легитимация у ищеца да предяви иск по чл.422 от ГПК, тъй като заявител по даповедното производство е друго лице - „Ти Би Ай Банк” ЕАД – София, без длъжника да е надлежно умедомен за цесията;

2.Че не е спазен срока за предявяване на иска по чл.422 от ГПК;

3.Че ищецът е придобил надлежно вземането;

4.Че длъжникът не може да бъде надлежно уведомен за цесията чрез особен представител;

5.Оспорва договора за потребителски кредит и иска задължаване на ищеца да го представи в оригинал, в случай, че ще се ползва от него;

6.Че договорът съдържа недействителни клаузи – не е спазен размера на шрифта на текста на договора и съпътстващата договора застрахователна полица;

7.Че ответницата не е получила стоката, за която е отпуснат целевия потребителски кредит;

8.Че ответницата е изплатила всички вноски по договора;

9.Евентуално – че се е отказала от стоката и е известила търговеца за това;

10.Че сумите по договора – главцина и лихви да погасени по давност.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Не са налице обстоятелства, които се признават от ответницата и които не се нуждаят от доказване.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже, че:

- са налице договорни отношения по договор за паричен потребителски кредит между цедента „Ти Би Ай Банк” ЕАД – София като заемодател и ответницата, в качеството й на заемател за посочената парична сума.

3

- е налице проведено заповедно съдебно производство по реда на чл.417 и сл. от ГПК, по което в полза цедента „Ти Би Ай Банк” ЕАД – София, е издадена заповед за изпълнение против ответницата за претендираните парични суми – главница и лихви за забава, както и че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК;

- е налице договор за цесия, сключен между цедента „Ти Би Ай Банк” ЕАД – София в качеството му на цедент и „АСВ“ ЕАД – София като цесионер, по силата на който му е прехвърлено вземането на първоначалния кредитор спрямо ответницата;

- че предишния кредитор - цедента „Ти Би Ай Банк” ЕАД – София е съобщил на ответницата, в качеството й на трето лице, за прехвърлянето на вземането;

- че праводателят на ищеца „Ти Би Ай Банк” ЕАД – София е изправна страна по договора – че е предоставил сумата по кредита – респективно – че стоката, във връзка с която е отпуснат, е получена от кредитополучателя;

- да установи размера на претендираното вземане от ответницата – главница и лихви за забава;

- с оглед направеното оспорване – да представи оригинала на договора за потребителски кредит и съпътстващата договора застрахователна полица;

И че в тежест на ответницата е да докаже:

1.Че е заплатила предвидените в договора вноски;

2.Че се е отказала от стоката и е уведомила търговеца за това.

По делото са ангажирани писмени доказателства. Назначена, изслушана и приета е по делото съдебно – счетоводна съдебно техническа експертизи.

Съдът, като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна, а именно:

-Че „Ти Би Ай Банк” ЕАД – София е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата Л. С. П., произтичащо от извлечение от счетоводни книги и договор за потребителски кредит № ********** от 01.12.2017г., сключен между тях и въз основа на образуваното заповедно производство по ч. гр.Д. № 1711/2018г. по описа на РС – Видин, на 4 заявителя е издадена заповед за изпълнение № 1301 – РЗ от 28.06.2018г. за сумите: 754.31 /седемстотин петдесет и четири лв. и тридесет и една ст./ лева, от която 664.06 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 01.12.2017г., сключен между страните, 56.85 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2018г. до 06.03.2018г., 33.40 лева – обезщетение за забава за периода от 05.01.2018г. до 14.06.2018г., 0.00 лева – такси, и ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 26.06.2018г. до изплащане на вземането, както и сумите 25.00 /двадесет и пет/ лева за платена държавна такса и 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

-Че с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г. заявителят „Ти Би Ай Банк” ЕАД – София е прехвърлил своите вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, което включва и вземането срещу ответница, включено в приложение № 1 към договора за цесия /лист 28 – 30 от делото/, поради което неоснователно е възражението на ответната страна, че ищецът /цесионера/ не е придобил надлежно процесното вземане. Съгласно пълномощно от 31.08.2018г. цедентът /старият кредитор/ е упълномощил цесионера /новият кредитор/, да уведоми от негово име всички длъжници по сключени договори и прехвърлени вземания, а видно от писмо от ЧСИ Ст.

Нинов, рег.№ 898, с район на действие ОС – Видин, уведомява съда по заповедното производство, че ищцовото дружество „АСВ” ЕАД има качеството на новоконституиран взискател по образуваното срещу ответницата изпълнително дело въз основа за заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч. гр.Д. № 1711/2018г. по описа на РС – Видин.

-Че поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, видно от протокола на ЧСИ, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 и сл. от ГПК;

-Че съобщението за разпореждането на съда е връчено на заявителя на 30.05.2023г., видно от върнатата разписка от съобщение по делото, а установителния иск е предявен в съда на 22.06.2023г., тоест в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като е довнесло дължимата се държавна такса, поради което предявеният иск е допустим, а възражението на ответната 5 страна, че искът не е предявен в законовия срок - неоснователно.

-Че възражението за липса на процесуална легитимация на ищцовото дружество, тъй като ответницата не е надлежно уведомена за цесията е също неоснователно. Действително, представеното по делото уведомително писмо, издадено от цедента чрез цесионера, с което се уведомява длъжника за извършеното прехвърляне на процесното вземане /лист 32 от делото/ няма данни да е връчено на ответницата, но връчването на уведомлението с книжата към исковата молба, макар и чрез особен представител, какъвто е настоящия случай, се счита за надлежно уведомяване. Видно от всички опити за връчване на ответницата, същата не може да бъде открита на адреса, посочен в договора за кредит, който е постоянният й адрес, както и по телефона или по друг начин;

-Че ответната страна е оспорила процесния договор за потребителски кредит, но ищецът е заявил, че ще се ползва от него и го е представил в оригинал;

-Че договорът за потребителски кредит е целеви – за закупуване на стока, избрана от потребителя, а именно: мобилен телефон „Самсунг“ на стойност 549 лева, като от заключението на вещото лице по назначената, изслушана и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че процесният кредит е усвоен от ответницата на 01.12.2017г. със закупуването на стоката, за което търговският партньор „Зора М.М.С.“ ООД е издал Фактура № 0715015560 от същата дата, като цената е преведена от кредитора на търговския партньор, а фактурата носи подпис за ответницата като получател на стоката, поради което възражението на ответната страна за липса на изпълнение на договора от страна на кредитора е неоснователно;

-Че неоснователни са и възраженията, че ответницата е изправна страна по договора, тъй като е изплатила всички вноски по договора, тъй като вещото лице не установява постъпване на каквито и да е вноски по кредита, както и че евентуално – кредитополучателят се е отказал от стоката и е известил търговеца за това – обстоятелства, които ако са налице, са в тежест на ответницата да ги установи, съгласно доказателствената тежест, указана от съда.