Решение № 201 от 03.01.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Сандански, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200294 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба н а К. Т. Д., ЕГН – **********, с адрес – с. Я..., общ.

Сандански, против Наказателно постановление № ...../...г. на Началник Група в ОД МВР – Благоевград, РУ – Сандански, с което на жалбоподателя за извършени нарушения по чл.104Б, т.2, чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3, чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба”общо в размер на 3020 лева и лишаване да управлява МПС за 12 месеца.

Със жалбата Д. моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, както и че е нарушена процедурата по издаване на АУАН и НП.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Сочи гласни доказателства. В хода на делото по същество защитникът на жалбоподателя пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че са налице допуснати съществени нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, като е налице несъответствие между фактическата обстановка,у описана в акта и НП и въведената като нарушена правна норма.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, ТО - 1

Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На .........г., длъжностни лица при РУ – Сандански - актосъставителя Н. П., в присъствието на свидетеля В. Т., съставил АУАН на жалбоподателя, затова че на същата дата – .........г. около ... часа в гр. С......., по ул.“Ас.. Х....“, в посока ул.“Св...“, в района на кръстовището, образувано с двете улици, управлява собствения си лек автомобил марка „..“ с рег. № ... ..., като не контролира автомобилът и допуска поднасяна на задната му част, като в с поведението си застрашава останалите участници в движението. По време на проверката контролните органи установили също, че водача не представя СУМПС, КТ и СРМПС, с което е осъществил състава на административните нарушения по чл.104Б, т.2 и по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя, предявен му е за подпис, и същия го подписал без възражения..

Въз основа на акта, на ... година, Началник Група в ОД МВР – Благоевград, РУ Сандански е издал атакуваното НП № .../...г., с което на жалбоподателя за извършени нарушения по чл.104Б, т.2, чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3, чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба”общо в размер на 3020 лева и лишаване да управлява МПС за 12 месеца.

НП е връчено на жалбоподателя на ...година, видно от отбелязването в разписката към самото НП, приложено по делото. Жалбата срещу същото е депозирана пред РС – Сандански на ...г./Вх. № ../..г./.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители П. и и Т., както и от обясненията на самия жалбоподател, също и от показанията на св.Д.а – допусната по искане на защитата, както и приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Същественото в административно–наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

Административно–наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104Б, т.2 от същия закон – това е първото нарушение, залегнало в Пункт 1 от НП. С посочената за нарушена разпоредба е регламентира забрана водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и 2 товари.

В конкретния случай, на база отразените факти в АУАН и в НП се вменява нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП изразявящо се в това, че управлявайки л.а. „… марка „БМВ“ с рег. № ............, жалбоподателят не контролира автомобилът и допуска поднасяна на задната му част, като в с поведението си застрашава останалите участници в движението. Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, т.е. не е управлявал автомобила за превоз на хора и товари, а е допуснал поднасяне на задната му част. Не е ясно дали наказващият орган с така описаното нарушение е приел, че водачът е извършвал, т.нар. „дрифт“, но от показанията на свидетелите П. и Т. се установява, че те са приели поведението на водача като „дрифт“, поради което е и бил спрян за проверка.

Дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени, т.е. преплъзването на автомобила, а в конкретния случай - поднасяне на задната му част да не се дължи на други обстоятелства.

Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е управлявал л.а. марка „...“ с рег. № .... Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че при навлизане на автомобила в кръстовището, образувано от ул.“А..

Х....“ и ул.“С..“, управлявания от жалбоподателя автомобил се е преплъзнал – поднесла е задната му част, след което при изправяне на автомобила, същия се е върнала в лентата за движение, което движение на ул.“Свобода“ в случая е еднопосочно и се състои от две ленти. Това обстоятелство се установява както от показанията на свидетелите П. и Т., така също и от показанията на св.Д.а, която е пътувала в автомобила управляван от жалбоподателя, както и от обясненията на самия жалбоподател.

Според показанията на свидетелите П. и Т., действията на жалбоподателя са били умишлени, извършени чрез „умишлено повишаване оборотите на автомобила с цел поднасяне на задницата“. Св.Я.. Д.а, разпитана в с.з. по искане на защитата потвърждава, че при извършване на маневра „завиване“ автомобилът е поднесъл, като багажника „се раздрусал“, като сочи също, че автомобила е бил натоварен с багаж, и след което били спряни за проверка от полицейските служители. От своя страна жалбоподателя в обясненията си твърди, че действително багажника на автомобила е бил натоварен с багаж, както и, че при предприета от него маневра „завой на ляво“, задната част на автомобила му занесла. Сочи също, че автомобила е със задно предаване, както и, че в тези негови действия не е имало целенасоченост, като веднага след това жалбоподателя изправил автомобила, т.е. успял е да овладее ППС.

3

В настоящият случай обстоятелствата, посочени в наказателното постановление, а именно: че жалбоподателя, управлявайки л.а. „…марка „..“ с рег. № ..., не контролира автомобилът и допуска поднасяна на задната му част, като в с поведението си застрашава останалите участници в движението“, не дават основание да се направи извод, че пътя не се използва по предназначение за превоз на хора и товари, като тези факти сами по себе си не водят до извода за извършено деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Посочената в тази разпоредба цел – използване на пътното платно не по предназначение, а за други цели, непосочени в обстоятелствената част на наказателното постановление, е съществен елемент от състава на вмененото административно нарушение и след като такава цел не е осъществена, деянието е несъставомерно.

На следващо място, в обстоятелствената част на наказателното постановление като фактическо обвинение е посочено, че с поведението си водачът създава опасност за останалите участници в движението. От своя страна обаче разпоредбата на вмененото административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, съответно санкционната такава на чл.175А, ал.1 от ЗДвП, не съдържа като елемент от състава създаване на опасност за останалите участници в движението, поради което съдът счита, че е налице противоречие между фактическо и правно обвинение, препятстващо правото на защита и представляващо право на защита и даващо основание за отмяна на санкционния акт, поради нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е използвал път отворен за обществено ползване с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. За ангажирането на административно наказателната отговорност не е достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение.

Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, а не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка.

Преплъзването на автомобила при извършване на завой би могло да е в резултат и на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на завой на ляво, и несъобразяване с вмененото с чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП задължение като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не да поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.

От друга страна обаче, съдът намира за необходимо да отбележи, че констатираните нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП разкриват белезите на маловажен случай на административно нарушение, за което е следвало нарушителя да не бъде санкциониран. А отделно от това, нито един от свидетелите в показанията не сочи, че действително жалбоподателя е извършил тези нарушения, а именно: не е представил СУМПС, КТ и СРМПС.

4

При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което НП следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ........./.......г. на Началник Група в ОД МВР – Благоевград, РУ – Сандански, с което на жалбоподателя К. Т. Д., ЕГН – **********, с адрес – с. Я..., общ. С..., за извършени нарушения по чл.104Б, т.2, чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3, чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба”общо в размер на ... лева и лишаване да управлява МПС за 12 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

5